Още един ден в Рая

Обичам неделните утрини. Рано сутрин, много рано. Слънцето наднича срамежливо в прозореца, тишината на заспалия град и миризмата на първото еспресо. Толкова гъста, вкусна, че ми иде да я намотая на пръста си и да нарисувам човече на прозореца. Усмихнато със стърчаща нагоре коса. Отварям небрежно, сънено и незаинтересовано компютъра и реалността със силен шут ме връща обратно в кочината.

Не знайно как и защо все едно някой ме е нарочил, като ученик в католическо училище сънувал цветен и небожествен сън с известен край, оформящ причудливи форми по чаршафите, след което рязко се събуждаш от удар с дървена пръчка по голата кратуна и се изправяш срещу главната монахиня в чиито поглед е събрана цялата огнена геена.

През нощта съм получил няколко покани да се присъединя към контрапротеста и специално две да се включа в „освобождаването“ на Софийския университет.

WTF?

Търкам гуреливи очи, опитвайки се да вдяна, къде съм съгрешил Господи?

Пак гледам и пак покани?

Ужас!

Божествения аромат на кафето изфиряса на мига, а великолепният му вкус за секунди се превърна в утайката на алигаторско гуано.

Странно, но явно някой, някъде и някак си, не е доразбрал, че ние всъщност подкрепяме протеста във всичките му форми, включително студентската стачка. Тва обаче нищо не е. Вече разсънил се и вдигнал нивото на адреналина в опасна близост до горната му граница се зачитам, как някаква фенка на червенокожите, апелира към изпращането на протестиращата студенция в кукурузените полета?Така и не разбрах, тва наказание за инакомислието ли е, въобще защото някой мисли или поне се опитва самостоятелно, така и не разбрах, защото изтрещях със страшна сила от скудоумието налегнало част от народа.

Убиват ни, такива неща.

Буквално!

Първо, вече имахме един идиот, който искаше да направи от студентите овчари? Ма, тва щото мирогледа му беше толкова. Сега имаме други, нему подобни, искащи от студенцията да не надига глава от калта, щото нямало кой да бере кукуруза.

Мамка му и неделя, а?

Предния ден, едвам се сдържахме, макар че може би не трябваше, четейки неистовите вопли на неграмотните, обявяващите стачкуващите студенти за терористи……….

Днес, „грамотните“ бяха залели фейса с цитати от правилника на СУ, според който политиката няма място там. Нещо с което принципно сме съгласни, макар че протеста не е политически е очевидно и за незрящите и независимо от непрекъснатите опити на тоз или онзи да го яхне и използва за собствените си цели.

Същевременно, днес сутринта контрапротестъри предвождани от червения депутат биБи Цвъцкин (да не се бърка с Клара Цветкин, последната е с пола) нападнаха университета. Това явно не е политически акт, ако и неандерталците наети от управляващите да бяха предвождани от техен депутат?

Което ни напомня, че фашизмът и комунизмът, всъщност са едно и също нещо. Можете да хвърлите едно око на репортажа на Иван Бедров от мястото на атаката и да се убедите сами.

Сега ни хрумва, че именно това е начина за няма и няколко години от обикновен, незаинтересован непукист да се превърнеш в яростен антикомунист.

Да отворим една скоба по правната страна на въпроса, че ни храниха обилно на правна тематика разни хора, дето хал-хабер си нямат и според които, правилника на СУ е най-важният нормативен акт (?), че е недопустимо да се прилага ЕКЗПЧ, защото противоречала на Конституцията ни, дори подсъдността на ЕКЗПЧ не била у нас, а нейде си и прочие глупотевини. Не възнамеряваме, дори да обсъждаме кое е нормативен акт и кой точно акт има пряко приложение, т.к. не смятаме да обиждаме интелигентността на читателите ни. Иначе малко специализирана информация не би навредила никому. Всичко изброено по-долу изцяло и изрично дава право на протест на гражданите. Нещо повече, ограничаването му под каквато и да било форма е пряка опасност за демокрацията!

Не, че ние имаме, де?

Конституцията, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Всеобщата Декларация за правата на човека на ООН, Хартата за основните права на Европейския съюз, както и практиката Европейския съд по правата на човека аpp. № 32124/2002г.: „Държавите трябва не само да гарантират свободата на мирни събрания, но трябва и да се въздържат от въвеждане на неоснователни косвени ограничения на това право. В тази връзка всякакви опити да се ограничи свободата на събранията и на изразяването на мнение, освен в случай, когато се предизвиква насилие или се отричат демократични принципи, не служат на демокрацията и дори могат да бъдат заплаха за нея!“

Затваряме скобата и се връщаме там дето бяхме.

На първо място, гледайки нечленоразделните муцуни на атакувалите СУ днес, се сещаме, че по наше време за да влезне човек в кой да е университет си трябваше яко зубкане и изпити до посиняване. Сега явно е достатъчно да си нула номер остриган с ланци и черно яке и да познаваш депутат от управляващата партия?

Баси, кви времена доживяхме?

И после нацията страдала от интелектуален недоимък.

А, де?

На следващо място, всички съвсем удобно пропускат и или забравят, че именно дивотиите на предното червенокожо управление ни докараха до там, че народа в отчаянието си посочи с пръст селския шут, който се оказа не по-малко червен и не просто шут, а истински диктатор.

И вече не беше смешно……

Та, така.

Доскоро се притеснявахме от факта, че студенцията тъпо и незаинтересовано наблюдаваше отстрани не само протеста, но и безобразията в управлението. Явно е трябвало да мине време и колегите да осъзнаят, че просто седейки по банките след някоя година ще имат някакви дипломи, но значение ще има не кой, колко знае и може, а дали познаваш някой депутат да речем. И че в крайна сметка, т.н. политици превърнаха страната ни във бунище – опоскано и окрадено, пълно с вярващи, принуждавайки всички други да търсят живот другаде.

Е, радваме се, че студенцията е жива. Това означава, че все пак имаме бъдеще.

Във време на революции никога не се издигат така високо, както тогава когато не знаят накъде вървят.

Максимилиан Робеспиер

 Автор на колажа е Владимир Дойчинов