0

Презервативите в спорта*

Posted by Хаджигенов on 13.07.2017 in Речено-сторено |

Защо е важно децата да се занимават не просто със спорт, а конкретно бойни изкуства.

Извън очевидното, бойните изкуства учат децата как да намерят Пътя и да вървят по него.

Усилието, което правиш всеки ден просто за да отидеш в залата, докато другите са на кино, на купон, на разходка и прочие е едва началото на Пътя. Постоянните усилия, умората, болка понякога, защото във бойните изкуства има и това са именно нещото, което изгражда характерите и формира личностите.

Не, масата еднакви кубчета облечени с червени потници, копаещи канал……

Личностите.

Това е начинът да се научиш как да се справяш с трудностите, да се научиш, че най-големият и страшен противник е вътре в теб.

За да излезеш на татамито и да се изправиш срещу друг противник е още една голяма победа срещу себе си.

Най-важното познание е, че всеки път когато си паднал трябва да станеш и да продължиш да вървиш

Когато децата научат тези неща те вече знаят, че никой и нищо не може да ги спре да вървят по Пътя си.

Именно тези умения прилагат в живота си. Когато се научиш да побеждаваш, става някак си нетърпимо да имаш оценки различни от отличните, щото и тва е битка, а файтърите могат да губят, но не обичат.

И да, това е друг важен урок, който също се научава в залата – да можеш да губиш.

Точно както състезанията са част от учебния процес не друго.

Кикбокса и в трите татами стила е най-динамичното, свободно и развиващо се непрекъснато бойно изкуство. Всяка година има нещо ново, нещо различно без догми и ограничения, спиращи развитието на трениращите или състезаващите се.

У нас за съжаление в кикбокса има няколко типа хора.

Една част са хората, които правят всичко изброено по-горе и те естествено не са много.

Други са като посочените в статията „Как в спорта НЕ се краде“

Трети са тези за които купите и медалите са над хората до степен децата от малки до големи да нямат никакво значение и цената, която се плаща е винаги като описаната в „Обратната страна на медалите“

Тези за съжаление са мнозинство в нашия спорт.

До такава степен, че не ги интересува не само съдбите на децата, но и моментното им състояние, карайки ги да играят с контузии, крещят по тях, наказват ги, прилагат всевъзможни форми на психическо и дори физическо насилие в стремежа да натрупат повече и повече медали и купи.

Синдрома на чичо Скрудж в спорта?

От друга страна освен втрещените погледи на чуждите треньори, гледащи невярващо какво правят нашите с децата виждаме и как те посрещат всеки един независимо дали е спечелил или загубил……

Предполагам можете да се досетите, че отношението им към децата и състезателите няма нищо общо.

В крайна сметка, така и не разбрах какво ги правят всички тези купи и медали, получени с кървава цена платена от децата?

За нас, хората винаги са по-важни от медалите.

И да, това са не само крясъците, тормоза, физическите наказания, побоите останали скрити от всички освен от съотборниците, преследванията от клубове и федерация на всеки, който лично или чрез родителите си се опитва да разбере, защо е всичко това?

Ще ви разкажа няколко случки през годините и ще оставя на вас да направите изводите си как и защо се прави спорт у нас.

Аматьорски спорт, като кикбокса.

Аустриан Класикс 2011г. една от най-силните световни купи в календара на WAKO. Един от „любимите“ ми треньорски експерименти тогава без някой да е тренирал и или да се е готвил за друг стил от татами стиловете пускат една 15г. девойка 47кг. да играе еквивалента на ринговият стил фул контакт на татами, т.н. лайт контакт. Въпросната девойка е двукратен световен шампион в нейният си стил, обаче. На финала се среща с рускиня, която е титуляр в стила и срещата се превръща в грозна, кървава сцена. Спират срещата на няколко пъти за лекарска намеса и в началото на вторият рунд не издържам и казвам на изпълнителния директор на клуба стояща до мен, че трябва да спре касапницата преди да е станала някоя беля. Тя възмутено се обърна към мен и ме отряза, че за да се научат трябва да ги бият…….. и да няма лигавщини.

Както и да е, девойката оцеля без сериозни контузии.

След този случаи, тя повече не игра лайт контакт, а една купчина от момичета, които бяха много ентусиазирани, рязко решиха че нямат нужда от това.

Това не е всичко.

Така и не разбрах защо, но малко по-късно девойката беше изгонена от клуба.

И това не е всичко.

Записвайки се в друг клуб само да тренира, дори не и да се състезава бившият и клуб предизвика невероятен скандал, спиране на права (в аматьорски спорт и на деца???) чрез се федерацията упражни натиск за спиране на правата на състезателите от клуба за националния отбор, отнемане лиценза на клуба и какво ли още не, само и само за да изгонят от спорта изобщо едно талантливо дете и двукратен световен шампион…..

Няма да забравя, как една вечер личният ми номер 1 се прибра от тренировка, пребледнял и толкова уплашен, че едвам говореше.

Оказа се, че на тренировката е присъствал основателят на клуба, който на някакъв етап установява, че не е привлякъл цялото внимание у едно от момчетата 15г. вице световен шампион и се нахвърля върху него въоръжен с бамбуков меч шинай и го размазва от бой пред очите на повече от 20 деца.

Беше образувано досъдебно производство, разпитани всички свидетели, медицински удостоверения, като бяха събрани всички необходими доказателства.

