Хрониките на звеното

Абе, като цяло срещаме някои затруднения със съвременните български автори. Най-вече, защото нещата, които пишат са нек‘ви уникални, супер, високо интелектуални шитни, а ние в качеството си на обикновен читател, някак си не успяваме да изкачим тоя точно връх? Ма и не страдаме особено, щото другото хора пишат в захлас за тъпоглави читатели, като нас и едвам им насмогваме на бест, таковата селърите.

Както и да е.

Последно и въпреки възторжените дитирамби в негова на автора полза, посегнахме към нашенска книга единствено от немай къде, а и защото хептен нямаше какво друго да четем към „Сестри Палавееви“. Рядко изключение от правилото, че анотациите лъжат.

Начи, цвилихме с глас и ронихме крокодилски сълзи, споделяйки уникалния прочит на партизанското движение у нас.

Страхотия ви казвам.

Обаче не за тва иде реч.

Преди време, не толкова отдавна си купихме първата книга на Андрей Велков „Български психар“. Изчетохме я в захлас от кора до кора, като зарязахме всичко друго с работата начело.

И не само тва.

След като затворихме последната страница имах чувството, че ме е ритнал кон в челото?

В най-добрия смисъл на думата.

Поседях, посъвзех се и я отворих отново. До сега сме я препрочитали няколко пъти, което ни се случва много-много рядко.

Още по-рядко с български автори?

Книгата е уникална!

До степен на няколко пъти посягаме да и напишем ревю и се бъгваме пред белия лист и тва е.

Нищичко, грам!

Сега обаче неиздържахме.

Вчера купихме и моменталически прочетохме книга номер две на същия автор „Хрониките на звеното“.

Баси………

Разцепихме се, отсекъде!

Не съм вярвал, че български автор може да ме грабне по такъв начин и да ме държи, не просто часове – дни, седмици…….

Настоятелно препоръчвам Андрей Велков, много настоятелно!

За капак на всичко останало, книгата има три различни, достоверни финала.

Това, което ме разби окончателно беше, причината за появяването на зомбитата. Като отявлен фен на “Walking dead” и зомбикалипсиса, естествено е да ни занимава въпроса от къде по дяволите иде тая гад.

Е, сега вече знаем.

Слушането на чалга е първопричината за появата на зомбитата, защото им превръща мозъците в желе.

Още сме обзети от еуфорията на първия прочит и ще има и следващ и следващ.

А ако случайно не сте чели първата книга почнете с нея.

Странно, хем е нашия свят, моя свят.

Хем те пренася в него по един невероятен начин. Все едно си пропаднал в лисичата дупка или си взел синьото хапче и вече виждаш матрицата……….