About Хаджигенов

Posts by Хаджигенов:

0

Срам

Posted by Хаджигенов on 25.10.2018 in Речено-сторено |

Отдавна не пишем в блога, не защото нямаме какво да кажем или как, а защото просто няма смисъл.

Ние, българите потомци на древен и непокорен народ се превърнахме в жалка сянка на минало величие.

Вече дори не си правим труда да свеждаме глава, просто не я вдигаме нагоре…..

Превърнахме се в стадо.

Стадо овце.

Дотолкова жалки и немощни, че дори и ние не се понасяме.

Все така ни пука на едни и същи пет човека…

Добре де, нека са едни 5 %?

Улисани в дребното си ежедневие и в борбата за насъщния, отвратени от действителността, оставихме отвратителните да правят с нас, каквото си поискат.

И те не се посвениха да посегнат на всичко в името на собственото си добруване.

Посегнаха на старите ни родители, оставени на милостта на всевишния с жалки пенсии и без адекватни грижи.

Децата, хората в неравностойно положение, най-беззащитните – децата с увреждания или просто различните от общата маса.

Съвсем в началото им разказахме как с бързи крачки вървим към Северна Корея в една идея по-мек вариант.

Почти десет години по-късно вече е факт.

Ние сме диктатура.

Управлявани от нагли и корумпирани идиоти, които ще направят всичко заради себе си.

Поръчкови дела, завладени медии, запушени усти, наведени глави…..армия от роби?

Неудобните, кресливите, горделивите са в ареста или имат коНпири на главите, НАП и прочие мутренски бухалки.

Или просто спекулират с „уж болните си деца“.

Гласовете на всички са купени или заглушени.

И всички са наведени.

Сал едни майки на деца с увреждания, докарани до лудост от безизходица клатят „стабилността“.

Покрай патрЕотичната лудост неизбежно се сещаме за това как умряха Левски и Ботев в самота, защото какво я правим тая свобода?

Ей, го не сме останали гладни, имаме покрив, децата се изучиха в чужбина, че и останаха там……зер, трудно е да си там на майната си, сам-самичък в оная пуста чужбина, но все е по-добре, отколкото да си чужденец в собствената си страна.

Нали?

Ако не е това, то тогава не знаем КОЙ ще е следващия султан?

Или пък нещо също толкова смислено?

Преди да са забранили съвсем адвокатите, направиха така че от нас да няма никакъв смисъл.

И вярвате ми или не, това касае повече вас, отколкото нас.

Щото ние, можем и да не сме адвокат.

Така или иначе в трудовите лагери за враговете на стабилността няма никакъв смисъл от нас.

Последното НС прие толкова много и толкова безобразни закони, че на следващото НС и то ако станем повече от 5% първия акт ще трябва да е формулиран с едно изречение:

„Отменям всички закони приети от предходното НС“.

И за да не чудите прекомерно, днес са приели тайни задържания под стража.

Без адвокат, без близки, без никой.

И това е само поредната стъпка в „правилната“ посока.

И знаете ли, виждали сме съвсем всичко в тази област.

Малцината са тези, които не се пречупват, дори без да ги пипнат с пръст, само за часове в мрачните подземия на „родната милиция“.

Единици, всъщност…….

Докога, народе?

Докога?

 

XVI. ГИБЕЛ

През тая последня и няма прощавка, която трая само половина минута, Соколов един поддържаше сражението със стотина неприятели. Внезапно той се извърна и видя Рада… Тогава косата му настръхна, очите му запламтяха като на тигър и цял, без да се пази от нещо, показа се на входа, като напук на куршумите, па на най-чист турски език извика към ордата:

– Кучета крастави! Скъпо ще изплащате всяка капка българска кръв! – и изпразни револвера си.

Тълпата с нов бяс се устреми на непристъпната крепост, в която се преобърна разсипаната воденица. Един зверски рев, последван от нов дружен залп, процепи въздуха.

– Ах! – изпъшка докторът и изпусна револвера.

Един куршум му прониза дясната ръка. Неописуем ужас и отчаяние се изобрази по лицето му. Огнянов, който гърмеше в тълпата, също окървавеп вече, забележи това и попита:

– Страдаш, брате?

– Не, ами и последния патрон хвърлих, забравих…

– Имам още два в моя револвер, вземи… – каза Огнянов и подаде оръжието си на Соколова. – Сега нека видят как умира един български апостол!

Па като изтръгна големия ятаган из силяха на доктора, излезе из портата и се спусна в тълпата, като раздаваше ужасни удари наляво и надясно…

………………………………..

Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар – от куршум – сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Също Радината глава беше оставена – по политическа причина вече: Тосун бей беше по-хитър от Тъмрашлията.

