Again и отново за полицейското насилие
Повечето, надявам се помните преподавателят във Богословския факултет на ВТУ, който стана поредната жертва на полицейско насилие преди две години.
През тези две години се случиха много неща и както обикновенно определени неща не се случиха изобщо, но за това по нататък
Най-важната новина за която научихме вчера е, че с решение от 17.03.2017г. Върховният административен съд е потвърдил изцяло решението на Административен съд Велико Търново с което отменя заповедта му за задържане, като незаконосъобразна.
До тук добре, както е казал човекът от народа, прелитайки от 51 етаж на блока до към 28-я на въпреки епичната битка, която водим всеки път и на всяка инстанция по тези дела.
NB: обърнете вниманние на долните слова – повтаряме ги N-та година подред
Това което не се случва никога и докато не принудим насила политиците ни да направят драстична, правосъдна реформа няма и да се случи никога, особено при управлението на настоящият главен прокурор е обективно разследване на извършените престъпления в случаите на полицейско насилие.
От правна гледна точка, този тип престъпления са със сложността на боб чорба и на един истински прокурор биха отнели не повече от три месеца, ведно с писането на обвинителния акт, но това е нещото, което не се случва никога.
През изминалите две години с цената на куп „псувни“ обективирани, като жалби, искания за отводи, събиране на доказателства и прочие, разследването срещу биячите в униформа е до никъде, както обикновенно.
Прокуратурата, всячески брани и крие извършителите, докато изтече кратката погасителна давност и прекрати производството.
И да, това само по себе си също е престъпление, ма на КОЙ му пука, уважаеми?
Поредната жалба срещу нищоправенето, съдържаща трето подред искане за отвод на наблюдаващият прокурор и водещият разследването следовател, надлежно адресирана до главният цацаприкриватор е на бюрото ми.
Хубавото на всичките тези безброй писания, оставени не само без уважение, но и без отговор, че някой ден ще отидат в Страсбург, където ще станат част от мрачната статистика на осъдителни решения срещу прокуратурата за отказ от правосъдие.
И така.
Битият си е бит, прокурватурата си е прокурватура…….
п.с. Предполагам, прави ви впечатление, че във безбройните ни писания по темата с полицейското насилие, винаги става дума за български граждани?
Не малцинствени групи, не изселници, не емигранти/имигранти, не бежанци.
Не!
Обикновени, български граждани – насилени, бити, обвинени във всевъзможни злодеяния, смазани от мръсния ботуш на властта……… просто защото могат.