Какво да направим ние – обикновените хора ЗА съдебната реформа.

От самото начало изказвахме при всеки удобен случай откровеният си скептицизъм, че точно този парламент ще направи съдебна реформа. Причините са ясни.

Адмирации към Христо Иванов, който успя все пак да ги докара от просто думи до реална конкретика.

Е, както знаем това не е достатъчно.

Съпротивата срещу, дори идеята за реформи и за върховенство на закона придоби ужасяващи размери, както за сетен път срещу народа се изправиха всички – политици, депутати, главния прокурор и всички онези представители на статуквото и на модела КОЙ.

Въпросът е ние какво да направим?

Те са наясно – на всеки протест има платен и безумен контрапротест, множество униформени пазители на поредното правителство, даже гледам, че са извадили и приготвили металните ограждения.

Абсолютно съм убеден, че и белия автобус, чака някъде наоколо.

Та, това с разходките, протестите, пиенето на кафе тук и там, обсаждането с лозунги и свирки на безсмислените сгради по жълтите павета, както и разходките не дават резултат. Властта, просто ги игнорира. Властта не чете писанията ни и не и пука от тях,

Ерго – дошло е време разделно.

Крайно време е да вземем нещата в свои ръце и да направим нещо ново, нещо драстично с което да променим съдбите си.

В Петък няма да се случи нищо от това, което чакаме да се случи вече 25г.

За това в Понеделник можем да започнем национална стачка. Ефективна!

Съдии, адвокати – не влизайте по дела. Така или иначе бледото подобие на правосъдие се крепи на ежедневната борба със статуквото на всеки един от нас.

Нека блокираме съдебните палати.

И нека това да е началото.

Останалите могат да блокират, дори само с присъствието си всяка една държавна или общинска служба.

Нека всеки един от нас без значение какво работи и стига да иска да се чувства човек и свободен гражданин да спре да работи.

Национална стачка.

Нека видят, че ние не се шегуваме.

Излезте на вън и кажете, че сте бесни!

Вече ни писна и няма да търпим!

Полицейското насилие е реалност. Казуса Радослав Божинов

И се случва, всеки Божи ден – неправомерно задържане, използване на помощни средства (палки, белезници, спрейове, електрошокови устройства), побой, тормоз (физически и психически), унижение, обиди, „дайте се дУкИментите“ и прочие. Списъкът е дълъг и неизчерпателен, доколкото униформените у нас са толкова изобретателни в тормоза си над гражданите, колкото са безпомощни във борбата срещу престъпността.

Това е поредното ни писание по темата, доколкото полицейското насилие е с епидемични размери и бруталност, причинява не просто психически и физически травми, то убива!

Доста често, съвсем буквално, а в останалите случаи превръща оцелелите в роби или в човешки развалини.

Този текст го пишем не с идеята за празно самохвалство, а с образователна цел и защото, това е грозен тумор, който трябва да бъде отстранен от нас самите.

Всички са чували и чели за Радослав Божинов, който през 2011г. беше спрян за проверка на документите от цивилни полицаи, защото имал дълга коса и изглеждал подозрително?

От там последваха следните неща:

Въпросният Радослав по онова време графичен дизайнер в БНТ с телосложението на солета (60кг./185см.) е размазан от бой първоначално от двамата цивилни, а след пристигане на повиканото подкрепление в побоя с включват и останалите вече униформени.

Радослав Божинов

Чел съм безброй пъти съдебномедицинските удостоверения, гледал съм снимките и всеки път, задавайки си въпроса как е оцелял след зверския побой, единственото, което ни хрумва е, че е извадил късмет?

Огромен късмет.

До тук добре.

Вързан с белезници е оставен в локва от собствената си кръв на пода в районното. По някое време дежурният все пак решава да се застрахова дали не е умрял и вика линейка, която идва и си отива без да направи нищо. Точно, както го водят по-късно през нощта до МВР болница, в която ако не знаете няма спешно отделение и дежурни, вземат му насила кръв за проба за алкохол и му правят тест за наркотици.

Въпреки, че ги исках многократно тези проби ги няма!!!

Това не пречи на МВР още на следващия ден да обяви, че е пиян, друсан, оказал яростна съпротива и прочие. Апропо, общото тегло на двамата задържали гo полицаи е над 200кг.

В крайна сметка го пускат точно на 24ч. от задържането. От там Пирогов, операции, седмици болнични, докато верните защитници на държавата и правителството го превърнаха в злодей.

