1

Малки късчета Япония или Моши, моши Япония

Posted by Хаджигенов on 03.01.2017 in Речено-сторено |

От как се помня, усещам привличане към Япония, японците, разбирането им за живота, Пътят който намират всеки за себе си и начинът, по който вървят по него.

Никога не съм стъпвал в Япония, но привличането не отслабва, не се и засилва сега, но пък си спомням как някога всяка прочетена книга внасяше нови щрихи в увлечението ми и ме караше да мечтая, отново и отново.

Още помня първото издание на „Шогун“ с кафява, мека корица, безумен дребен и грозен шрифт, сива хартия и странно голям формат за да побере всичките 1000 страници в една книга, което не ме спря да я препрочитам десетки пъти захлас.

Речника на японски думи и фрази, който си бях направил и научил наизуст и как всичко това заедно със спорта ми помогна да намеря собствения си Път и да се науча да вървя по него.

„Моши, моши Япония“ една книга на Юлиана Антонова-Мурата.

Малки разкази събрани в едно.

Нанизани, като перли в огърлица.

Всеки от тях е една отделна книга и представя по един великолепен начин отделни мигове в Япония, как живеят, работят, умират и как животът продължава след това.

Зашеметяваща картина на съвременна Япония, промените които са настъпили и нещата, които никога няма да се променят.

Всичко това написано по един невероятно, вкусен начин.

Затварях книгата след всеки разказ и се отнасях замислен на някъде….

п.с. Не успях да отида на представянето на книгата, но такова е битието на адвоката. Винаги, изниква нещо по-важно и спешно от планираните удоволствия.

Карма, нее?

 

Share

1 Comment

Вашият коментар

Copyright © 2010-2017 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.