Агнешки котлетчета
Честно да си призная, никога не съм си падал особено по агнешкото. Дори по времето, когато ни се налагаше да оцеляваме с различните му производни не особено ласкаво именувани, като „коч“, „пръч“ и прочие епитети, отхвърлящи изначално, каквато и да било идея за гурме или въобще за нормална кухня.
Типичните великденски истерии с агнешкото ме докарват до полуда, точно както и благотворителността по коледа, уважението към жените на осми Март, патриотизма при честването обесването на Васил Левски, деня на съветската армия (???) и прочие шитни…
Като стана дума за великденски истерии, та се сетих че май не сме ви казвали, поради що не си снимаме козунаците?
Причините са две.
Първата е, че най-харесваните у нас козунаци се месят във фитнеса, а ние както е известно нямаме идея от къде се влиза в тия места, а защо още по-малко?
Втората причина е че по това време на годината сме на около една седмица преди една от най-добрите световни купи Austrian Classics, т.е. първите два номера пазят категория, което означава, че всеки един въглехидрат, различен от домат е низвергант в къщи.
Последно ще ви кажа и за яйцата и ви оставям.
Начи, всяка година нюзфийда ни бива затрупан, залян, буквално удавен от снимки на всевъзможни яйца, като: размери, количества, текстура, оцветеност и прочие, което ни изкушава неимоверно с цел преустановяване на този тип безумна радост, чий точно яйцА са по-по-най да си снимаме и ние яйцата, но в крайна сметка, малкото останал разум ни спира да го направим, доколкото ни четат и маса деца, част от които все още възприемат идеята за яйцата, просто като невинно забавление….
Стига, простотии бе, тате!
Повод да приготвим днес агнешко и то точно котлети са няколко причини.
Първата, очевидно у нас агнешко може да се купи по Великден и по Гергьовден, онли.
Втората причина е личният ни номер едно, който е ненадминат кулинар за крехката си няма и двадесет годишна възраст и който прибирайки се от странство, първото му желание беше: нали ще купиш агнешко и козунаци…….
Явно е решил, че сме златна рибка, баси?
Или щото за първи път от повече от 13г. няма да пази категория?
Знам ли?
Третата причина е Лидл.
Отивайки днес на ежедневният пазар заварих на щанда с предни, задни и прочие четвъртинки огромна тълпа, която въртеше в захлас едни големи кутии, чудейки се за чий точно са им, което грам не ги спираше да пълнят количките си тях, доколкото идеята за агнешко на средния нашенец започва и приключва с агнешко на фурна върху компир или дроб сърма……
По този повод на щанда с агнешките котлети бях само аз.
Явно до такава степен българите сме жертва на всевъзможни стереотипи, че никой не ги купува, та чак цената им беше 50% надолу в сравнение с другите разрези?
Последната по ред, но не и по значение причина е личният ни номер две, който не само от миналата седмица ми праща всевъзможни рецепти с познавателна цел по месинджъра, но и направи немислимото, убеждавайки ни да гледаме по уреда Мастър шеф за което сме му особено благодарни, щото е изживяване различно от четенето на кулинарни блогове.
В крайна сметка, въпреки че подминахме щанда с котлетчетата все пак се върнахме и забърсахме една баяти кутия от тях.
Въпреки, че никога не сме готвили агнешко, камо ли котлетчета имахме ясна идея, какво точно да ги направим, а останалите екстри изкристализираха по пътя към в къщи.
Надялкахме ги на котлетчета, след което във блендера изсипахме бая зехтин и стръкове пресен, зелен розмарин заедно с цветовете на мащерката и малко морска сол. Завъртяхме ги, докато докарахме консистенцията им до една идея преди тази на елементарните частици.
Грабнахме силиконова четка и обилно ги намазахме от ‘секъде, поръсвайки ги с морска сол и черно пиперче. След което ги увихме във фолио и ги оставихме в хладилника да се даврандисат.
Междувременно, спретнахме чатни от червена чушка
Две ситно нарязани чушки в касеролата с две супени лъжици мед и две лъжици балсамико за около 8 минути и почти непрекъснато бъркане. Принципно, чатнито иска една лъжица винен оцет, ма такова нещо не държим в къщи и готвим само с балсамико бял или тъмен.
Обаче, ако нямате винен оцет добавете малко вода, щот иначе получавате консистенцията на студен асфалт.
Карамелизиран лук за разкош.
3-4 глави на едри колелца.
Колебаех се, дали след тигана котлетите да ги довърша във фурната, но в крайна сметка се отказах, защото не бях сигурен дали ще успея да контролирам степентта им на изпичане да не ги презготвя/изсуша.
Та за тва само на тиганя.
Ей, тва е.
Чироз, еврибади.