И това не е всичко.

Незабавно след излизането му от болницата му бяха повдигнат куп тежки обвинения, които след намесата на защитата остана едно, а именно неизпълнение на полицейско разпореждане.

Ще отворя една скоба не само за читателите от тъмната страна, а за всички.

Да си войн, боец и прочие не означава, че трябва да можеш да убиваш с поглед.

Не.

Означава, че трябва да си гражданин!!!!

Да знаеш и гониш правата си.

Да ти стиска да се изправиш срещу цялата държава ако трябва.

Е, макар и рядко, такива хора има и Радослав се оказа един от тях.

Обжалвахме заповедта за задържане и съдът я отмени със страшна сила, постановявайки че задържането е незаконосъобразно! Между другото, както и 99% от задържанията у нас.

Междувременно, Радослав е подсъдим заедно с няколко момчета притекли му се на помощ, виждайки, че цивилни бият някого. До момента на първа инстанция имаме 13 заседания и до приключване на делото ще направим поне още две!!!

Делото срещу билите го полицаи беше разпределено първоначално за разследване на същия етаж в 01 РПУ, където работят и билите го полицаи?

Не се чудете.

Това е практика.

Отне ми доста време, скачайки по главите на прокуратурата, включително и на главния прокурор за да отиде в следствието. Още по време на първото процесуално действие, което е не каквото си мислите, а разпит на Радослав, следователят ни уведоми, че той самият е бивш милиционер, малко са го били и е наясно, че всичко това е за пари?

Разпита приключи на мига  и въпреки, че искането за отвод стигна до главния прокурор, не беше уважено…….

Прекратяваха го общо два пъти, в крайна сметка явно вдянаха, че няма да ги оставя на мира и го внесоха по чл.78а НК.

Демек, административно нарушение?

Въпреки, че в такова производство нямаме правомощия написах на съда една „псувня“, приложих снимки, доказателства и прочие и в крайна сметка, съдът го прекрати и върна отново на прокуратурата.

Отново при същия следовател, който ще започне разследването с познайте какво?

Правилно.

Разпит на Радослав.

Ако и последният да е разпитван, разпознал е извършителите, очна ставка и прочие.

Междувременно заведохме първото дело срещу МВР, което съвсем неслучайно беше разпределено на определен съдия, който го разгледа и реши за нула време в грубо нарушение на всеки един закон или процедура за която се сетите.

Върховния административен съд го върна на мига.

Беше гледано от друг съдия от същия тип (сега разбирате защо административните съдилища се ръководят от завършили Магнаурската школа) със същия резултат. Отново жалба до ВАС, в която разпиляхме решението на елементарни частици и разгеле този път всичко е наред.

Добрата новина е, че в решението си съдът е уважил предявените два иска на обща стойност 50 000лв., като е редуцирал сумите наполовина. Учудващо добра новина е размерът, защото 25 000лв. до сега не са присъждани за задържане под стража за 24 часа без значение дали е било с всички екстри, като това на Радослав. Обичайно са 2-3000лв., т.е. имаме чудесен прецедент. От години твърдя, че обезщетенията трябва да съдържат в себе си и санкционна част.

Лошата новина е, че у нас типично по социалистически държавата е привилегирован субект или иначе казано тия пари нямат събиране на сила. О, МВР ще ги платят, но това ще е някой ден. В общия случай ще ги планират във бюджета за следващата година и ще ги платят на 366 ден от нея.

Макар, че това няма особено значение, т.к. идеята не е това.

Вместо послепис.

След като оцеля от побоя, Радослав емигрира някъде на майната си, защото това нашето не е държава. Независимо от това, той се явява за всяко заседание и процесуално действие, дори за незадължителните и ще продължи да се бори с наша помощ до край.

Защото, така трябва.

Защо, мълчат адвокатите

Защо, мълчат цивилистите е ясно. Така или иначе водят предимно хартиени войни.

Защо мълчат, обаче наказателните адвокати е важен въпрос?

Защото, именно те са до гуша в ла@@та всеки ден и знаят отлично на какво са способни МВР и прокуратурата.

И да, всички знаем, че точно тези институции са изцяло безполезни в пряката си дейност, но в изпълнението на поръчки – разбирай да смачкат нечий живот и да го изхвърлят на боклука – нямат равни. Въоръжени с това специфично познание, наказателните адвокати за наш срам са навели глави и оцелявайки на чисто физическо ниво, страшно мълчат……..

