Закон за отнемане на незаконно придобито имущество или проект за гражданска конфискация

Коментар:

Изготвен по молба на РIA за внесен в Народното Събрание проект за „Закон за отнемане на незаконно придобито имущество“, наричан още закон за гражданска конфискация или законът Попова, доколкото е рожба на вече бившият Министър на правосъдието – Маргарита Попова.

 Ще започнем настоящият коментар (да го наречем анализ или критика би било твърде претенциозно) отзад – напред, а именно от мотивите придружаващи законопроектът, доколкото в тях се съдържат фактите и обстоятелствата, обуславящи според вносителите на проекта, нуждата от подобно законодателно безобразие и поради факта, че именно в мотивите се съдържат взаимно изключващи се и противоречащи си факти, както и признание за абсолютната неспособност на държавните органи да се справят с каквото и да било, освен с писането и създаването на нови и нови мракобесни закони.

На първо място в мотивите на проекта е посочено, че съществуването на този закон се обуславя от необходимостта за защита на публичния интерес, т.е. нужно е да се засили ролята на държавата, респективно тази на чиновника и властимеющите, което влиза в директна колизия с твърдението, че целта на закона е да се бори с корупцията. Да оставим настрана, очевидната неспособност за справяне с корупцията, но именно този закон, давайки подобна огромна и неконтролируема власт в ръцете на правителството и чиновниците му, създава отлична корупционна среда, като това не е дефект, а съвсем целенасочен ефект, прикрит зад гръмки, високопарни и изпразнени от съдържание фрази.

На следващо място, в истински свободните и демократични страни, държавата и нейните чиновнически структури са минимализирани, а не както и в този проект се предвижда създаването на огромна нова, чиновническа структура.

Правата на отделният гражданин са най-важни и трябва да се зачитат безпрекословно!

Изготвилите проекта пропускат най-важното, а именно, че държавата се състои от отделни граждани. Сама по себе си, държавата е нещо имагинерно и не може да съществува без гражданите си!

От друга страна, силна чиновническа държава е нужна и присъща единствено на тоталитарните, репресивни режим. Именно това е държавата, която казва на гражданите си могат ли да дишат и ако да: кога, колко и с каква честота?

Общественият интерес не може и не трябва да се противопоставя на правата на гражданите. Още по-малко с него да се може мотивира приемането на закон, който грубо нарушава правата и свободите на гражданите.

Всъщност, мотивите на законопроектът са гениални в своята простота и инфантилност

„Гражданската конфискация е мощно средство за борба с тежката икономическа престъпност, при която в разрез със закона се генерират огромни средства.“

Вносителите на проекта директно заявяват, че целият съществуващ репресивен апарат на държавата в лицето на МВР, прокуратурата и НАП не могат да се справят с престъпността?!

Независимо от факта, че в ЕС имаме най-многобройната полиция и прокуратура, харчим най-много пари за тях, разполагащи с правомощия надхвърлящи многократно всички останали и съгласно статистиките с най-ниска ефективност, което се потвърждава и от настоящите мотиви. Тук е мястото да отворим и една скоба: по същество и към момента съществуват два отделни и чудесно работещи способа за отнемане в полза на държавата имущество придобито по незаконен начин.

Единият механизъм е предвиден в наказателния процес, работи чудесно и има константна практика, датираща от времето на соца.

Другият механизъм е предвиден в данъчното законодателство със също успешно приложение. Повече от пет години, НАП извършва проверки и ревизии на физически лица, като по силата на закона в момента на установяване на разминаване на имуществото  с доходите на проверяваното лице, НАП изпращат констатациите и ревизионния акт на прокуратурата за образуване на наказателно производство. Т.е. имаме два едновременно съществуващи и независими механизма за отнемане на незаконно придобито имущество. Нещо повече, работещи чудесно механизми, които гарантират спазване правата на гражданите.

В мотивите на проекта, изрично се заявява, че презумпцията за невиновност е неприложима към настоящия закон, доколкото касае единствено наказателната отговорност на лицата, както и правилото non bis in idem (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо).

Същевременно в пряко противоречие с горното е целият законопроект, видно още от случаите, когато се образува производство пред комисията:

1. Лица, които са привлечени, като обвиняеми? Презумпцията за невиновност до доказване с влязла в сила присъда вече няма значение. А, това е най-важното право на гражданите, защитено в Конституцията на република България, имаща пряко действие и предимство при прилагането при други закони, т.е. законът игнорира директно конституцията?.
2.  Физически и или юридически лица, които притежават или контролират имущество, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност на трето лице? Т.е. ще носим отговорност за хипотетично престъпната дейност на трето лице?
3. Комисията може да образува производство, дори когато наказателното производство е прекратено, спряно или не е образувано? Т.е., когато няма престъпление или както нежно се мотивират изготвилите проекта, не е налице незаконна дейност. Остава въпроса, тогава откъде идва производството пред комисията и защо?

Извод:

Някой чиновник по негово преценка и независимо от факта, че няма престъпление ще взема решение за  отнемане на имуществото?!

На следващо място, проверката пред комисията обхваща и доходите на други лица от обкръжението на проверяваният субект, както и сделките на трети лица, придобили имущество от него, което напрактика означава всички.

Например: преди 8 години сте си купили кола от проверяваното лице, това автоматично означава, че вие също стават обект на проверка и потенциално отнемане на имуществото, т.к. една от хипотезите в проектозакона за отнемане е предположението, че имуществото е с неустановен произход?

Толкова по мотивите.

По самият проект:

На първо място, цялата предвидена организация, структура и дейност на комисията повтаря тази на НАП.

Нещо повече, дублира я във всяко едно отношение!!!

