Прокурорски небивалици

Повод за днешният ни критичен анализ или както по-късно ще бъде наречен от ПР-те на статуквото хейт, стана публикуваният по рано днес, „епохален“ труд на двама прокурори от СГП озаглавен „Правомощието на прокурора по чл.64, ал.2 от НПК – проблеми в практиката“, като авторите са посочени със звездичка и описание под линия и понеже ние адвокатите винаги сме застанали с лице към възглавницата ще започнем, именно отзад напред.

Единият от двамата автори е главният наблюдаващ прокурор по делото на века или по-известно, като делото КТБ.

Логично и след като изчетохме внимателно, въпросният материал е да си зададем въпроса, какво точно се цели с него, извън разбира се дадените ценни указания от главния цацаратор, инициирал от онези дни завръщането на идеите от времето на развитият цветанизъм, а именно че съдът трябва да взема дейно участие във борбата с престъпността или да понесе отговорността си за постановените оправдателни присъди?

Та, едната възможност със сигурност е подготвяне на общественото мнение за предстоящите грандиозни провали не само по делото на века, но и по останалите медийни дела в голямата си част, нямащи нищо общо с правото и закона, а представляващи разчистване на сметки, отмъщение, поръчки и какво ли още не и които по правило биват разбивани още пред първоинстанционния съд.

Втората възможност е също толкова очевидна и също така датираща от времето на ранния цветанизъм, когато те ги хващаха, а съдът ги пускаше или иначе казано, винаги е добре да насочиш общественото недоволство в друга посока, а съда по условие е голяма и трудно подвижна мишена.

И да.

Това е съвсем същото, като да кажеш, че за проблемите с престъпността са виновни: ромите, бежанците, световния тероризъм, евреите или който там още се сетите, като подходящ обекта за омраза.

Сигурно пропускаме още някоя друга възможност, но целта на настоящото писание не е в това или поне днес не е.

По същество.

Огромен, почти научен труд със заглавие достойно да украси корицата на поредната докторска дисертация в прокуратурата, но съдържанието му следва да се чете внимателно, включително между редовете, като през цялото време следва да си задаваме екзистенциалния въпрос:

Защо?

В качеството си на обикновен адвокат нямаме претенцията, настоящото писание да има научна и или информационна изчерпателност, но ни се ще да коментираме отделни аспекти от прокурорския труд, колкото да оправдаем заглавието на драсканиците си.

На първо място, в качеството на преамбюл, като основна причина за „недоброто състояние на съдебната власт“, забележете не на правосъдието, а конкретно на съдебната власт не били корупцията и кадрите, а „доведеният до абсурд формализъм“ в наказателния процес, който водел до липса на житейски смисъл в актовете на съдебната власт? Ако някой не е разбрал под термина „съдебната власт“ става въпрос за съда и всички упреци от тук надолу са насочени единствено към съда.

Ако сме разбрали правилно, масовото погазване на закона и установените правила от началника на правоопазващите органи, който за краткост ще наричаме по-долу, просто прокуратура се нарича „доведеният до абсурд формализъм“?

Сигурни сме, че още на това изречение част от четящите са си залепили задниците на тавана за това ще продължим със следващия абзац, в който прокуратурата изразяват недоволството си от това, че „в някои съдебни райони правата на човека се приравняват с правата на обвиняемия“?

За нас обикновените адвокати отдавна е ясно, че според прокуратурата всички обвиняеми са виновни, а всички онези които все още нямат обвинения следва да им бъде изяснено, че положението им е временно, висящо и може да бъде разгледано по всяко време.

Ерго, неща като правата на човека (btw обвиняемите също са хора) нямат никакво значение за прокуратурата ако и не само българския съд да смята така, но и ЕСЗПЧ и всичко това са пълни глупости, които прокуратурата търпи, като вмешателство и то само, защото могат да ни спрат субсидиите, примерно.

Иначе, никой в прокуратурата не ги взема на сериозно….

И понеже сме сигурни, че си мислите, че ви гъбаркаме, продължаваме на долу, където челно се сблъскваме със следното фундаМентално заключение, че всички тези неща довеждат до нарушаване на „принципът на легитимните очаквания“? Ако някой е изпуснал нишката по-горе, основните очаквания на обвинението са, че всеки път, когато прокуратурата реши, че на някой трябва да му бъде повдигнато обвинение, то последния е виновен до девето коляно и следва да бъде заключен до живот още преди да е изсъхнало мастилото по обвинителния акт?

Прокуратурата, видимо очаква поне 300% осъдителни присъди по повдигнатите обвинения и когато това не се случи им се нарушава горецитираният принцип.

Иначе, дреболии от сорта на правова държава, справедлив процес, състезателен процес, доказване на всяко едно от обвиненията в процеса и прочие са незначителни пречки, които явно трябва да бъдат премахнати нормативно, каквото и е заключението на въпросния мат‘рял.

Следващото главоломно очакване от страна на прокуратурата е приложимостта на последователност и предвидимост, които следва да се заложат в наказателния процес, т.е. обвинение – осъдителна присъда – затвор.

Всяка една непредвидимост от сорта на оправдателна присъда, поради липса на престъпление да речем, очевидно нарушава принципите на прокуратурата и разбирането им за наказателен процес в частност.

