ТУРИЗМА НА ОЛИГАРСКИТЕ или Защо всички почиваме навън?
От време на време, когато имам служебно отношение към туризма у нас под някаква форма, на зададените ми въпроси от типа: а, бе защо ……….тва или онова? Отговарям всеки път, че всъщност туризма е наука. Ма, наистина е наука! Не е, като да свариш боб чорба или да приватизираш “Х” предприятия, с което за една нощ да станеш мултимилионер в зеленко. И, да може да носи много пари, но е наука. Не е достатъчно да построиш най-най-хотела с осем звезди и прочие. След известно размисляне, съответния едър хотелиер и прочие собственик винаги отговаря: Ти си гледай адвокатските работи………… 
Добре, няма проблем, но защо ме питаш тогава, че не върви там нещо си и вместо очакваните многомилионни приходи, блестящият иначе проект, носи всеки сезон загуби или в най-добрия случай приходите са на светлинни години от очакванията?
Както и да е, примера по-долу се отнася за всички туристически деятели у нас.
Плажа на къмпинг “Градина” е един от най-хубавите плажове на Черноморието. С дължина около девет километра започва от Черноморец и свърша до Созопол. Стопанисва се от един известен олигарх, когото кризата принуди да слезе от самолета и да се качи на Майбах………горканчо, кво ли му е и на него. Ta, тази година преди да стигна до плажа четох по медиите, изревалите на умряло дългодишни фенове на Градина, че цената за този сезон за каравана на първа линия е пет хиляди лева?????? Ехааааа, таз цена дори преди кризата беше убийствена, а сега е просто ужас? Явно това е начина да запазиш нивото в кризата за разлика от останалите лузъри-олигарси. Щото, иначе ще трябва да смени Майбаха с обикновенна Ес класа…………………какво падение. Да, ама не. Изобщо не бях изненадан да видя, че къмпинга е празен. Ма, като казвам празен, разбирай съвсем е празен. В централната част, където караваните са едни и същи от години и собствениците им предплащат от предната година местата си, сега има цифром и словом пет каравани! Ходил съм от средата на месец Май и вече има хора, които седят до към 10 Септември. Таз година, обаче явно са отишли другаде. И високата цена далеч не е единствената причина за това. Причините са комплексни и се отнасят не само до примера с Градина, а обобщават начина по който разсъждават олигарсите в туризма. Първо, пътят по който се стига до входа на къмпинга от няколко години прилича на разораната целина. Големите камиони обслужващи строежите му видяха сметка за нула време. Коловозите все едно са оставени от танкове, а дупките те принуждават да пълзиш по тях, ако не искаш да оставиш някой чарк на колата си там. Ще попитате, това не прави ли впечетление някому? Не, разбира се! Само на туристите, които са длъжни да плащат и да не мрънкат за глупости. Дълго мислех, как да опиша останалите “прелести” на Градина, които не са природни дадености. В крайна сметка, реших да се спра на най-важното, а именно местата за задоволяване на нЕкои потребности. И, тука падна серизоно мислене, как да опиша конкретното място. В крайна сметка отхвърлих кенефа, като термин. Не защото съм невъзпитан, а защото не отразява достатъчно вярно действителността. В крайна сметка стигнах до извода, че тва е Нужник! Не съм в състояние да предам нито миризмата, нито “чистотата” подържана от едни лелички и състояща се в размазването на ………………………… уфффф! Понеже няма канализация, а явно на никой не му се харчат излишни пари за глупости, каналите преливат и изливат съдържанието си на пътя, образувайки огромна локва през която трябва да минеш някак си…………………..с колата за да стигнеш до входа на къмпинга. Същото важи и за душовете. Цялото тва нещо, ведно с бунгалата не е пипнато откак е построена Градина. Миналата година май, някой гений реши, че ще промени “драстично” нещата и сложиха плочки тук там по сервизните помещения, които сигурно са стрували 20 стотинки квадратния метър и са ги слагали незрящи майстори, но за тия пари толкова. Няма да ви развалям повече апетита с описания. За сравнение, преди две години почивах на Халкидики в 5 звездния Сани. До него, макар че така и не разбрах дали е част от комплекса има и къмпинг. Пустото нездраво любопитство ме завлече там. С две думи на този къмпинг бих отишъл с децата без проблем. Имат всички необходими неща, включително хладилници и перални, а в тоалетните и душовете на пода можеш да се храниш, да не казвам колко са много. И, не. Не е луксозно. Цените ли, ми смешни в сравнение с нашите.