Тъжната истина е, че трябва повече да говорят, казвайки поне част от нещата, които виждаме всеки ден и с които се борим.

Ако щете и поради факта, че правилното приложение на закона зависи от това, доколко му стиска на съответния адвокат или съдия.

Ако му стиска достатъчно, имате не лош шанс да получите правосъдие и закона да бъде спазен.

Ако ли не……. е, това си е ваш проблем. Точно, както си е ваш проблем и вашето собствено мълчание, уважаеми.

Иначе от чисто обективна страна онзи-който-е-пак-премиер и главния цацаратор се надпреварват КОЙ точно да каже по-голяма и страшна тъпотия по темата с илюзията за съдебна реформа и по тва, как точно адвокатите са виновни за всичко. Тука ще отворим една скоба, специално за читателите от тъмната страна – когато кажем, че нещо е тъпотия упражняваме законното си право на мнение и не е необходимо дори да е вярно.

То е наше, лично мнение.

За разлика от хипотезата, когато няКОЙ каже за няКОЙ, че е тъп, което е обида и клевета. Макар, че ако трябва да сме честни в няКОИ случаи, няма как да е обидно или клеветническо, подобно твърдение, щото би било истина, ма тва е в графата адвокатски лакърдии.

Иначе да си дойдем по темата.

Връщаме се към старата мечта на онзи-който-е-пак-премиер да съкратим наказателния процес и да забраним адвокатите, щото нямало как да ги подслушваме.

Е, или поне законно няма как, щото всички знаем КОЙ контролира подслушващите?

Правилно.

НиКОЙ не ги контролира.

Четейки, всекидневните Му изблици по тема наказателен процес откровено се чудим, поради що не се съсредоточи върху дейности, които са му поне малко познати, като ритането на топка или навиването на маркуч?

Още от времето, когато беше обикновен главен секретар, следим отблизо идеите му от типа за забраната на еднократната доза, която видите ли била единствената причина МВР да не могат да се справят с нарко търговията у нас, та стигаме до днешните му откровени безумия за следене и подслушване на адвокатите, като единствения начин да се хванат клиентите им?

Сигурни сме, ще се съгласите, че това е откровена управленска и правна импотентност без аналог. Не е нужно, дори да си висшист за да си наясно, че т.н. предложения са безсмислени, но за сметка на това незаконосъобразни и антидемократични.

Всъщност, скритата идея на словесните му изригвания по темата е да се отдалечи обществения интерес от съдебната реформа, защото покрай нея лъснаха всички недостатъци на цацаратурата, МВР и недъгавите опити за управление, което все повече ни докарва на Северна Корея.

И не.

Не преувеличаваме ни най-малко.

Достатъчно е само да видим усилията на главния цацаратор, шефа на административното чистилище, пардон съдилище, друг виден милиционер и прочие за убиването още в зародиш на идеята за промяна.

Промяната в правосъдието или в съдебната власт означава, че върховенството на закона няма да е вече просто дума, а основен принцип. И тогава, настоящата ситуация от типа „вся власть советам“ ще се премести при бай Ставри, а ние лека-полека ще заприличаме на европейска държава.

А, не цацараторите да обясняват как трябвало да се премахне формализма в наказателния процес, щото видите ли, такива били техните щения, пардон обществения интерес го налагал.

Чудно, защото същия този формализъм в наказателния процес е именно гаранцията за законосъобразност и правосъдие и важи и за адвокатите не само за цацараторите.

Дет се вика, дори за Цветанов важи?

А, там гледам нямат оплаквания по въпроса?

Последно и ви оставяме, че на нас лично ни се налага да работим за хляба. Да живеем от убежденията си, някак си не ни се получава.

Та, гледаме главния цацаратор отправил упрек към адвокатите, че видите ли моралът ни бил нисък. Донякъде сме склонни да се съгласим с подобно твърдение, че не е без известно основание.

Сигурно и вие се питате, къде ли е морала на цацараторите?

Не се стряскайте, те не знаят, какво е това.

И това е една от основните причини у нас правосъдието да е просто дума……..

Няма да обръщаме внимание на иначе дребнавото подмятане, че трима-четирима адвокати сме станали ТВ звезди, защото за разлика от много други ние осъзнаваме, че сме 2015г., а не 1915г.