Направени са интересни препратки и заемки от англосаксонската правна система, която както добре знаем е дотолкова различна от нашата, че нямат нищо общо, като на пишещия тези редове му направи впечатление, че посочените примери са от британското законодателство, не и от щатското и както добре знаем, последното е направено съвсем умишлено.

Идеята на тези т.н. заемки от британско право е насочена в една-единствена посока, а именно зачестяващият проблем с „произволните и капризни съдебни решения“ – разбирай оправдателни присъди.

Изтупали са от нафталина и любимата дъвка на ранния цветанизъм за „дисциплиниращите разпоредби“ на закона, които са основна пречка пред прокуратурата да си свърши работата или ако махнем лустросаните изрази, всъщност става въпрос за онези норми в НПК, които ограничават възможността прокуратурата да прави каквото си поиска и да постави действията им под съдебен контрол.

Най-яркия пример за това е фигурата на вечния обвиняем, като личният ни рекорд до момента е 13г. следствено дело с всички екстри: мерки за неотклонение, национално издирване и прочие, което ако не са дисциплиниращите норми в закона още щеше да е висящо.

Същността на дисциплиниращите норми се състои в спиране и или ограничаване на  трайната, четвъртвековна практика за злоупотреба с права от страна на обвинението.

Т.е. описаните „идеи“ на обвинението противоречат на идеята за правова държава и демокрация и според нас дават още едно основание за преместване на обвинението, там където им е мястото – извън съдебната власт, където ще носят отговорност за постъпките си, а в процеса ще бъдат просто страна без привилегии и ще им се наложи да работят за хляба, вместо да го получават на готово.

Най-накрая на страница трета, започва и опита за аргументация на описаното в заглавието на статията, а именно известното като прокурорско задържане с цел довеждането на задържаният пред съда, което от десетилетия е пример за злоупотреба с право и оказване на натиск от страна на прокуратурата, но и причина за безброй осъдителни решения от Страсбург срещу нас.

На първо място, преди да продължим с анализа бихме искали да споделим, че авторите умишлено или не, не правят разлика между административна и наказателна материя.

Това не пречи на авторите да хванат съда за рогата, че разглеждането на жалбите в открито заседание е зло (има си хас, там има адвокати, доказателства и прочие), а трябвало да се гледат в закрито заседание, като се оставят без разглеждане, като недопустими?

Ъ?

За тях, авторите било безспорно, че при всички случаи е достатъчно да е налице обосновано предположение за извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, т.е. вътрешното убеждение на няКОЙ прокурор във виновността на обвиняемият е достатъчно условие за задържането му и съда не следва да им се меси?

Чудесен извод, илюстриращ по блестящ начин, нескритото желание на прокуратурата да се лиши от независим контрол за законосъобразност, където единствено значение имат фактите и доказателства, не и нечии вярвания, убеждения и прочие.

По неясни за нас причини обвинението иска да превърне храма на Темида от храм на истината в обикновена църква?

Емблематичен пример за това, що е обосновано предположение за извършено престъпление, според прокуратурата това е убийството на Пеефски…….. с което смятам темата за изчерпана.

В качеството си на аргументи са посочени хипотеза при която обвиняемият се укрива, но това е по-скоро изключение. И за да не подскачате прекалено ще посочим, че проблемът не е там (там е само злоупотребата с право), а това че осъдени с влезли в сила присъди в открити заседания на които присъства прокурор ниКОЙ не търси със седмици, а когато ги потърсят за изтърпяване на наказанието с почуда установяват, че тях вече ги няма и никой не знае къде са…….

В подкрепа на горното са изброени куп алабализми от сорта, че прокурорското задържане следва да се подчинява на изискванията за логично, точно, непротиворечиво и еднакво приложение на закона. От всички изброени единственото вярно е приложението на закона, доколкото правото не е математика в която събираш 2 + 2 и получаваш 4?

Посочена е практиката на ЕСЗПЧ в която еднозначно се приема, че всяко ограничаване правото на свободно придвижване е лишаване от свобода и всеки задържан трябва незабавно да бъде изправен пред съдия., като обаче е направено интересното и дълбоко невярно тълкувание, че незабавно означавало своевременно?

Елементарно, но и много важно разграничение е, че незабавното всъщност означава веднага, докато своевременно означава, когато можем?

Дребна, разлика означаваща още 72 часа в дранголника с което обвинението злоупотребява буквално при всяко дело със задържан през последните 25г.

Последно и ви оставяме.

Според прокуратурата НПК не предвижда възможността за съдебен контрол върху прокурорските задържания, което означавало, че съдът неправомерно упражнява правомощия?

Мда, явно или прокуратурата не чувала или е чувала, но предпочита да игнорира това си специфично познание, че Конституцията, европейското законодателство и задължителната практика на ЕСЗПЧ са не само част от нашето законодателство, но и имат предимство пред него при наличие на колизия.

Отделно, че е направен директен „намек“ за ограничаване прилагането на конституционните и европейските норми?

Всичко това по нашето скромно мнение е насочено не само към затвърждаване на статуквото за безконтролност на прокуратура, за увеличаване на правомощията им и за лишаването им от и без това епизодичния в предварителното производство контрол за законосъобразност.

И да.

Всичко това няма нищо общо с борбата с престъпността, очевидно.

Това е борба за власт и контрол.

Ако това успее с правата на гражданите е свършено, окончателно и завинаги.