0

Агнешки котлетчета

Posted by Хаджигенов on 14.04.2017 in Речено-сторено |

Честно да си призная, никога не съм си падал особено по агнешкото. Дори по времето, когато ни се налагаше да оцеляваме с различните му производни не особено ласкаво именувани, като „коч“, „пръч“ и прочие епитети, отхвърлящи изначално, каквато и да било идея за гурме или въобще за нормална кухня.

Типичните великденски истерии с агнешкото ме докарват до полуда, точно както и благотворителността по коледа, уважението към жените на осми Март, патриотизма при честването обесването на Васил Левски, деня на съветската армия (???) и прочие шитни…

Като стана дума за великденски истерии, та се сетих че май не сме ви казвали, поради що не си снимаме козунаците?

Причините са две.

Първата е, че най-харесваните у нас козунаци се месят във фитнеса, а ние както е известно нямаме идея от къде се влиза в тия места, а защо още по-малко?

Втората причина е че по това време на годината сме на около една седмица преди една от най-добрите световни купи Austrian Classics, т.е. първите два номера пазят категория, което означава, че всеки един въглехидрат, различен от домат е низвергант в къщи.

Последно ще ви кажа и за яйцата и ви оставям.

Начи, всяка година нюзфийда ни бива затрупан, залян, буквално удавен от снимки на всевъзможни яйца, като: размери, количества, текстура, оцветеност и прочие, което ни изкушава неимоверно с цел преустановяване на този тип безумна радост, чий точно яйцА са по-по-най да си снимаме и ние яйцата, но в крайна сметка, малкото останал разум ни спира да го направим, доколкото ни четат и маса деца, част от които все още възприемат идеята за яйцата, просто като невинно забавление….

Стига, простотии бе, тате!

Повод да приготвим днес агнешко и то точно котлети са няколко причини.

Първата, очевидно у нас агнешко може да се купи по Великден и по Гергьовден, онли.

Втората причина е личният ни номер едно, който е ненадминат кулинар за крехката си няма и двадесет годишна възраст и който прибирайки се от странство, първото му желание беше: нали ще купиш агнешко и козунаци…….

Явно е решил, че сме златна рибка, баси?

Или щото за първи път от повече от 13г. няма да пази категория?

Знам ли?

Третата причина е Лидл.

Отивайки днес на ежедневният пазар заварих на щанда с предни, задни и прочие четвъртинки огромна тълпа, която въртеше в захлас едни големи кутии, чудейки се за чий точно са им, което грам не ги спираше да пълнят количките си тях, доколкото идеята за агнешко на средния нашенец започва и приключва с агнешко на фурна върху компир или дроб сърма……

По този повод на щанда с агнешките котлети бях само аз.

Явно до такава степен българите сме жертва на всевъзможни стереотипи, че никой не ги купува, та чак цената им беше  50% надолу в сравнение с другите разрези?

Последната по ред, но не и по значение причина е личният ни номер две, който не само от миналата седмица ми праща всевъзможни рецепти с познавателна цел по месинджъра, но и направи немислимото, убеждавайки ни да гледаме по уреда Мастър шеф за което сме му особено благодарни, щото е изживяване различно от четенето на кулинарни блогове.

В крайна сметка, въпреки че подминахме щанда с котлетчетата все пак се върнахме и забърсахме една баяти кутия от тях.

Въпреки, че никога не сме готвили агнешко, камо ли котлетчета имахме ясна идея, какво точно да ги направим, а останалите екстри изкристализираха по пътя към в къщи.

Надялкахме ги на котлетчета, след което във блендера изсипахме бая зехтин и стръкове пресен, зелен розмарин заедно с цветовете на мащерката и малко морска сол. Завъртяхме ги, докато докарахме консистенцията им до една идея преди тази на елементарните частици.

Грабнахме силиконова четка и обилно ги намазахме от ‘секъде, поръсвайки ги с морска сол и черно пиперче. След което ги увихме във фолио и ги оставихме в хладилника да се даврандисат.

Междувременно, спретнахме чатни от червена чушка

Две ситно нарязани чушки в касеролата с две супени лъжици мед и две лъжици балсамико за около 8 минути и почти непрекъснато бъркане. Принципно, чатнито иска една лъжица винен оцет, ма такова нещо не държим в къщи и готвим само с балсамико бял или тъмен.

Обаче, ако нямате винен оцет добавете малко вода, щот иначе получавате консистенцията на студен асфалт.

Карамелизиран лук за разкош.

3-4 глави на едри колелца.

Колебаех се, дали след тигана котлетите да ги довърша във фурната, но в крайна сметка се отказах, защото не бях сигурен дали ще успея да контролирам степентта им на изпичане да не ги презготвя/изсуша.

Та за тва само на тиганя.

Ей, тва е.

Чироз, еврибади.

Споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyright © 2010-2024 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.