Темата с рекламата обаче няма как да я подминем. Питате се, де е на цацараторите морала? Абе, главния цацаратор идея си няма какво означава реклама, вие за морал питате.

Отделен е въпросът, че ние лично, имаме горчивия опит да сме измежду тези, дето се саморекламираме и държим да отбележим, че у нас да си гражданин е много скъпо удоволствие.

И дори сме в състояние да го докажем, макар че едва ли има нужда.

За разлика от хората на държавни длъжности, ние гледаме да не говорим празни приказки.

Автор на колажа е Владимир Дойчинов

РЕШИТЕЛНА РЕФОРМА, А НЕ ПАЛИАТИВНИ МЕРКИ

 Предложената  от правосъдния министър и приета от правителството стратегия за съдебна реформа съдържа необходими,но крайно недостатъчни промени в съдебната власт. По същество т.нар. „реформа” се състои в разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии-съдийска и прокурорска. Това ще има същия ефект,какъвто резултат би предизвикало разделянето на един ресторант на два салона-за пушачи и непушачи. Персоналът,менюто,обслужването,самият ресторант-остават същите.

   За да се направи решителна съдебна реформа,за която страната е твърде закъсняла е важно да се изведат основните правни принципи и положения от правната доктрина. Необходимо е да се изясни какво е съдебна власт.Конституционният съд (КС),като орган,който тълкува нормите на конституцията,досега не е дал легална,нормосъобразна и научна дефиниция на понятието съдебна власт. Но този въпрос е изяснен от правната наука отдавна. Съдебната власт е организация на правораздавателните органи, казано най-кратко, но и съществено.

Според основните положения на принципа за разделението на властите всеки титуляр на отделната власт трябва да изпълнява една основна,главна функция и никоя друга власт не може да осъществява тази функция. Съдът е единственият правораздавателен орган,той е титуляр на съдебната власт и в този смисъл правораздаване и съдебна власт са концептуално едно и също нещо. Съдебната власт е организация на органите,които  правораздават. Едното е функция,а другото е организацията,механизма, начина на устройството на правораздаването. Следователно органи,които не правораздават,нямат място в тази система.

    По силата на сега действащата конституция, приета в далечната 1991г. съдебната власт обхваща освен съда, но и следствието и прокуратурата.Конституционният законодател е допуснал една съществена грешка. В чл.119,ал.1 от основния закон,той е приел,че правораздаването се осъществява от  съдилищата, но в друга норма е включил към съдебната власт, както прокуратурата, така и следствието. Както се казва по народному, включил ги е и тях за цвят. Същевременно в чл.31,ал.1 от конституцията е казано: ”Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.” Излиза,че самият конституционен законодател си противоречи-на едно място е приел,че съдебната власт обхваща повече органи от съда, а на друго-правната норма на чл.31,ал.1, че съдебната власт е само съдът. Защото обвинението се повдига и поддържа от прокуратурата,която по логиката на последната норма, трябва да „предаде обвиняемия” в „законно определения срок” на съдебната власт.

   Ето заради това и най-важно поради принципните аргументи, съдебната реформа следва да включва изваждането на прокуратурата от съдебната власт, просто защото-на първо място-прокуратурата не правораздава.нейните актове нямат същата сила като актовете на съда. Никоя власт не може да отмени акт на съда-това е основен принцип на всяка правова държава и никоя друга власт или отделен орган не могат да правораздават. Отделно от това-прокуратурата е страна в процеса,нейното място, следователно,не е в същия организационен механизъм,в който е съдът. Противното би означавало смесване на функции, което води до правен безпорядък,какъвто наблюдаваме в нашата (не)правна действителност.

    По-нататък съдебната реформа ако бъде действително реформа, а не палиативна мярка или козметични промени, трябва да включва приемането на изцяло нов закон за съдебната власт. Всички съдии да бъдат наново назначени по нови правила с нови, високи изисквания относно професионалната квалификация, моралните качества, психическа пригодност, липса на семейни, роднински, приятелски, родово-землячески и други обвързаности, характерни за нашата действителност. Всеки,който бъде назначен за съдия, трябва да има съзнанието, че това е преди всичко дълг, отговорност, висококвалифицирана работа.

