Кучета и котки може – а …. Деца не?!
Надявам се този откъс от любим мой български филм да ви е усмихнал, защото уверявам ви в редовете надолу няма да имате нито един повод за усмивка.
Една мъдра пословица гласи, че който сее ветрове трябва да е готов да жъне бури!
Според мен доста от нас са я забравили, а друга голяма част просто са толкова заети с правенето на пари и препращането им далеч от родината, че тотално не им пука.
Тези дни рязко ми кипна по повод няколко прочетени в пресата заглавия, как видиш ли до няколко месеца всичките ни кокошки щели да са вече ощастливени, как на прасетата вече ще се полагат кочини с климатици, играчки, душове и прочие екстри. В никой случай нямам против условията, при които живеят които и да е животни да се подобрят, та дори и това да са уличните кучета. Замислих се обаче дали поне една четвърт от тези условия ги има в яслата, която посещава сина ми?! Или в училището, което посещава вашата дъщеря?!
Но най-важното е, че сега е момента да бъдем активни в позициите си, за да се създаде и приеме един наистина адекватен и защитаващ правата на децата ни закон, а не поредното недоразумение, което още с приемането ще започне да се кърпи, преправя и променя.
Текат разисквания по
Закона за детето
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца,
обсъжда се и
Закона за училищното образование
Принципно заговори ли се за деца и болшинството нашенци рязко губят интерес – ами да не е мач, да пропуснеш нещо, не е свързано с пари (дали?!) или поне пряката връзка убягва на повечето ни сънародници, няма нищо пикантно и на финала няма далавера.
Не съм юрист затова няма да навлизам в дълбините на критиката на новия Законопроект от правна гледна точка, но всеки здравомислещ човек без проблем вижда и усеща колко несъвършени и недоизпипани са неговите основи.
Лятото се забавлявахме с някои измислени изисквания и стандарти, тъй като смятахме, че това не е нещо сериозно и няма да се стигне до гласуването на подобни парадокси, но явно сме били прекалени оптимисти.
Надежда всяка тука оставете ….
Ще се опитам на кратко да скицирам толкова проблеми, за колкото успея да се сетя за половин час, защото иначе категорично никой няма да прочете писанието.
Семейството
Под този знаменател слагам много от проблемите на децата. За тези, за които приемем, че имат перфектната семейна среда ( тоест дом и родители) – възможността да бъдат третирани като български граждани и да бъдат насърчавани родителите им в отглеждането и възпитанието им.
Тоест – данъчни преференции за всяко родено в семейството дете, които да нарастват с броя на децата, НО при условие, че тези деца са обгрижвани, получават образование, грижи и истински топлина и семейство.
Смешните детски надбавки да бъдат приведени в адекватни на икономическата ситуация размери – от много години не ги получавам, но доколкото зная размера им не надвишава 50лв.
Е …. какво може да осигурите на едно дете с тях – храната, образованието, дрехите, забавленията?!
И най-вече всяко дете родено в българско семейство трябва да има право да получи тези надбавки!!!
Защо моите деца са лишени от него? Нима ние не сме съвестни граждани на тази държава плащащи данъци, осигуровки и всичко дължимо на държавата в реален размер?! С какво тогава нашите деца са по-лоши от други едни деца получаващи помощите, и чиито родителите нямат ден трудов стаж и не са превели лев на държавната хазна?!
Веднага добавям – интереса ми е просто принципен и тройно и петорно да се вдигнат тези пари, пак са малко, но всяко българче трябва да има право да ги получи. Лично моите ще внеса за благотворителност, но това е друга тема.
Право на допълнителен отпуск за всяко едно отглеждано в семейството дете, в размер на най-малко 5 дни годишно до навършване на 18 годишна възраст на детето.
Право на единият родител да работи дистанционно, ако работата му го позволява – до навършване а 4-годишна възраст на детето, като да бъдат стимулирани работодателите да подпомагат тази инициатива.
За децата, които са лишени от шанса да имат истинско семейство – много нови промени в законите, насърчения и помощ, за да се мотивират истинските им родители да имат шанс да останат заедно с децата си и да се грижат за тях лично. Превенция на изоставянията на децата в Домове и помощ за родители изпаднали във временни затруднения при отглеждането на децата си – като липса на жилище, липса на работа, заболяване.
Ускоряване и улесняване на процедурите за осиновяване, защото сега се стига до парадоксите семейни двойки да чакат по 2 и повече години за осиновяване, а домовете да са пълни с изоставени дечица…. Процедурата е безсмислено дълга, безсмислено тромава и с много излишна бумащина, бюрокрация и възможности за взимане на пари под масата.
Детското здравеопазване.
