Денят на един обикновен адвокат
Ставам почти веднага след като съм си легнал, т.к. в 09.30ч. сме на дело в Търново или поне първоначалното усещане веднага след събуждане е такова.
Преди заседанието в съдебна зала трябва да си видя делото, а преди това и двамата свидетели. Дори не успявам да им запомня имената, но поне преглеждам делото по вентилаторния метод за около 5 минути.
Всичко това означава, че сме яхнали метлата още по тъмно и се носим по пътя със скоростта на чистачка, преследваща бегълци от Централния затвор.
Като казахме пътя, няма как да не споменем, че магистрала Хемус и туй другото след нея имат повече гънки и бабунки от шиши, бацколюб и лилитУ взети заедно, което означава, че движението по тях със скорост над 80км. в час оставя незабравимото усещане как мозъчните ни клетки бавно се превръщат в айран.
Ако случайно не сте пътували с кола в тази посока, просто си представете легнали по гръб и на равно място горепосочените строители на пътища, а вие трябва да пътувате по възвишенията образувани от мозъчните им и не само гънки………..
Нали?
И за да затворим темата за строителя на пътища и магистрали бихме искали да ви обърнем внимание, че Илон Мъск изстреля в космоса към Марс старата си Тесла за пъти по-малко пари, отколкото похарчи бацколюб за построяването на тия огромни асфалтови бабуни.
Както и да е.
Съдебна зала.
Разпитваме вражески свидетел, служител на МВР.
Процесуалният представител на ОДМВР Търново юрисконсулта Х, подсказва/диктува на глас на свидетеля и той повтаря, като папагал след нея.
Правя възражение, че не разпитвам юрисконсулта.
Съдията и прави забележка, след което не се променя нищо?
За протокола и доста яростно повдигам постоянно възражение, че процесуалните представители на страните не могат да бъдат разпитвани.
До тук, добре…….
Приключваме разпита с униформения служител, който придобива вид на нещо ядено поне веднъж преди това.
Явно местните адвокати не правят такива неща.
Всъщност, понеже това е третото ни дело с въпросния юрисконсулт тя не само винаги подсказва на свидетелите, но и се възмущава, когато възразя, че все пак това е съдебна зала, не селски пазар.
Четирима свидетели за един час, което е доста добро темпо.
Ход по същество.
Покрай другите неща обръщам внимание на почитаемия съд, че юрисконсулт НЕ може да представлява служителя на МВР.
Производството е специфично – обжалване на задържане под стража по ЗМВР, което се образува и води срещу служителя съставил заповедта за задържане, а не срещу учреждението. Ерго, може да бъде представляван от адвокат, но не и от юрисконсулта на ОДМВР.
Доколкото гледаме трето такова дело там, явно ще се наложи да пишем на Висшия адвокатски съвет да вземат мерки, защото явно възраженията за нарушаване на Закона за адвокатурата и установените правила в процесуалния кодекс нямат значение.
Както и да е.
Тръгваме обратно, а струпаните пред входа служители на МВР ни изпращат с мрачно шушукане и злобни погледи.
Един от тях ни настига и иска визитка.
Даваме му и не се ласкаем по никакъв начин, доколкото явно ще ни търсят цаката.
Предполагаме, че бързо ще му мине.
Ако ли не, ще му се наложи да се нареди на дългата опашка от унизени униформени, научили по трудния начин, че юмручното право всъщност не е право.
Тръгваме си, че освен път ни чака и друга работа.
Някъде по средата на пътя по телефона ни звъни дознател Х от Н-то РПУ в Мордор, който с извинителен тон ни уведомява, че уговореният разпит на свидетели за 11-ти следващата седмица ще се наложи да го отложим, т.к. Н.В. бацколюб I-ви е разпоредил ‘сичкото униформен на въпросната дата да е на килимчето от ранни зори, заради чутовното „спортно“ събитие вечерта на същия ден, а именно футболен мач между северната и западната махала в Мордор.
Поради което всичкото МВР ще работи мач.
И нищо друго.
Престъпността и прочие, остават на чистачките и социалните работници.
Малко преди Мордор спрях да заредя на магистрала Хемус преди (Осиковица) на колонка 5.
Естествено нямаше човек за зареждане.
Сложих маркуча и осъзнах, че има нещо нередно едва след като усетих, че дизела облива не само новите ни обувки, но и крачолите вместо да влиза в резервоара?
Извадих маркуча и установих, че е много по-дебел от нормалното. От вътре излезе неуниформен млад човек и каза, че трябва да платя разлятото, а този маркуч бил за камиони. Сигурно има някъде поставен такъв надпис, но не и на колонката, щото не го видях?
Отнякъде притича униформен служител на който изрично казах, че НЕ искам да зарежда колата.
Отидох на касата да платя разлятото гориво.
Връщайки се при колата установих, че въпреки изричният ми отказ, колата се зарежда……………..
Върнах се отново, платих непоисканото гориво, оставяйки дребен бакшиш на касата, доколкото подобно усърдие следва да бъде възнаграждавано подходящо.
След като се прибрах и отметнах другите писания, които бяха спешни, изпратих една „псувня“ по мейла на ОМВ България.
Осъзнавайки, че писанието ми няма да промени нищо им предложих да възнаградят щедро усилията на служителите на бензиностанцията, които направиха и невъзможното да се почувствам максимално добре, като техен клиент, макар и за последен път.
Общо взето един нормален ден.
Обичайно е по-зле.
Много по-зле…
*Колажа е забърсан от някъде. Моля ако разпознаете автора, пишете ми за да го посоча.