Е, тва е. Смачкаха туризма, изгониха ни навън, където ходим с удоволствие, защото всеки почивал веднъж навън, па било то и в Турция не се връща повече на нашето Черноморие. Зашото, както казва един приятел: толкова е различно, че няма нищо общо. Един последен пример, защо е изкуство туризма. Докато бяхме в Сани, се смени целия менижмънт на комплекса. На тяхно място дойде екипа на Хаят, а тези отидоха някъде другаде. Ротация, която се прави на всеки няколко години с цел подобряване на бизнеса, нови идеи, как да направиш така, че туристите да идват с кеФ и не се изчерпава с вдигане на цените, без влагането на каквато и да било мисъл, да не говорим за влагане на пари извън строежа на поредния бетонен мастодонт.
И, ся кво? Вместо на самолета на Майбах? Е, ми така ще е, че и по-лошо ще става. И ще идват на “скъпите”, многозвездни комплекси единствено алкохолни туристи за по 10 евро на ден олинклузив, ще се напиват като животни и прочие екстри.
Поучително: в кръчмата, където ядем основно, имат минимум 7-8 вида бира. За съжаление, основно такива, които пия трудно: Каменица, Бургас, Амстел и прочие, та се налагаше да пия Загорка. Миналата година, шеговито вметнах на собственика, че не би било лошо да има някаква друга бира. Тази година, веднага след здрависването и прочие овации, радостно сподели, че вече има наливна Стела .
Как да не ти стане драго, а? Особено, когато имаш предвид, че повече от две бири на сядане, не мога да изпия.
3 Comments
“….Дървеница, Факултета … кой да е квартал …..
……Жълти плочки да им сложат пак ще има кал…………..”
Няма как да не се сетя за този рефрен от бригадирската ми младост ….. навлизайки на обетованата земя наречена къмпинг Градина.
Любимия ми къмпинг, попаднах там в самия край на детството си, младостта и купоните, прекрасните мигове с компании, с приятели, гаджета …. Мъж….деца….
Някъде назад в редичката хипотетично чакаха ред и внуците с една каравана, но не би…. Май внуците ще поемат пътя към Солун, както много други българчета вече всяка година….
Защо ли?!
Тези дни наблюдавам как усърдно допълват последните капки до огромното ми като язовир търпение, но вече и той е на прага да прелее и да отприщи недотам добрата ми страна.
Бих искала да съм конструктивна, да съм градивна, но мога да кажа само кратко и ясно “Мамка му” сигурно си мислете, че съм допуснала неволна грешка, неееееееее – нищо такова!
Даже ще извикам “МАМКААА МУУУ”
Възпитавам децата си в родолюбие опитвам се да не се поддавам на ширещото се напоследък чуждопоклонничество, но вече не издържам. За какво родолюбие става въпрос, за какъв патриотизъм като погледнеш мръсните тоалетни, болниците с които може да се гордее всеки концентрационен лагер от третия райх, училищата, които сякаш са проекция на събратята си от Бронкс и като персонажи и като съпътстващи дейности – алкохол, насилие, наркотици….
Поредния ми вопъл е защото пред очите ми убиват любимото ми място, убиват едно от последните късчета от любимата ми България, убиват го бавно, методично, хладнокръвно, така както убиха Банско и Боровец, Несебър и Синеморец. Скоро и китното малко селце ( вече е горд град, но за мен е все още чаровно селце)Черноморец ще се нареди в печалния списък. Прекрасния някога пейзаж покрай пътя между него и Созопол, където се срещаха редки птици и растяха папури е вече почти изцяло бетониран, пътят към морето, едно от очарованията на това място е пълен с кратери и дори джип 4х4 трудно би преминал необезпокояван. Защо да ги запълват нали вдигнаха цели планини от бетон – “Квартирь на продажье” – даже правописа не знаят, но езика е ясен. Да ама не…. Олигарсите, които са бленувани тук май …май са хванали друг самолет, англичаните нещо също са объркали посоката – дали?! Остана нашенеца, романтично влюбен в едно от последните късчета земя и всяка следваща година гледащ съкрушено …. Невярващо ……като нас ………..