Отзади носеха, натоварени на едни кола, убитите и ранените.

С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище.

На мегданя побиха трофея.

Само един човек се мяркаше там, като един призрак.

Той беше Мунчо.

Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана.

Обесиха го на касапницата.

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

 

Одеса, 1888 г.

 

КРАЙ

 

 

 

 

Share

1

Профилактиране на граждани или възраждане на сталинистки репресии

Posted by Хаджигенов on 28.05.2018 in Речено-сторено |

Лето, Господне 2018 28-го Мая София, България Все още член на ЕС   Днес, имахме удоволствието да посетим 04 РПУ в качеството си на защитник на Росен Стефанов, познат и като отец Рафаил. Последният, освен с църковните си дела е известен предимно с твърдите си и последователни позиции, отричащи подаването на другата буза и смирението […]

Share

0

рЕволюция

Posted by Хаджигенов on 28.04.2018 in Речено-сторено |

Така и не разбрахме, поради що, но всеки път, когато тръшнем някъде по медиите, че трябва да направим рЕволюция за да имаме истинска демокрация, правосъдие и прочие, някой умен и красив интелектуалец получава гърчове? Всъщност всичките? След като се съвземат, щото не всички оцеляват от преживените гърчове и PTSD предизвикано от представата им за щурма на […]

Share

0

Денят на един обикновен адвокат

Posted by Хаджигенов on 05.04.2018 in Речено-сторено |

Ставам почти веднага след като съм си легнал, т.к. в 09.30ч. сме на дело в Търново или поне първоначалното усещане веднага след събуждане е такова. Преди заседанието в съдебна зала трябва да си видя делото, а преди това и двамата свидетели. Дори не успявам да им запомня имената, но поне преглеждам делото по вентилаторния метод […]

Share

0

Обезщетение за закъснял полет

Posted by Хаджигенов on 11.01.2018 in Речено-сторено |

Темата се оказа твърде гореща, така че ще направим едно кратко обяснение какво и как да се прави, доколкото е твърде често явление полетите да закъсняват, а авиокомпаниите да не предлагат и или изплащат дължимото обезщетение. Правната регулация на обезщетенията е Регламент (ЕО) № 261/2004г. В един идеален свят или поне в някой друг свят […]

Share

Етикети:, , , , , ,

0

Не дишай

Posted by Хаджигенов on 09.01.2018 in Речено-сторено |

Повод за днешното ни дразнение е не просто прашния смог завил Мордор, сякаш сме насред пясъчна буря в пустинята, но и безумните призиви на кмета на Мордор – фон Дупкова, кръстник на небезизвестния булевард „фон Дупков“. И да, това е работа на местната власт, уважаеми. Призива да се движим с градски транспорт, щот колите цапат […]

Share

0

Финансовите еквилибристики в спорта

Posted by Хаджигенов on 21.12.2017 in Речено-сторено |

Ако случайно някога сте се чудили, дали в спорта НЕ се краде, вече знаете отговора. В спорта у нас НЕ се краде. За сметка на това се правят финансови еквилибристики. Така наречените финансови еквилибристики е думата на 2017г. във българския спорт и по конкретно в кикбокса. Сигурно се питате от къде знаем? Онзи ден се […]

Share

1

Запознайте се с Ивчо

Posted by Хаджигенов on 13.12.2017 in Речено-сторено |

Искам да ви запозная с Ивчо. Ивчо е служител в ЗАД“Булстрад“ на ул.“Позитано 5″ и е голям и важен човек. Сигурно е поне директор, а защо не и акционер? За това, Ивчо се държи, като типичен българин с чувство на превъзходство над останалите. Защо ли? Сигурно, защото превъзхожда нас останалите плебеи. С какво ли? С […]

Share

0

Време е

Posted by Хаджигенов on 05.12.2017 in Речено-сторено |

Повечето от вас знаят, че от твърде много години говорим за нуждата от революционни промени за да запазим идеята за демокрация и правосъдие у нас. Безспорен факт е, че лека-полека за 28г. се върнахме там от където тръгнахме някога с тенденцията да стане и по-лошо. Понеже на нас ни писна, а искрено се надявам и […]

Share

1

Жалба срещу блокиране на профили във Фейсбук

Posted by Хаджигенов on 28.11.2017 in Речено-сторено |

Качвам, кратко ноу-хау по въпроса. Пишете и пращайте на хартия, колкото и да звучи архаично в наши дни, има причина адвокатите да го правим. Това в случай, че сте пропуснали факта, че можете да изпратите десетки мейли и да не получите отговор. Правя го всеки път и всеки път дублирам и на хартия и именно […]

Share

Copyright © 2010-2018 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.