Няма за кога

Току мине не мине, някакво време и сачмата рязко ни прасва по тиквата със страшна сила, следствие на което част от бръмбарите, населяващи горната ни половина се разместват в нова конфигурация и почват да жужат застрашително. Всичко това обичайно има разни проявления, включително излияния, като сегашното.

И да вече, чудесно знаем, че ако бяхме ходили на физическо, може би щеше да е друго.

Да, де ма не сме.

Така, че тва е положението, уважаеми.

Писахме преди време едно от сравнително редките ни ревюта за книги  от нашенски автори „Хрониките на звеното„, но след като прочетохме третата подред книга на Андрей Велков „Няма за кога“ сме убедени, че и на нашите ширини може да се появи автор феномен. Преди всичко, в качеството си на обикновен читател ни се ще да споделим, наблюдението си, поради що малцината наистина талантливи български автори рядко пишат и издават втора книга и тя е съвсем прозаична – пари.

Пазарът у нас е толкова малък, че буквално няма смисъл от това.

ИМХО разбира се.

Доколкото познаваме неколцина автори у нас, ставащи за четене без проблем и с удоволствие, всеки един от тях работи и живее от нещо друго.

Та, за трети пореден път ще си позволим настоятелно да препоръчаме Андрей Велков, като автор на едно буквално, нечовешко забавление под формата на последната му книга, която напълно удовлетворява относително просташкият ни вкус към книгите, които четем просто за удоволствие.

Ако авторът има късмета някой да го преведе и издаде навън, то ще се прочуем със страшна сила и с книгите, не само с бутането на камъни по баир….

Не се наемаме да преразказваме книгата, но авторът и гледа, все едно през нашите очи и вижда същите неща, но ги описва по един брилянтен начин, инсталирайки думите директно в мозъка ти.

Описанието на „Витошка“, живота на пенсионерите, развитието на мутрите в успешни бизнесмени, живота в родната ни кочина…….

Брутален шут, разтърсващ обръщането ни на другата страна, примирението и специфичното нашенско оцеляване на всяка цена и при всички условия и режими.

В крайна сметка, резултата е несекващо забавление на повече от триста страници, което те сграбчва за гушата от първата и те пуска доста време след като си затворил последната страница………