   Що се отнася до прокуратурата-мнението ми е, че тя трябва да бъде организирана извън съдебната власт по подобие на Сметната палата или БНБ-независим орган, който изпълнява провоохранителната политика на държавата. Прокуратурата не трябва да бъде включвана в изпълнителната власт, защото така ще се засили политическото влияние над нея. Водещ мотив при работата на прокурорите следва да е експертност,независимост,надпартийност, строго спазване на закона и безкомпромисност спрямо всяко неправомерно поведение. Прокурорът трябва да е държавен служител, защото на първо място той защитава държавния интерес, той е представител на държавата, а не магистрат, който решава спорове. За него не важат правилата за същинските магистрати-т.е за съдиите.

    Много е важно при създаването на новите правни норми относно функционирането на съдебната власт е да се предвиди забраната да се правораздава от съдия  в неговото родно място. Известно е,че особено в провинцията, съществува обвързаност между местните съдии, прокурори, полицаи, адвокати, кмет, местни бизнесмени и пр.

На практика те са създали едно свое, затворено общество, което решава човешки съдби и раздава „правосъдие”. За да се избегне това следва да се наложи забрана даден съдия да работи в родното си място.Мандатът му следва да е за точно определено време и за точно определено място. В този смисъл може да се обсъди и възможността чужди съдии-граждани на държави от Европейския съюз, да правораздават у нас.Защо следва да има ограничение само български граждани да бъдат назначавани за магистрати? Понятието гражданство в рамките на единна Европа вече има съвсем друго измерение от преди Всички сме граждани на Европа и не трябва да бъдем тесногръди в този смисъл.

   Някои от пазителите на сегашното статукво, а и други, които уж са за реформа,  изтъкват като аргумент, че съществени промени не могат да се правят без промяна на конституцията. Изтъква се,че съществува решение №3/2003г. на Конституционния съд, който указва какви промени могат да се правят и какви не могат. В този смисъл, бихме казали следното:

   Конституционният съд (КС) в това свое решение е излязъл извън своите правомощия, защото се е произнесъл по това какво може и какво не може да прави Народното събрание за в бъдеще. Тоест той не е обсъждал минали действия на парламента, а бъдещи. Още тогава това Решение бе подписано с особено мнение от покойния Румен Янков(Бог да го прости!) Даже Янков подробно, аргументирано и на изящен правен език, с логическа и интелектуална интерпретация, която почива на правните принципи, изложи свои мотиви да не се съгласи с това решение.

    Като е иззел функциите на Народното събрание, КС е влязъл в ролята на Политбюро(Румен Янков го е оприличил на „оракул,който раздава индулгенции”)-указал е като истина от последна инстанция какво могат и какво не могат да правят народните представители,тоест какво е позволено и какво е забранено за  законодателния  орган. По този начин той е нарушил принципа за разделението на властите,защото е иззел чужди правомощия.

   На следващо място-самото решение е погрешно в мотивите си. Не е това форма на държавно устройство и не е това форма на държавно управление,каквото е посочил КС. Какво е форма на държавата са казали още Аристотел и Платон и после доктрината е развита от редица учени, главно от немската правна школа.Конституционните съдии е следвало да вземат предвид като източник на своето решение правната доктрина-тоест правните знания, идеи и принципи, а не да създават свои разсъждения, които на всичко отгоре са погрешни. Това е все едно един съд да напише в своето решение, че София се намира в Северна България или че примерно Варна не се намира на морето.Разликата е,че решенията на КС не могат да бъдат отменяни-няма процедура затова. Но  пък парламентът затова е висш представителен и единствен законодателен орган и само той може да решава въпроси от своята компетентност. КС не може да дописва основния закон,нито пък да бъде надзорник на законодателя.

    От посочените  погрешни мотиви противниците на реформата и крепителите на статуквото черпят аргументи за това- нищо да не се прави или да се направи някаква съдебна „реформа”, но само след свикването на Велико народно събрание. Винаги могат да се намерят аргументи против съществените промени,които ще създадат истинската реформа. Но който иска да прави съществена реформа,следва да я направи чрез политическа воля и правен разум,а не като се ръководи от порочния правен опит.

   Мнението ми е, че реформа може и трябва да се направи в рамките на сегашния парламент, чрез законови, а твърде сигурно и чрез  конституционни промени -например-изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Вероятно ще се намерят такива, които ще сезират КС, но както се казва-може конституционните съдии сега да са на друг акъл. Вярно е, че решенията на КС са задължителни,но също така е вярно, че те трябва да са нормосъобразни, правилни и аргументирани.Тяхната формална валидност не ги прави правно значими в същинския правен смисъл.

