0

Gooooooooood morning, Мутриленд!

Posted by Хаджигенов on 28.10.2017 in Goooood morning, Мутриленд |

Как сте бе, уважаеми?

А, не сте добре?

Не, че ни дреме особено, както знаете от куртоазия питаме, ма нали знаете, че КОЙ квот‘ сам си направи и другарския съд не може да му го направи.

Не, ли?

За по-младите ни читатели и онези на които оня немец Алцхаймер им крие очилата, другарския съд е едно уникално изобретение на развития социализъм, което идея си нямаме, поради що беше наречено съд, но в общи линии представляваше сборище на хора пред които беше изправян грешника, като последен етап преди трибунала и взвода пред ямата и множеството викаше със страшна сила по него:

УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ

Минаха бая години, но точно както развития социализъм намери почва в младата демокрация у нас, така и неговите изобретения се оказаха невероятна живучест.

Сигурно вече ви е направило впечатление, че в днешното ни писание се срещат доста „русизми?

И правилно.

Готвим се за времето в което писаното слово ще бъде отново на кладата на цензурата.

И като стана дума за тоталитаризъм, вече ката ден се хилим през сълзи на едно от решенията правителството, партията майка и лично на вожда-орел.

‚начи, дотолкова властта е напълнила гащите, че е спуснала директива до местните партийни и комсомолски (тролски) организации да докладват организирано профилите ни във Фейсбук на онези десетина инфлуенсъри (баси, къф термин, а?), дето сочим властта с крак, че е корумпирана във всеки един смисъл на думата или както би казал Гочолу в селската кръчма:

– Бегай!

– И тия, крадат с гъза си!

Така де, що да го ползваш само по предназначение?

Та, следствие обхваналото властта сериозно, душевно разстройство, всичките тия десетина луди глави сме с блокирани профили за по триЕсе деня.

Зер, драсканиците ни в социалните мрежи, вече са единствения не решен проблем, преди трибунала в спецсъдилищата и ямата във Белене, дето баце купи найлони да покрива ямата с труповете не само на ядрената Му мечта, но и на нас различните.

Та, колчем се сетим как сме втреперили властта и ни обзема неистов кикот.

Щото още като се клеха третия път ви казахме, че тия са ебати идиотите?

Не, ли?

Както и да е.

От онези дни попаднахме на наше интервю при Цветанка Ризова в което още преди почти 3г. определяме следващите етапи на развитие и тяхната ескалация (5 минута, макар че може и цялото да го гледате).

  1. Милиционерска държава
  2. Прокурорска държава
  3. Еднолична диктатура

Явно сме били прав.

Ся, някак си ни се искаше да бяхме толкова прозорливи и с тотото, ма животът явно не е справедлив?

При това положение и от личен опит знаем, че нашенецът обгърнат от страховете си на мига се обръща към вярата.

Да, да.

Правилно ни разбрахте – страховете си.

Поколения у нас са възпитавани в страх, започвайки от приказките за Торбалан, който изяжда непослушните деца и стига до бежанци, малцинства, гей, цветнокожи и прочие различни, докарвайки го там, че вожда-слънце познат и като Непобедимия тенисТис носи червен конец против уроки и е набожен, като бабичка.

И ква‘ стана тя?

Заменихме вярата в партията-майка (БКП) с вярата в Него, българщината (пу, анатема греховен Хелуин) и православието, дето ни е опазило от ‘сичкото зло във вселената.

Аха.

Вече не е смешно, след като почнаха да правят масови кръщенета на стадиони, нали?

Истинските вярващи, като баце , свитата му лакеи и боготворящите Го лягат да спят с надеждата, че на сутринта ще се събудят и ще се е случило чудо!

Ей, така от само себе си, ще са се сбъднали и осъществили всичките им мечти?

НяКОЙ заспива с мисълта, че ще успее да прилапа всички банки в Дубай.

Друг, че е император на Европейското кралство със столица във Банкя, огромен харем и фрау Меркел лично ще му сервира сутрешното леблебия кафе с лъжичка бяло сладко и студена вода?

Ние лично си падаме по неверниците.

Онези, дето ставаме сутрин с ясната идея, че трябва да направим нещо за да се случи нещо, дори и ако трябва да променим себе си за целта.

И понеже патриотичните примери много се кльопат в последно време ще ви дадем няколко за яснота и ще ви оставим да се кефите на еснафския уикенд.

Идолът на поколения вярващи Васил Иванов Кунчев – Левски обикалял с години страната да буни раята безуспешно, точно защото на раята и стига да е оцеляла и днес, да има покрив над главата, къшей хляб и дечинята да се изучат в странство.

Другият любим, лирически герой на вярващите Христо Ботюв умира смятайки, че е достатъчно да слезе на брега с една чета за да вдигне раята и да събори властта…….

И те така, уважаеми.

Ние поне знаем със сигурност, че вярата и надеждата са нещо с което раята се държи в подчинение поколения наред.

А, нашият любим герой е Мунчо селския луд, единственият дръзнал да протестира срещу обесването на Бойчо Огнянов или казано по-простичко дръзнал, да протестира срещу смъртта на свободата.

И да, раята си е рая.

Казах

 

* Илюстрацията е забърсана някъде от нета. Моля ако разпознаете автора, пише ми за да го посоча.

 

Share

Вашият коментар

Copyright © 2010-2017 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.