Сноби

Пичове, онзи ден някой снимал едно момче на видима възраст около 16г., което пътувайки в метрото изважда от торбата тенджерка с хоум мейд фууд и започва да се храни.

Няма такова цунами от отвращение заляло за повече от три деня нюзфийда ми.

Упреци, обиди, дълбокомислени заключения за мутризацията на обществото, незачитане на правилата и прочие словесни еквилибристики.

Оставяме на страна факта, че ако една малка част от тази гражданска енергия беше насочена в правилната посока никога не бихме имали премиер два пъти за по половин мандат, известен, като бай Хуй или вместо главен прокурор самодържец известен, като дон Цаци в една иначе свободна и демократична страна в която умните и красиви заспиват с Чайковски и се събуждат с Моцарт.

Както и да е.

Повод за конкретното ми дразнение, че нито един от тях не се и опитва да погледне една идея встрани от храненето в метрото, което принципно е не съвсем приемливо, макар че подобни излияния не съм срещал за хората набиващи в същото това метро джънк фуд в захлас, ядки, смучещи подсладени и газирани напитки, че и не само.

Може би причината се дължи на факта, че момчето е облечено с анцуг и маратонки, късо подстригано и имащо наглостта да яде пиле от бебешка тенджерка?

Знам ли?

Това, че снобите не виждат по далеч от носа си е ясно.

Точно, както е ясно, че подобно хранене е най-малкото неприемливо от културна гледна точка, но пък нито един от снобите не е надмогнал отвращението си от подобна проява и да опита да обясни на момчето, че това не е нито мястото, нито начина.

Щото ние с простият си акъл смятаме, че трябва да учим децата, а не да ги убиваме с презрение?

Не, ли?

На следващо място, имаме личен и съвсем горчив опит от съвсем същото естество.

Личният ни номер 1, като ученик в май 10 клас донесе забележка във бележника, комбинирана с неизвинено отсъствие, която гласеше че се храни в час.

Та, дет‘ се вика съвсем сме наясно.

Първо, единственият начин да се храниш правилно и здравословно ако родителите ти не са милионери е това.

Готвиш си в къщи и си носиш храна в кутии, съдинки и прочие.

Номер 1 го правеше по време на цялата гимназия и докато завърши включително. Не смятам за нужно да изтъквам очевидните ползи от този начин на хранене.

Сега си представете дете в периода от 8 до 12 клас, което всеки ден тренира двуразово, защото е национален състезател, има по около 200 отсъствия годишно само за състезания и същевременно учи в елитно математическо училище?

Нали?

А, така.

Нямам идея на конкретния младеж каква му е случката за това обсъждам собствената си така или иначе съвсем сходна.

И така.

В един момент, просто си гладен бе хора.

И ако не сте тренирали двуразово, не сте пазили целогодишно категории и прочие не ми казвайте, че знаете какво е да изпиташ не глад, а просто нуждата „да боднеш една виличка“.

И да.

Понякога го правиш на неподходящи места, като моят номер 1 по време на час.

И за да приключим словесната диария ще ви кажа, че въпреки всичко има една торба златни медали, завърши с отличие математическа гимназия и го приеха навсякъде по света.

И сега е студент на майната си……………… все така остриган нула номер.

Така че, бъдете така любезни, надмогнете снобарията и помогнете на някое дете не го убивайте само, защото сте умен, красив и прочие.

Щото това е начинът да сме хора, нали?

Човек вижда толкова, колкото знае.

Гьоте