0

Gooooooooood morning, Мутриленд!

Posted by Хаджигенов on 28.10.2017 in Goooood morning, Мутриленд |

Как сте бе, уважаеми?

А, не сте добре?

Не, че ни дреме особено, както знаете от куртоазия питаме, ма нали знаете, че КОЙ квот‘ сам си направи и другарския съд не може да му го направи.

Не, ли?

За по-младите ни читатели и онези на които оня немец Алцхаймер им крие очилата, другарския съд е едно уникално изобретение на развития социализъм, което идея си нямаме, поради що беше наречено съд, но в общи линии представляваше сборище на хора пред които беше изправян грешника, като последен етап преди трибунала и взвода пред ямата и множеството викаше със страшна сила по него:

УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ

Минаха бая години, но точно както развития социализъм намери почва в младата демокрация у нас, така и неговите изобретения се оказаха невероятна живучест.

Сигурно вече ви е направило впечатление, че в днешното ни писание се срещат доста „русизми?

И правилно.

Готвим се за времето в което писаното слово ще бъде отново на кладата на цензурата.

И като стана дума за тоталитаризъм, вече ката ден се хилим през сълзи на едно от решенията правителството, партията майка и лично на вожда-орел.

‚начи, дотолкова властта е напълнила гащите, че е спуснала директива до местните партийни и комсомолски (тролски) организации да докладват организирано профилите ни във Фейсбук на онези десетина инфлуенсъри (баси, къф термин, а?), дето сочим властта с крак, че е корумпирана във всеки един смисъл на думата или както би казал Гочолу в селската кръчма:

– Бегай!

– И тия, крадат с гъза си!

Така де, що да го ползваш само по предназначение?

Та, следствие обхваналото властта сериозно, душевно разстройство, всичките тия десетина луди глави сме с блокирани профили за по триЕсе деня.

Зер, драсканиците ни в социалните мрежи, вече са единствения не решен проблем, преди трибунала в спецсъдилищата и ямата във Белене, дето баце купи найлони да покрива ямата с труповете не само на ядрената Му мечта, но и на нас различните.

Та, колчем се сетим как сме втреперили властта и ни обзема неистов кикот.

Щото още като се клеха третия път ви казахме, че тия са ебати идиотите?

Не, ли?

Както и да е.

От онези дни попаднахме на наше интервю при Цветанка Ризова в което още преди почти 3г. определяме следващите етапи на развитие и тяхната ескалация (5 минута, макар че може и цялото да го гледате).

  1. Милиционерска държава
  2. Прокурорска държава
  3. Еднолична диктатура

Явно сме били прав.

Ся, някак си ни се искаше да бяхме толкова прозорливи и с тотото, ма животът явно не е справедлив?

При това положение и от личен опит знаем, че нашенецът обгърнат от страховете си на мига се обръща към вярата.

Да, да.

Правилно ни разбрахте – страховете си.

Поколения у нас са възпитавани в страх, започвайки от приказките за Торбалан, който изяжда непослушните деца и стига до бежанци, малцинства, гей, цветнокожи и прочие различни, докарвайки го там, че вожда-слънце познат и като Непобедимия тенисТис носи червен конец против уроки и е набожен, като бабичка.

И ква‘ стана тя?

Заменихме вярата в партията-майка (БКП) с вярата в Него, българщината (пу, анатема греховен Хелуин) и православието, дето ни е опазило от ‘сичкото зло във вселената.

Аха.

Вече не е смешно, след като почнаха да правят масови кръщенета на стадиони, нали?

Истинските вярващи, като баце , свитата му лакеи и боготворящите Го лягат да спят с надеждата, че на сутринта ще се събудят и ще се е случило чудо!

Ей, така от само себе си, ще са се сбъднали и осъществили всичките им мечти?

НяКОЙ заспива с мисълта, че ще успее да прилапа всички банки в Дубай.

Друг, че е император на Европейското кралство със столица във Банкя, огромен харем и фрау Меркел лично ще му сервира сутрешното леблебия кафе с лъжичка бяло сладко и студена вода?

Ние лично си падаме по неверниците.

Онези, дето ставаме сутрин с ясната идея, че трябва да направим нещо за да се случи нещо, дори и ако трябва да променим себе си за целта.

И понеже патриотичните примери много се кльопат в последно време ще ви дадем няколко за яснота и ще ви оставим да се кефите на еснафския уикенд.

Идолът на поколения вярващи Васил Иванов Кунчев – Левски обикалял с години страната да буни раята безуспешно, точно защото на раята и стига да е оцеляла и днес, да има покрив над главата, къшей хляб и дечинята да се изучат в странство.

Другият любим, лирически герой на вярващите Христо Ботюв умира смятайки, че е достатъчно да слезе на брега с една чета за да вдигне раята и да събори властта…….

И те така, уважаеми.

Ние поне знаем със сигурност, че вярата и надеждата са нещо с което раята се държи в подчинение поколения наред.

А, нашият любим герой е Мунчо селския луд, единственият дръзнал да протестира срещу обесването на Бойчо Огнянов или казано по-простичко дръзнал, да протестира срещу смъртта на свободата.

И да, раята си е рая.

Казах

 

* Илюстрацията е забърсана някъде от нета. Моля ако разпознаете автора, пише ми за да го посоча.

 

Share

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Copyright © 2010-2018 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.