Само който не се е сблъсквал с лечението на дете у нас в близките 5-6 години, само той би останал безучастен по тази точка – условията, в които са принудени да работят най-добрите ни специалисти са сходни с тези на концентрационните лагери от средата на миналия век.
Децата ни трябва да получат шанса да бъдат раждани, лекувани и обгрижвани като европейци, а не като жители на държава от 3-тия свят. И по тази тема сме писали и възмущението не е само наше. Във всеки форум на родители можете да се натъкнете на потресаващи истории за пребиваването в болнични заведения с деца и повярвайте ми няма нищо преувеличено, дори в много случаи паметта ви услужливо изключва най-тъмната част на спектъра.
Правото на качествено образование
Тук вече съм готова да се развихря с пълна сила, защото ако приемем че по точка 1 и 2 има оцелели по чудо нашенчета, то дойде ли ред на образованието и всички са под ножа!
Няма изключения повярвайте ми!
Само ще спомена мръсната дума „Детска градина“ и … В последните години това се превърна в чудовищен проблем за жителите на всеки по-голям град в страната ни. Липса на места в държавните детски градини, липса на подготвени кадри, лоши битови условия в държавните детски градини – във вида течащи тавани, мухлясали стени, подовете са с балатуми на по 10-15 години! Както и по-голяма част от обзавеждането е със същата давност. Тук – таме родители са поели инициативата и влагайки лични средства, време и труд са опитали да направят делника на децата си по-добър, но не навсякъде хората имат възможност.
А стигнем ли до училищата тук вече падаме директно в дълбокото.
За мен живота ми с моите деца се дели на дните преди попадането им в училище и всекидневната борба за оцеляване оттогава насам вече 8 години!
Започваме още от попадането им в дадено избрано от вас училище, минаваме през излишните набедени за елитни училища, които злоупотребяващи с интереса и наплива към тях издевателстват над родители и деца с неправомерно назначени и безумно съставени приемни изпити. Подбора от тях дори не се решава на самия изпит, а както е ясно с връзки и/или други средства предавани от едни хора на други в пликчета под масата.
Стъпка 2 вече сте в училище – желано или не, тук минава най-голямата част от деня на вашето дете – битовите условия по подразбиране са мизерни (тук изключвам някои частни училища, но и в тях далеч не всичко е цветя и рози).
Законът за образованието е морално остарял и е по-скоро спънка, отколкото помощ за малцината желаещи да дадат нещо истинско на децата.
Директорите на училища виждат във всеки ученик просто една ходеща раница с Х лв. и поради тази причина са готови на хиляди жертви в името на тази сума.
Крайно време е да обърнем поглед към работещите модели в образованието и да синтезираме предложенията си в тази насока.
Най-малкото може да се облекчи част от излишното носене на тежести от децата преминавайки на т.нар. модулна система на обучение, като в даден ден има зададени по няколко предмета, а не всеки ден да се налага да се носи всичко.
Според мен деня на един ученик, трябва да е разделен на няколко модула, а именно:
1. Модул – нов материал – провежда се винаги в първите часове на деня 1-3/4 час и включва основните предмети БЕЛ, Математика и ЧО,ЧП. В този модул на децата се преподават нови уроци и нов материал по основните предмети.
2. Модул – физическо възпитание – задължителен /освен в случаите в които дадено дете има противопоказания/ и всекидневен по един час – провежда се непосредствено след модула с основните предмети. По възможност децата да бъдат занимавани на открито или в просторни салони, да им се осигуряват различни съоръжения и екипировка, както и опитни преподаватели, за да се движат пълноценно един час.
3. Модул – изкуства – провежда се в края на първата половина от деня и включва, час или два музика и изобразително изкуство.
При възможност лично аз бих предпочела целодневно обучение, което продължава по следната схема.
Хранене.
4. Модул – игра – час, в който децата да се занимават с тихи игри – шах, конструктори, домино, пъзели и т.н по интереси. Целта е да се премине плавно към втората част от деня, в която се провежда самоподготовката.
5. Модул – чужди езици – занятия по чужд език.
6. Модул – самоподготовка – тук обаче нямам предвид сегашната недобре работеща система с домашните, а просто затвърждаване на материала с помощта на различни допълнителни учебни материали, тестове, задачи, четене и обсъждане на произведения. Допускам писмено да се правят единствено преразкази да речем в горния курс след 3-4 клас.
Системата както виждате е семпла и според мен работи добре в някои училище, тоест нямам авторски претенции към нея, просто смятам, че протичайки по подобен начин подготовката на децата ни ще бъде по-пълноценна и те ще имат по-интересен и полезен живот в годините на начална подготовка.