    Дори и да се наложи свикването на Велико народно събрание,пак трябва да се направят кардиналните промени и дори това да струва приемането на изцяло нова конституция. Изводът е,че ако се наложи ще се приеме и изцяло нов основен закон, но съдебната реформа трябва да се състои.

   Ако сега не се направи съдебна реформа, единственият изход е Европейската комисия сама да я извърши, като наложи у нас правосъден борд по подобие на валутния борд.

Проф.д-р Димитър Радев

Порното в спорта

или как политиците убиват спорта

Кристина Николова 13г. и Екатерина Иванова 8г. от клуб „Иккен“. Световна купа „Bestfighter“ Италия 2014г.

Провокиран от чудесната статия на Гергана Делчева  „Масовия спорт, глупаци“ ми се ще да ви разкажа, изобщо за спорта у нас. Че масовия спорт е най-важното нещо ако искаме да имаме здрава нация, мисля е излишно да коментираме повече. Гергана го е казала по един чудесен начин, започвайки от грабващото заглавие и завършвайки с грандиозен финал.

Ще отворим една скоба преди това, познавайки манталитета на средния нашенец, чийто спортни занимания се изчерпват със седенето на дивана в хола, гледайки в захлас всевъзможни игри по телевизора, предимно с топка и в идеалния случай веднъж седмично играят мачле в квартала. А и заради тези, дето блъскат железа в захлас, щото и там положението е трагично. Та, мисълта ми беше, че средния спортен фен на първо място захапва едно подобно писание мислейки:

„Айде, бе?

Всичко Мара втасала, та спорта ли?“

Всъщност, да.

Спорта, образованието, културата и прочие са основите на една здрава нация.

Примерите са безброй.

Дори откровено „мързеливи“ народи, като италианци и гърци спортуват в захлас и пъти повече на всякакви възрасти. Дори, известните предимно с пиянските си изпълнения по бетономорието ни британци на последната олимпиада демонстрираха, че не само пиенето е национален спорт там.

Както и да е.

У нас ли?

У нас всичко, което не е футбол се върти около олимпийските спортове.

Останалите нямат шанс и се оправят кой, както може.

От онези дни попаднах във Фейсбук на призива на един баща, който се опитваше да събере пари за да изпрати дъшеря си на турнир в Швейцария по шинкиокушин, т.к. още изплаща миналогодишния заем за световното в Япония………

Проследих темата с интерес.

Парите се събраха от съвсем непознати хора и момичето замина.

Всъщност това е.

Министерство на спорта отпуска на неолимпийските спортове, буквално жълти стотинки, налагайки от година на година все по-абсурдни условия, но по-важното е друго.

Отпуснатите пари са за мъже и жени?

Само?

С цената на сизифовски усилия и понякога откровени жонглирания федерациите и клубовете успяват да откъснат по някоя стотинка за старшата възраст.

И тва е.

Логично е да си зададете въпроса:

Абе, тия мъже и жени от‘де се вземат, а?

Хубав въпрос и изцяло риторичен.

Сега ще ви кажа.

От никъде.

На първо място, малка част от родителите водят децата си да спортуват. Темата, защо децата трябва да спортуват е необятна, но основната причина извън очевидните ползи е тази, че когато децата са в залата не са другаде, което в днешно време не е малко.

И така, завеждайки децата в залата лека-полека родителите установяват, че освен месечната такса към клуба, която в общия случай покрива само наема и разноските, трябва да закупят екипи, екипировка и всичко онова, което е необходимо за да могат децата да спортуват.

Сами.

Както и когато могат.

Ако могат.

Защото за мнозина родители това е непосилно.

Децата порастват и започват да участват на състезания.

И не, участието в състезания не е само за спортистите, а е част от учебния процес, защото спортът далеч не е само блъскане, а е учебен процес, в хода на който децата изграждат характери, научават че трябва да станат и да продължат напред, независимо от това, колко им е трудно и прочие.

Та за това състезанията са важни.

Едва ли ще изненадам някой ако кажа, че участието в състезания от между училищни до държавни(републикански) състезания от транспорта, през храната и нощувките, та до таксите за участие за сметка, отново на родителите?

Инцидентно и то само за някои, клубовете поемат част от разноските?

Защо ли?

Защото, толкова могат.