Производството се образува и провежда независимо от наказателното преследване на проверяваното лице, което означава, че се отнемат правомощия на наказателния съд, предвидени в кодекс, който е нормативен акт с по-голяма тежест от закона и се прехвърлят на държавен орган без надлежен контрол за законосъобразност. Отделен е въпроса, че презумпцията за невиновност се игнорира изобщо. Я си представете, че лицето срещу което е образуваното наказателно производство е невиновно, както се случва в голяма част от случаите, независимо от това ще му отнемат имуществото? Създава се чудесна корупционна среда, въпреки твърдяното желание за борба с корупцията.

Цел на закона – да се защитят обществените интереси и да се ограничи неоснователното забогатяване? Въвежда се очарователна смес от предвиденото в ЗЗД, неоснователно обогатяване, което е предмет на граждански спор решаван от съда, а не на публични (държавни) интереси. Оказва се, че държавата ще може да решава кой, по колко и как да забогатява? Дали ще се прилага за всички или само за някои?

Същевременно проекта въвежда „гаранции“ за законосъобразност с следният фундаментален текст: „Няма да се допуска риск от несправедливост“. От правна гледна точка, това е най-чудовищната гаранция за защита от незаконосъобразност, за която сме чували!

Без критерии, без гаранции, без нищо! Оставени на добрата воля на чиновника в комисията.

На следващо място, като критерии се въвежда значително несъответствие в имуществото на физическите и юридическите лица. Критерии за образуване на производство пред комисията? Без определение, посочване граници или въобще обективен критерии.

Не, всичко е оставено на субективната преценка на комисията.

Въвежда се основателно предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник без да се определя, що е основателно предположение? За сметка на това във преходните и заключителни разпоредби, проекта разяснява кои лица са физически и кои юридически……………?

Комисията образува производство и когато няма образувано наказателно производство, спряно е, прокуратурата е отказала образуването на такова, изтекла е давността за деянието, лицето е невменяемо, починало, амнистирано и т.н. Напрактика, всички случаи в които няма престъпление или са налице основания за отпадане на отговорността, включително когато извършителят е невменяем, починал, има имунитет и прочие?

Когато не е налице престъпление или основанията са отпаднали за търсене на отговорност, откъде идват незаконността на придобитото имущество, че да подлежи на отнемане?

Проверката, според проекта дублира изцяло извършваните от НАП проверки и ревизии, НО комисията получава немислими правомощия, като обем и съдържание: всички държавни, общински и прочие органи и институции са длъжни да предоставят на комисията достъп до информационните си регистри и фондове, включително банки, нотариуси, търговци и т.н.

Отпада банковата и данъчната тайна, които в момента изискват изричен съдебен акт за вдигането им, което ефективен метод за контрол за законосъобразност!

Отнема се имущество не само на проверяваното лице, но и на съпрузи или съжителстващи на семейни начала, включително на непълнолетни деца, дори на деца, които не са на проверяваното лице. Това не е всичко, отнема се имущество независимо от избраният режим на съпружеска общност с т.н. брачен договор, независимо че режимът на съпружеската общност, съответно имуществото разпределено, може да бъде избран години преди въпросното деяние?

Проектът предвижда да се обявяват за недействителни  спрямо държавата, сделки извършени с трети лица, които към момента на сделката са могли да предположат, че имуществото което купуват е с неустановен произход, което е правен абсурд!

По същият начин е въведено, като основание за отнемане на имущество парични и апортни вноски в капитала на дружества ако са могли да предположат, че вноските са неустановен произход?

Каквото и да означава това?

Имущество се отнема и от наследници и заветници, включително ако е отчуждено се отнема паричната му равностойност или заместващо имущество, т.е. отново се предвижда да се носи отговорност за действия или бездействия на трети лица?

В съдебна фаза проектът предвижда възможността комисията и лицето, чието имущество се отнема да сключат споразумение, като спогодбата трябва да се сключи за отнемане минимум на 80% от имуществото? За да се сключи споразумение, това означава, че лицето признава факта, че имуществото е придобито незаконно.

В качеството на награда за това, че са го хванали, проектът предвижда да му оставят 20% от незаконно придобитото имущество?

Държавните такси при спогодбата се определят спрямо размера на имуществото и се поделят между страните? Напрактика, след като е положен огромен труд  и разноски по установяването на незаконното имущество, налице е признание от извършителят, накрая държавните такси ще бъда заплатени наполовина от данъкоплатеца?

„Да гониш, Михаля?“

„Всяко лице претърпяло вреди от незаконосъобразни действия и или бездействия от комисията може да предяви иск срещу държавата по Закона за отговорност на държавата и общините.“ Или иначе казано, действията на комисията освен безконтролни ще бъдат и безнаказани, т.к. дори гражданинът да успее да осъди държавата, последната ще му плати вредите от неговите и на останалите данъкоплатци пари.

В крайна сметка, очеизваждащо е, че реална нужда или полза от такъв закона няма.

Налице са изградени и чудесно работещи механизми за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез НАП и наказателния съд, когато е налице престъпление. Към настоящия момент, комисията „Кушлев“ харчи по няколко милиона лева за събирането на стотинки. Предвидената огромна структура ще струва десетки  милиони, ще има дискусионна ефективност по отнемане на имущество, но страшното е не просто разхода на пари, а създаването на поредната многохилядна армия от чиновници, облечени в огромна безконтролна власт, управлявани и подчинени на правителството, което всъщност ще е ефективно средство за диктатура и репресии спрямо гражданите. Не напразно в ЕС подобно законодателство е изключение и го има единствено в страни със собствен тероризъм или вековна мафия – условия които не съществуват при нас. Отделен е въпросът, че и там се прилага със спорна ефективност.

Настоящият проект цели единствено репресии и контрол на гражданите от правителството.