Goooooood morning, Мутриленд!

’секи път от добро сърце или просто от възпитание ви питаме как сте.

Е, тоя път ще пропуснем. Не че нещо, ма сметаме тоя път да ви кажем ние как сме.

Не, че не ни дреме вие как сте.

Всъщност ние знаем как сте, ма пуста куртоазия.

Та днеска, с риск да е не особено скромно и най-вече щото ни е нек’во особено криво, та ще го споделим с вас.

Вервам, на никой не му дреме съществено как сме, ма така или иначе ще ви кажем.

Щот’ нямате кой знае какъв избор.

Та…..

Изхождайки от ЦЦ и адвокатa му ММ, днеска се чувстваме ТТ.

Тъпо

и

Тъжно

Тъпо, щото всички мълчаха три години и половина, като бити ……. таковата, навели глави надолу в калта, гледайки ако може някак си да оцелеят и тоя път, Нищо че е на всяка цена.

Нищо и че т’ва в калта живот ли е?

Тъжно, защото народът под влиянието на остена на „водачите“ си отново се раздели на такива и онакива, не вдявайки в кухите си кратуни, че докато сме разделени и се мразим, защото сме някакви или никакви, ще ни управляват все така и по никой друг начин.

Властта изпитва неистов ужас от народ, който не е разделен, който гледа с очите си и мисли с главата си.

Ей т’ва е.

Малиииии, к’во сериозно се получи.

Е, ся да видите на нас к’во ни е.

По подразбиране настоящата рубрика е хумористична. От друга страна, що пък трябва да е смешно ‘секи път?

Не ви ли стига, че живеем в най-големия цирк на света, а?

Както знаете, четем много и за сметка на това съвсем безразборно. Това пък ни позволява да попадаме не просто на бисери, а на буквално невероятни прозрения и проблясъци. Ето бе, от ония дни прочетохме във фейса едно подобно прозрение, което ни се ще да споделим с всички ви.

Големият Христо Комарницки по невероятен начин охарактеризира ситуацията в настоящия момент:

„Макар да сме още средата на годината, смело мога да обявя станиШев за топ-идиот на 2013 г.! Съдбата предостави на този лекомислен и недомислен човек златен и, може би, незаслужен шанс да направи нещо различно и той го пропиля по най-безобразния начин.“

Ей т’ва е!

С два реда е казано всичко онуй, за което нам са потребни стотици думи!

Златно перо Христово!

Като сме казали А, да кажем и Б.

От ония дни имахме удоволствието да вземем участие в телевизионното предаване на Светла Петрова  „В Епицентъра“.

Бяхме само ние, в качеството си на обикновен адвокат, и нек‘ъф обикновен инженер.

Абе добре се получи.

В хода на предаването споменахме с добро и до девето коляно всевъзможни лица и некои дирници тоже. Тва онзи-дето-иска-пак-да-е-премиер, тва вожда на червенокожите, тва………… абе много бяха и комай никого не пропуснахме. Не само не спряха излъчването, ами и за наша голяма изненада не пускаха реклами вместо нещата, които изприказвахме.

И ся, да ви се оплачем, че напоследък се почесваме на едно място, дето по принцип нищо не ни сърби.

От време оно, политическите коментатори ни обвиняват в седемте смъртни политически гряха. В смисъл, герберастите твърдят убедено, че сме червени! По същия начин червенокожите искрено вярват, че сме герберасти!

И за да избегнем горната неловкост, ще направим достояние на обществеността политическите си убеждения. Не за друго, ма като подхванем следващите, да избегнем нови обърквации по темата.

Та, в този ред на мисли, откак се помним, дето вика народа, още от невръстно пионерче, следваме една-единствена линия, в качеството си на съвсем обикновен човек, ние изповядваме единствено убежденията на цицоман, гъзофил и клиторианец…….

Ей т’ва е!

Казахме го и  ся някак си ни олекна, като след дълго и мъчително напъване на политическа тема.

‘начи ясно ни е, че едните въртите възмутено белтъци към тавана, докато други се почесвате замислено по тила, но ако погледнете реално на нещата, ще установите, че от нас са повече единствено привържениците на бирената партия.

Така де.

Дет’ се вика, дори симпатизантите на партията на 4-ти километър с партиен вожд и учител дълбоко уважавания от нас Тони Филипов, д-р, са по-малко от назе, щот са саде едни интелектуалци. А както е известно по легална дефиниция, интелектуалец е човек, намерил нещо по-интересно от секса.

Не, ли?

Абе, като стана дума за оная работа, и тутакси се сещаме за новия главен секретар. Не знам защо, ма за да избегнем възможните интерпретации по темата, веднага искаме да заявим, че не ни привлича по никакъв начин. По скоро, четейки медийните му изяви, стигаме до извода, че е рядък музеен  чеп, до степен оня предният почти да го докарва на интелектуалец. Хем, както знаете, и там имахме някои забележки по същество.

Чакай да се върнем на литературата, че заговорим ли на сексуална тематика, се отнасяме по-бетер от нашенец на футболна тема.

Някога Артър Хейли в „Колела“ написа, че и грозното е красиво! И по невероятен начин ни обясни защо.

Факт, но когато иде реч за автомобилен дизайн, и грозното е красиво!

Когато иде реч за хора или по-конкретно за постъпките им, защото ние съдим хората по делата им, а не по външния им вид, категорично стигаме до извода, че грозното е грозно. Понякога дори е по-грозно!

Basta!

Защо ли?

Четохме в пресата едни възхвални дитирамби по повод назначението на предния външен министър в качеството му на специален представител на ООН за Ирак и ръководител на Мисията на световната организация за помощ на тази страна.

Според нас са грозни и назначеният, и назначението. Подкрепата и ръкоплесканията по въпроса също……

Айде наздраве и пак ще ви пишем.

P.S. Напоследък, нямайки за какво друго да се захванат, доста яростно ни критикуват досежно неправилната употреба на някои препинателни знаци и пълни членове. Независимо че сме обикновен блогър, явно сме се превърнали в очите на врага в особено влиятелна медия, та за това решихме да се качим едно стъпало по-нагоре и да си намерим редактор, който да докарва нескопосаните ни писания във вид, удобен за логаритмуване.

По изрично (на редактора) желание последният ще остане анонимен, доколкото ценял неистово не просто работата и живота си, но и психическото си здраве.

Та, в този ред на мисли, ако все пак някой читател е все така недоволен от правописа ни, може смело да поднася оплакванията си на PR, който ще работи заедно с нас по съвет на Иво Сиромахов.

Моля пишете му на следния адрес: gospodinFaneTi@maZakura.jp

Речник на използваните чуждици и съкращения в публикацията:

*Онзи-чието-име-не-се-произнася е от Банкя

Автор на колажа е Владимир Дойчинов