Играта съвсем загрубява, когато децата трябва да вземат участие в международни състезания, защото у нас спорта е на елементарно ниво и за да постигнеш успех на световно или европейско първенство, всяка година трябва да участваш на състезания навън. Световни, европейски купи и прочие турнири, за да видиш ти къде си, къде са другите и защото това е единствения начин да научиш нещо ново.

Е, вярвате или не и това е за сметка на родителите и струва хиляди, много хиляди всяка година.

Помощта на федерацията или клуба обикновено ако я има изобщо е дотолкова незначителна, че няма значение. Дори анцузите на националния отбор и екипите са закупени от родителите….. транспорт, храна, хотели, такси за участие всичко това се плаща от родителите. Това далеч не е всичко. Съдиите пътуват по международни състезания на собствени разноски……

И всичко това в името на децата ни и за да може някой мазен политик да се изправи до тях по телевизията и да спечели някой дивидент, отбелязвайки, че са горди българи…..

Стратегията за развитието на спорта у нас е тотално сбъркана, както и почти всичко друго.

За да има спорт на високо ниво и за да има здрава, а не болна и затлъстяла нация, парите за спорта трябва да се отпускат основно за деца, юноши и едва тогава за мъже и жени. Очевидно за всички, но не и за обитателите на спортния Олимп в министерството.

Наливането на безумни и абсолютно безсмислени пари във футбола и в олимпийските спортове трябва да се прекрати, а парите да се насочат към останалите спортове, масовия включително. Изграждане на спортни площадки, физкултурни салони, оборудване, екипировка достъпна за всички и най-вече насочена към малките. Някой ден те ще пораснат и тогава ще имаме не по един двама състезатели, а много повече. А и не само състезатели, защото далеч не всичко се изчерпва с медалите и състезанията.

Естествено, това няма да стане, т.к. сегашната схема позволява на шепа хора откровено да се облагодетелстват от парите за спорта за сметка на всички останали. Фрапиращ пример, макар и не единствен е отпуснатите и „усвоени“ много милиони уж за подготовка на шепа хора за участие в последната олимпиада.

Eто и данните – според бюджета на спортното министерство федерациите са получили за подготовка за олимпийските игри в Лондон през 2012 г. 23 милиона лева, а парите за масов спорт за училищата бяха едва 2.5 милиона лева. От тази въпросна олимпиада България спечели два медала цифром и словом – сребърен и бронзов. Тогавашният спортен министър обеща проверка на средствата за подготовка, ама така и не разбрахме какви са резултатите от нея?

Същевременно, благодарение на жертвите и усилията на родители всяка седмица някое българче печели медали, прославяйки България.

Това са кървави медали, вярвайте ми.

Цената, която плащаме за тях е жестока.

Изпреварвайки критиката на диванните запалянковци, бихме искали да отбележим, че имаме горчивия опит от първа ръка. Преди дванадесет години заведох големият си син на колосалните, тогава шест години да спортува.

Едното доведе до другото и последните, май станаха повече от пет години издържам изцяло, двама национални състезатели, донесли десетки медали от международни състезания, като далеч не съм единствения. Всъщност в нашия спорт, всички са така. Клуба поема разноските на едва няколко деца, които иначе не биха отишли никъде и евентуално, част от лагерите, защото както вече казах, пари за лагери и подготовка има само за мъже и жени.

И така.

Спорта е важен, глупаци!

Масовия, детския спорт……. спорта.

Прокурорска монархия

Вярвам, всички помните как по време на първото управление на Империята на злото се създаде и използва Милиционерската държава.

Е, видно е, че еволюират – развиват се, заграбват нови територии нужен е нов модел на управление и лека-полека, минавайки междинно през тоталитарната държава, последният се разви до статута на прокурорската монархия. Преди да ви кажем защо, ни се ще да ви кажем как и откъде тръгна всичко.

Така нареченият тласък да излеем за пореден път гнева си върху белия лист, даде блестящият коментар на политолога Даниел Смилов за разликата между Василев и Пеевски:

„Единият има адвокат, а другият – прокурор.“

Всъщност, това не е просто разлика, а основата на Прокурорската монархия.

И да, главния прокурор стои над всички и от него зависи всичко, но той не е единствената божествена риба ако и под ръководството на последния главен, въпросната институция да стана известна, именно като цацаратура.

На практика, всеки един прокурор от районна, през окръжна и апелативна до върховна прокуратура е дребен владетел на определена територия, в която именно той решава КОЙ ще живее и КОЙ ще умре.

Понякога и съвсем буквално.