След това би могло да се помисли над формата на контрол на знанията и дори на преподаване на някои специфични предмети като музика, изобразително изкуство, спорт, домашен бит и техника.
Тук бих предложила всички тези предмети да не бъдат оценявани с оценки, а да бъдат със статута на студентските зачоти – като по тях да има проекти, задачки и т.н., но в никой случай да няма оценки.
За мен няма нищо по-глупаво и демотивиращо за едно дете, от това да му поставиш 4 по рисуване / дори и да не рисува добре по критериите на преподавателя/ – как да седне да рисува това дете с желание после?! Или пък да има 3-ка по музика – и кой моля ви дава тази оценка?!! Може би музикант, може би преподавател завършил консерваторията! И защо?! Това е единия от начините да отвратиш едно дете от музиката, като му покажеш, че не я разбира. А за мен – музиката се разбира с душата и не всяко дете, което господ не е надарил с глас или слух е непременно чуждо за музиката, просто не може да стане музикант, а съгласете се това са две съвсем различни неща!
В последните дни сме свидетели на поредния абсурд – една от най-добре работещите форми на средното образование у нас, а именно: Математическите гимназии са на път да бъдат унищожени в частта им на прогимназиалната степен 5-7 клас, а всеки, който има досег с макар и малкото добро останало у нас образование може да потвърди, че това са възпитаниците на Математическите гимназии от цялата страна.
За сметка на това никой не споменава реформа на безумните учебници и помагала. Как ви звучи този цитат :
Отдолу иде джип „Митсубиши“
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
– Но на кого е? Кой ли го кара?
– Вълчо го кара. Свири и гази!
– А във колата коя е тази?
– Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
– Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка –
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!
Ако ви харесва, радвайте се, защото това е откъс от учебник по музика за трети клас на издателство „Булвест“, одобрен със заповед на Министъра на образованието и науката Нр. РД 09-1318/31.08.2004 г
Дали да кажа нещо за това ……или няма нужда ….
Децата се засипват с купища безсмислена и тежкосмилаема информация, трудно успяват да отсеят и да синтезират важното сред плявата, която пълни учебниците им. Част от учителите се стреми да „очовечи“ материала и помага, но има и буквалисти, които изискват безумното наизустяване и папагализъм.
Останалата лекичко тикат възпитаниците си с остена по отъпканата пътека на частните уроци.
И на финала, но съвсем не последно по значение идва и времето на новата за някои от вас инициатива „Парите следват детето“. За мен тя не е нова, защото следя дискусия датираща от поне 3-4 години по тази така наболяла тема.
Но в последните дни се раздвижи отново медийното пространство и се надявам това да се окаже добър знак за тази наистина проста, но важна за развитието на образованието инициатива.
http://danybon-hlapeta.blogspot.com/2012/02/blog-post_15.html
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4573251
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=629271.420
http://www.segabg.com/article.php?id=590380
http://www.webcafe.bg/id_207555862_Dokoga_vse_taka_shte_ya_karame_
Очевидно темата е благодатна и по нея може да се пише доста, но няма да издевателствам повече над вниманието ви линковете са достатъчни. Ще се опитам да ви дам един прост пример: ако на всеки служител от вашата фирма се полага по една ябълка и половината не са ги получавали в последните 10 години това дали ви се вижда нормално?
Не нали?!
И на мен!
В своите приоритети съм поставила образованието на децата си на най-високото стъпало и смятам, че те не са с нищо по-различни от връстниците си – тоест, което се полага на едните, е редно да се полага и на другите. Частните училища са принципно по-креативни, по- гъвкави, по-ангажирани с процеса на обучение. Сумата за образование е константа за всяко българче – къде тогава са сумите полагащи се на децата, чиито родители са се спрели на Частни училища в последните 10-тина години?
Кой, къде, в какво ги вложи или за какво ги усвои?
Защо не се дадат на училищата, така както е редно?
Нека не правим икономии от образование защото няма по-страшен бич за една нация от неграмотността! Не я засаждайте, не я поливайте, защото бурята, която ще последва ще унищожи нацията ни, така успешно както не успяха, войните и природните бедствия.
п.п. накрая искам да ви обърна внимание на тези две петиции – помислете, подпишете ги, разпространете ги.
Не е редно нацията дала на света една от писменостите, родила Кирил, Методий, Паисий, Софроний да пропадне в тъмата на неграмотността доброволно, след като 5 века е съхранявала себе си именно благодарение на четмото и писмото си!
Декларция към НС за обсъждане на проектозакона за образованието
Подписка за запазване на обучението от 5-ти до 7-ми клас в Математическите гимназии
Петиция за намаляване на ДДС за лекарства и стоки за деца до 14 години