В крайна сметка прокуратурата го прекрати, поради липса на престъпление………

Може би, трябва да спомена, че след като призоваха и нас получихме обаждане от националния треньор, който ме попита, дали смятаме да ходим, щото битият сам си бил виновен. Отговорих му, че не си уча децата да лъжат и няма начин да не отидем или да не разкажем истината.

Както се досещате загубихме не само битото момче, но и доста други след тази случай.

Бащата на още един световен шампион започна пита, защо се държите така с децата, къде са парите от министерството.

Предполагам сещате се, че беше изхвърлен от клуба, a правата му бяха спрени (16г. младеж)

Да, де ма това не е всичко. Понеже има двойно гражданство беше картотекиран в чужбина и въпреки, че продължава да живее у нас, се състезава под чужд флаг и стана световен шампион в още един стил.

Четири години по-късно, играе освен кикбокс и двата вида таекуондо за България не спират да пишат писма срещу него с искане да му бъдат спрени правата без правно или каквото и да било основание, просто защото могат и защото сме малка страна, населена с жалко, страхливо племе.

За една 10г. тогава девойка съм писал много пъти, болна от тежък инсулинов диабет, която се боде самичка и следва инструкциите си за хранене и инсулин записани в телефона, световен шампион за 10-12г. беше изгонена от залата по време на тренировка, защото баща и направил сметка, че парите които му искат за следващото състезание са твърде много и не отговарят на реалността.

Тук ще отворя една скоба. Последната една година отказах да пътуваме с отбора, след като искаха за самолетни билети струващи 100 евро по 600 евро.

Сметката за тридневна световна купа са следните: самолетни билети, трансфер с транспорт или кола под наем, 5 нощувки в добър хотел за двама души са равни или по-ниски от исканото от клуба/федерацията за един човек и включващи смазващо, убийствено пътуване с минибус повече от 20часа в едната посока изчислено така, че пристигаме кантар и след 2 часа започват да играят, хотел в стаи по 4-6 човека за 2 нощувки…….. и тръгването обратно веднага след награждаването.

Последно, след като прекалих с въпросите последните две години: защо убихте татами стиловете, къде са парите от министерството им писна и една вечер изпълнителния директор на клуба се обадила на треньорът да изгони личният ми номер 2 от клуба…..

Записах го в друг клуб на мига, т.к. за почти 14г. в кикбокса съм видял всичко и знаех какво и как ще се случи.

Два месеца по-късно и две световни купи на последната звъняха в новият ни клуб да помолят номер 2 да играе в отборното, щото вече не остана кой да играе. Оставих го сам да вземе решение и той взе правилното решение да играе въпреки всичко……

Една седмица след това и защото отнесох въпроса до световната федерация WAKO се обадиха до новия клуб с искане да му заличат картотеката в противен случай няма да вземат състезателите им в националния отбор, независимо от факта, че има прости правила на федерацията, които казват, че национален състезател е шампионът в държавното първенство.

И да, въпреки че е несменяем титуляр от 2011г. до сега за напред ще играе под чужд флаг.

И той.

Та случайно ако се питате поради що, гледаме емигранти в къщи.

Сигурно се питате за чий точно сме стояли там толкова време.

Ще си позволя да цитирам Кристиян Таков:

„Благодарение на възрастта прескочих етапа всичко или нищо и знам, че дори малкото нещо е повече от нищото“

Защото, някои сме в спорта заради децата и заради спорта и сме там за да дадем, а не за да вземем или за да бъдем някои.

И за това освен международен съдия за собствена сметка бяхме фотограф, летописец, лекар на отбора (не е смешно) шофьор с личната си кола, консултант по хранене и кросфит и какво ли още не. Изтормозих всичките си приятели и познати лекари, медици, рехабилитатори, изгледах една купчина клипове и онлайн обучения, прочетох куп книги и естествено закупих всичко необходимо и го допълвах непрекъснато, разбирай медицинска раница пълна с всичко от тейпове през хапчета до лепило, щото нашият спорт не е шах.

И да въпреки настояванията ми да уведомят всички да си извадят европейски здравни карти не направиха дори това.

Защо ни е нужно ли?

Ще ви кажа.

От личен опит разбрах, че медицинските застраховки които имат състезателите са менте?

Другото възможно обяснение, че не предявяват щети за да не мъчат застрахователите ни се струва невероятно?

Всеки път когато имаме проблем се плаща във брой или всеки се оправя сам, а ако не знаете лечение и рехабилитация на извадено рамо струва 3 – 5000лв.

Личен пример.

Тогава вдянах, че и това е някаква далавера?

И да, това са на практика всички документни престъпления в главата с документните престъпления, че и не само.

Безброй пъти си задавах въпроса, защо?

Защо по дяволите?

Нямам смислен отговор.

Защото могат.

У нас е така и прочие тъпотии……

И да.

Сигурно се чудите, защо заглавието е Презервативите в спорта?

Това е отношението на министерството, федерацията и повечето клубове към децата, спортистите и всички онези, които сме в спорта не за да вземем.

Отнасят се с хората, като с презервативи

Изхвърлят ги след употреба.

След това посягат към следващите…………

 

п.с. Посвещавам това на всички онези, които намериха Пътя си, както и на останалите, считащи че от тях нищо не зависи.

 

п.с. 2 Хартиена пирамидка с десетте „Божи“ заповеди в спорта, която стои на всяка маса в тенис клуб Малееви, заимствани от баскетбола в ЦСКА. Не съм ги виждал писани, но всяка една от тях се прилага в чужбина. Те просто не знаят, че е възможен друг подход.

 

Share

Вашият коментар

Copyright © 2010-2017 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.