Обратната страна на медалите

Този път ми се ще да ви разкажа една по-различна история за това какво се крие зад цената на успеха. Успехите на нашите спортисти с които се гордеят всички, но които са постигнати, въпреки всички или иначе казано за обратната страна на златните медали.

Първо, малко суха статистика, т.к. без цифрите няма как да предадем всичко.

Bestfighter e един от най-добрите турнири – световни купи по кикбокс, който се провежда за 21 път в Римини, Италия.

Тази година имаше заявки от почти 4 000 състезатели от цял свят, включително САЩ, Нова Зеландия и ЮАР.

8 татамита, два ринга и издигнато на подиум татами на което се играха финалите във всички категории и музикалните форми.

За първи път имаше масирано участие на български клубове, не само от най-големия клуб по кикбокс у нас „Иккен“, но и от „АБС файт“, „Масару“, „Интер – Бургас“, „Боил – Варна“.

Феноменален резултат за българските участници не постиган до сега при нито едно от участията ни.

Общо  24 медала – 11 златни, пет сребърни и осем бронзови.

Още през първия състезателен ден в стил „Пойнтфайт“ и само три часа след убийствено тежкото пътуване отбора на „Иккен“ 10-12г. спечелиха отборното и първият златен медал на Бестфайтър. Отборните участия са не само изключително трудни, но и са най-важни за клубовете. Отборите са микс – три момчета и едно момиче.

Чудесна, безапелационна победа за най-малките!

За трите дни изпълнени с битки, сигурно може да се изпише книга, но не и е сега времето.

Както обикновено феноменално се представиха състезателите на „Иккен“, които спечелиха минимум по един медал всеки, а повечето и по няколко в различните стилове и категории. Световните купи са със статут на опън турнир, т.е. всеки може да играе в трите татами стила, а малките в своята възрастова група и горната, плюс опън за мъже/жени и джуниъри.

Ще ни се да отбележим постиженията на петкратния световен шампион Емануил Димитров за когото това беше първо участие след световното в края на миналата година.

Емо е единствения състезател изобщо в историята на кикбокса, който е световен шампион в трите татами стила!

Нещо повече, направи това в рамките на една година!

С изключително красива игра спечели по невероятен начин златото в стил киклайт, където на финала срещна италианец, който надигра така, че цялата зала го аплодира на крака в продължение на няколко минути.

Златен медал и в стил лайт контакт.

Спечели и изключително оспорвания Grand Champion (open) в стил пойнтфайт, където на финала безапелационно надигра отново италианец.

И това не е всичко, беше обявен за най-добър и техничен състезател за турнира.

До тук добре.

Обичайно описанията за успехите в спорта приключват точно на това място, всички се умиляват от красивите думи и снимките с трибагреника, намира се и по някой политик, който се снима с състезателите или говори, колко сме добри, успешни, красиви и прочие, та за това ми се иска да ви покажа и обратната страна на медалите.

Потна.

Мръсна.

Кървава.

Римини се намира на почти 1 500км. от София. Пътуваме или с автобус или както напоследък намерихме за всеобщо облекчение по-бюджетно решение с три буса.

Чистото време за пътуване отнема 16ч. Бусовете се карат от треньорите и някои от мъжете на смени. Пътуването се смята, така че да пристигнем в деня на кантара и няколко часа по-късно започваме да играем.

Причината е ясна – пари.

Или по-точно липсата им.

Подробно за липсата на пари и за начина на нефинасиране сме писали в статията „Порното в спорта“. Ако вече сте я чели или не ви се четe сега ще ви кажем само, че у нас Министерството на спорта е известно, като министерството на олимпийските спортове, т.е. за нас има само трохи, които отгоре на всичко се отпускат само за мъже и жени. Явно спортните деятели са сигурни, че у нас за разлика от всички останали страни по света спортистите се раждат директно мъже и жени на по двайсет години?

16 часа затворен седнал във бус е брутално тежко изпитание само по себе си. Съчетано с това, че доста често състезателите не ядат и почти не пият вода, заради кантара го превръщат в ад.

Всъщност, след повече от 5г. такива пътувания сме сигурни, че сериалът „The walking dead“ е правен по истински случай.

Точно така изглеждат малки и големи на слизане от бусовете

Пристигаме, кантар и три часа по-късно започват битките.

Ако можете изобщо си представете, какво е да пътуваш 16 часа гладен, жаден и след това някак си да се качиш на ринга или да излезеш на татамито и не просто да играеш, но и да победиш състезатели, които са от поне два дни на място, отпочинали са и са достатъчно добри?

Като казахме почивка, следва да ви кажем, че състезателните дни започват в 09.00ч. местно време и заради многото участници обичайно приключват около 22.00ч., макар че сме играли и до 02.00ч. Храната е нещо купено от супера или в идеалния случай е пица ако има отворено заведение или поръчана по телефона преди часове….

Римини е един от най-известните масови курорти в Италия, което означава, че цените му са на ръба на поносимото и за това спим в хотели на края на града, буквално до железопътната линия и въпреки, че италианските влакове са доста по тихи от нашите, усещането е все едно минават през стаята.

На рецепцията в една огромна купа предлагат безплатни тапи за уши………

Тръгването ни е веднага след края на състезанието и ако имаме късмет успяваме да се изкъпем в залата. Понякога не успяваме.

Последно и ви оставяме.

Най-успешното ни представяне на Бестфайтър за съжаление е и с най-висока цена не само в медали.

Сухите данни са следните: едно почти двойно по-голямо, подуто и синьо бедро, комоциум с тричасово посещение на спешното, както и счупена челюст. Останалите дреболии не си струват изброяването.

Излишно е да ви казвам, че всички се прибрахме отново с бусовете, т.к. полет имаше след 24ч. вечерта на другия ден, а така поне можеха да влезнат във болница през деня веднага след пристигането ни.

И да застраховките са формални, колкото да ги има, защото у нас спортна медицинска застраховка струва много пари. Понякога клуба покрива, част от лечението, когато има пари. Ако ли не всеки се оправя, както може, след което се връща обратно в залата…….

Добре дошли в света на българския спорт!

Повече снимки можете да намерите в този албум, като използването им е съобразно правилата на блогА.