0

Моето порно

Posted by Хаджигенов on 08.07.2015 in кулТурно |

Всъщност, това си е нейното порно и за всеобщ ужас не е филм, а книга. Макар, че знаеш ли?

Написана от тотално неизвестната, млада писателка Бояна Ламбер. Ся, знаем че не е същото да си известен, като млада и девствена поетеса, но славата и известността са странно нещо. Освен тва, поезията никога не е била, точно моето четене.

Рядко успяваме да пишем на културни теми, но не е поради липса на желание. И като стана дума за порно няма начин да няма поне желание, възможностите са тема на един съвсем друг разговор и са не точно културни. Макар, че сблъсъкът ми с книгата започна по интересен начин. Отивам в книжарница на Витошка, която за удобство съм кръстил „Зелената вещица“, макар и да не се казва така, подобна волна интерпретация ми харесва. Закупувайки поредната част от седмичната си доза, хартиена дрога огледах рафтовете с нови книги и не видях въпросната. Споменавал и съм друг път, че съвсем целенасочено избягвам нашенски автори, щото с няколко доволно редки изключения ми образуват киселини, но тази я търсех целенасочено. Познавам автора, следя писанията и в нета доста отдавна и най-отговорно мога да заявя, че пише, като сън с полюции – цветно и с неочакван край.

Та, не видях книгата никъде и на касата питах една от зелените вещици, която ми маркираше книгите имат ли „Моето порно“ от Бояна Ламбер

О, да.

Уверено отвърна тя, след което се провикна с всичка сила:

Вееесииииии, донеси „Моето порно“, че един господин я иска.

Весито я донесе на касата и двете ме гледаха с огромно неразбиране, поради що се хиля с глас и с крокодилски сълзи.

Както и да е.

Една не малка част от книгата съм я чел още преди да стане книга, може би за това не я отворих веднага. Дойде и редът в явно, крайно неподходящ момент – отворих я, прочетох първите двайсетина страници и умореният ми мозък тъжно констатира: „тая Бояна е написала, ебати и умната книга“, след което последната ме захлупи и се отнесох.

В крайна сметка след няколко седмици и дойде реда и ще ви кажа две неща. Първо успя да ме разсмее поне по веднъж на всяка кола. Второ за разлика от повечето подобни книги писани и издавани изцяло или частично в нета, тази не е просто сбор на текстове, като фейсбуките на вЛюбенвДилов-син или книгите на Тони Филипов д-р, които имаме до една. Не, текстовете са сляти в едно цяло и преливат един в друг, а тъпото е, че идея си нямаме, как е постигнато?

В крайна сметка, първото ми заключение, че тва е баси и умната книга се затвърди окончателно, както и мнението, че книгата си струва.

И да, корицата и е странна………. ма, както казва една приятелка в такива случаи – ти, па си много убав.

Share

Вашият коментар

Copyright © 2010-2017 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.