И знаете ли, защо?

Защото е напълно и съвсем буквално безконтролен!!!!

Няма политически, съдебен или какъвто и да е реален и ефективен контрол върху действията на прокуратурата.

И не.

Не си мислете, че политиката, бизнеса или мафията си имат прокуратура.

Да у нас няма особена разлика между тях, а напоследък съвсем явно са се сраснали в едно цяло и ние лично не ги разделяме, освен по чисто формални признаци.

Да се върнем на горният извод, че у нас прокуратурата си има бизнес.

Нормалната и по настоящем изцяло грешна представа е, че бизнеса плаща на прокуратурата за чадър, за извършване на някаква поръчка и прочие, каквато практика имаше до етапа с милиционерската държава, включително. Преминаването на по-горно ниво в посока на самостоятелен играч доведе до там, че не просто изненада някои бизнесмени не особено приятно в частта, че винаги има КОЙ да даде повече, но и започвайки самостоятелни игри и изграждане на собствени връзки, зависимости и прочие, довеждащи до въпросната мафиотско/монархическата структура. Още повече, че именно прокуратурата казва КОЙ, какво, кога, как и прочие. И именно от нея зависи дали ще видиш съда от към подсъдимата скамейка, че и ако попаднеш на съдии назначени по критерии семейни, политически и прочие връзки, жална ти майка тогава.

По същия начин, до скоро правителствата и политиците си мислеха, че командват прокуратурата.

Не и напоследък, нали?

Всеки допуснал подобна грешка в разсъжденията си получава една Костинбродска афера или нещо друго не по-малко съдържателно.

А, политиците у нас са относително, съобразителни люде.

В крайна сметка нямат особен интерес да се карат с прокуратурата, рискувайки обвинения, отстраняване от длъжност и прочие екстри. За сметка на това прокуратурата не се и напъва да управлява особено. В неразбирането си, т.н. законотворци продължават да разширяват правомощията им, неотчитайки факта, че създават нови и нови оръжия в ръцете на безконтролна държава в държавата. Комай само за местата в детските градини не отговарят в прокуратурата?

Сегашните управници целенасочено създават путински  модел на управление със сила, но не и с акъл, включвайки като ударна гвардия прокуратура, данъчни, полиция и прочие.

Това, което не осъзнават, че те само създават оръжията.

Държи ги именно прокуратурата и именно те решават на къде да ги насочат.

Последните две години имаме безброй примери: защитата на Пеевски на всяка цена и от всичко, атаката и изземване от на бизнеса на вече неудобни по една или друга причина бизнесмени, като най-фрапиращия пример е КТБ естествено. Натиска и мачкането на всички неудобни по всевъзможен начин, като най-фрапиращият пример е с #Протестна мрежа. След като от създаването им и до сега ги разнасяха по „медиите“ на мама и син, като триглави и огнедишащи змейове, хранещи се с пеленачета, сега се стигна до там, че повечето имат обвинения в безумни престъпления, а всички имат данъчни проверки. Естествено, това е за неудобните и надигащите глави.

Останалите нямат никакви проблеми, дори когато Върховния касационен съд потвърди решенията на още две съдебни инстанции, отбелязвайки че шефът на Столичното следствие е извършил престъпления, като част от прокурорската монархия, това естествено няма никакво значение и или последици.

За това и сме склонни да мислим, че е монархия. Всеки монарх е самодържец, свързващ своето начало и битие с това, че е сам на трона и над него е само Бог.

Все още нямаме ясно изразен конкретен владетел, въпреки напъните на главния прокурор за целта, но за сметка на това имаме цяла институция, отговаряща на условията за наличие на монархическа власт.

Каквато и идея да има изобщо за съдебна реформа, тя трябва да започне именно с реформиране из основи на прокуратурата, като основните акценти трябва да бъдат върху носенето на пряка, лична и институционална отговорност за действията и бездействията на всеки един прокурор, тръгвайки от горе на долу!

Всичко това ни води натам, че прокуратурата вече е не просто обвинител, а и съд, власт, управление – ерго прокуратурата си има държава!

Възможностите на гражданите в тоталитарните държави, като нашата не са големи, но бидейки много и мислейки с главите, нито едно правителство или власт не са страшни и или недосегаеми.

Дори прокурорските.

Въпрос на мислене, споделяне на мнения, убеждения не и вярвания и накрая граждански действия.

Автор на колажа е Владимир Дойчинов