Критичните убийства

Във връзка с последните, станали ежедневие убийства, самоубийства и прочие у нас и последвалите ги „версии“ по разследване и „работни“ обвинения ни се ще да дадем и своите две стотинки по въпроса ако и това да бъде тълкувано, като „посегателство срещу обществената и националната сигурност“.

В смисъл, готови сме да поемем риска да посегнем на националната сигурност, щото смятаме, че е важно.

Сигурно се питате на какво ли се дължи цялата, тая галимация?

Основните причини са две, обикновено съществуващи заедно и неразделно една от друга.

Съчетанието от правна неграмотност и интелектуална импотентност довеждат до версия по разследване на самоубийство с два изстрела единият контролен в главата, както и за причиняване на смърт по непредпазливост, следствие на нанесена лека телесна повреда.

Веднага обясняваме как и защо.

Всъщност, версията за самоубийството направо ще я прескочим, защото няма смисъл, но ще обърнем особено внимание на убитото от бой посред бял ден, момче във Враца.

Фактическа обстановка – двама души в съучастие, единият държи жертвата да не мърда, а другият я налага с ръце и според някои данни с метален бокс в продължение на минути, докато жертвата спира да мърда. Извършителите, оставят жертвата на земята и си отиват, а набитият кротко умира…….

На база горното, т.н. „прокуратура“ решава, че е налице гореописаното обвинение, а именно: причиняване на смърт по непредпазливост, следствие на нанасяне на лека телесна повреда?

Ще си позволим да илюстрираме с елементарен пример:

Ако ударите на някого шамар, с което му нанасяте лека телесна повреда и последният получи да речем инфаркт и умре ще е налице, именно причиняване на смърт по непредпазливост, следствие на нанесена лека телесна повреда.

Сега се връщаме отново горе и четем бавно и внимателно описаната фактическа обстановка, като същата е безспорна, доколкото деянието е извършено посред бял ден в центъра на Враца в присъствието на множество свидетели и детайлно заснета от очевидци.

Така, явно не е това, нали?

Това, че прокуратурата не е чувала, че умисъла има няколко и различни форми за нас отдавна не е новина, но ще направим опит да обясним.

Основните форми на умисъла са две: пряк и евентуален – деецът е можел и е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат от действията и постъпките си.

Преди да задълбаем умисъла, бихме искали да обърнем внимание, че без изготвяне на аутопсия, прокуратурата няма как да знае дали е била нанесена лека телесна повреда, доколкото при такъв побой е съвсем реално да е наранен вътрешен орган: далак, черен дроб, да има счупено ребро, което да е пробило жизненоважен орган, спиране на сърдечната дейност и прочие увреждания, които НЕ са леки телесни повреди. Дори гълтането на езика, може да не е основна и или единствена причина за смъртта и може да е причинено от силен удар в диафрагмата или черния дроб и при опитите да си поеме въздух под градушката от удари да си е глътнал езика, т.е. налице са множество възможности за които на този етап нямаме достатъчно данни, а решението за леката телесна повреда е не просто голословно и неподкрепено, но и е на практика гадаене, залагане или търсене на по-малкото зло?

Или ние нямаме достатъчно данни. Тези, които се опитваме да мислим и действаме съобразно закона, установените правила и практиката.

Прокуратурата просто „знае“.

МВР също…..

Да се върнем на умисъла.

Прокуратурата твърди, че деянието е непредпазливо, макар и неясно защо?

От една страна, единият съучастник държи здраво отзад жертвата да не мърда и да не се съпротивлява, което е ни повече, ни по-малко пряк умисъл. Това е примера, който е описан във всички учебници по наказателно право у нас за последните, сигурно петдесет години.

Прекият извършител на деянието – побоя удря с всичка сила по тялото на жертвата в продължение на няколко минути, докато момчето спира да мърда и впоследствие умира – като абсолютен минимум тук е налице евентуален умисъл. Т.е. деецът е можел и е бил длъжен да предвиди, че когато удря някого с всичка сила по тялото в продължение на няколко минути, то той МОЖЕ да умре.

Ерго НЕ е налице непредпазливост!

Друг е въпроса, дали всъщност не е бил налице и пряк умисъл, т.е. деецът да е удрял за да убие?

Това е нещо, което разследването би трябвало да установи и докаже тепърва.

Естествено, това няма да се случи.

Както обикновено прокуратурата уби изначално и разследване и всичко.

И да, не можем да изключим възможността за нечия намеса по въпросното обвинение, било по политически причини да не клатим лодката, че премиера се притеснява, какво ще кажат началниците с толкова много убийства и особено такова, извършено в центъра на град пред очите на повече от петнадесет души или пък директно намесата е в полза на извършителите, щото са нечии познати или както е по-известно, като правосъдието на малкия град в който всички се познават.

Трябва да го гадаем, но познавайки не лошо дейността на МВР и прокуратурата у нас, най вероятно е налице комбинация от всичко това, като с основните причини започнахме настоящото писание.

Правна неграмотност

Интелектуална немощ

Политически причини

Правосъдието в малкия град

Та, последно и ви оставяме.

Работното обвинение при тази фактическа обстановка, би трябвало да бъде, като минимум „обикновеното“ убийство по чл.115 от НК.

Едва след като се съберат, повече или всички доказателства: оневиняващи, облекчаващи, утежняващи, квалифициращи и прочие, може и трябва да се направи преквалификация на деянието в по-леко или в по-тежко.

Nota bene:

На вниманието на министъра на вътрешните работи!

Настоятелно моля, горното да се чете и разбира, именно като яростна критика насочена срещу неграмотните и некомпетентни действия на МВР и прокуратурата, като пишещият тези редове е с ясното съзнание за действията си и възможните последствия, които да се тълкуват, именно като „посегателство срещу обществената и националната сигурност“, каквото и да означава това.