Днес след съмнителното удоволствие да посетя ( опитах да си го спестя, но не се получи, гореописаните помещения в къмпинга за пореден път ми се надигна ….. и пак ми се прииска на глас да изкрещя – “ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙй МАМКА ВИИИИИИИИИИИ- КАКВО ПРАВИТЕ”
Заварвам леличка, която усилено мие с един маркуч – по-скоро пръска, излизайки след като направих пълен оглед и не открих откъде поне аз да и спестя работата, реших да попитам – “Има ли начин да пусна водата?!”, а тя милата ми казва – “Ами няма лелче – не се притеснявай, аз ще полея …..!!!!!” – ама защо наистина да се притеснявам …..
Да застана и да догледам мача …. Да поседя мълчаливо и да видя как убиват едно от последните местенца, които все още чакам да видя с нетърпение цяла година.
Яд ме е! Боли ме!
Боли ме защото наред с побеснелите от алчност и ненаситни безумци ще убият и мои приятели!
Хотелчето в което спим от години – открихме го случайно, но не го сменям за нищо на света, защото тук ме карат да се чувствам техен гост, защото собственика ни познава по имена, познава децата ни, миналата година отидохме при него с бебе на 30 дни. В стаите и баните е толкова чисто, че можеш да правиш операции направо. Не, не е някакъв лукс, но е чисто, приятно, хората са мили, сърдечни посрещат те и те изпращат като скъп гост, правят всичко за да се почувстваш у дома си…. И така се чувствам.
Ще убият ресторантчето, в което се храним – преди години седнахме за пръв път там защото звучеше БГ рок, после ни хареса, после и там сме винаги като на гости – каквото помолим и да го няма в менюто за нас го има, дори да намекнеш, че би било добре да се добави нещо и вече са се сетили, собственика инвестира и всяка година подобрява по нещо в интериора, построи хотел – мъничък, но китен – удобен, красив, с големи просторни стаи, а не с килийки само и само да прилапа още някой лев отгоре.
Ще убият едно от най-романтичните и прекрасни барчета, където освен невероятните коктейли можеш да чуеш и видиш разкази за далечни земи от бармана, който извън сезона е естествено моряк. Но освен това е и работливо момче – прави, струва непрекъснато нещо украсява, прекроява и всяка година мястото става все по-красиво, хората идват и се връщат, защото спокойствието и релакса са направо извънземни….
“Аз съм българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.”
За всеки случай за родените след 80 година това горе не е бълнувано от болния ми слънчасал мозък, а е цитирано стихотворение на Иван Вазов, дано след години нашите деца го предадат на внуците ни, и дано то има повече смисъл отколкото в момента!
Замислете се!
Замислете се преди да е станало късно!
Няма да се замислят – явно!
2 години по-късно равносметката е ясна.
Плажа на Градина е един от най-мръсните, които някога съм посещавала – да не кажа най-мръсният. Къмпинга е още по-зле. Мислите, че не е възможно ли – ми добавете към горната картинка още 2 години амортизация … това е то. За сметка на това зад къмпинга и около него в защитената уж зона изникнаха поне 5-6 хотела от различна големина и с различна степен на красота тип цирей на задника!
Освен мръсно стана и препълнено.
Заведенията на плажа са доста, и са приятно олекотяващи джоба – поне повечето.
Изключение прави усмихнатия Радо и майсторите на закуски – да са живи и здрави и все така готини.
И това е!
В Созопол вече тотално се поУливат и освен, че става град от затворен тип, защото и да искаш не можеш да влезеш в него след 9 и половина сутринта, е супер мръсно, супер скъпо и супер фраш.
Две поредни седмици сядам в едно и също заведение в дните, които не ставаха за плаж – поръчвам си едни и същи неща – тъп традиционализъм или старомодност и О чудо първият път платих сметка 19,20 лв, втория 32.55 лв !
Как става ли – ми не знам?!
В заведенията масово въртят опашки на чужденците, но вчера на съседната маса седнаха двойка възрастни германци, сканираха менюто и безпогрешно се справиха – поръчаха най-евтиното и една бира с две чаши. На съседната маса беше седнала българска компания, чиято поръчка сигурно беше поне 10 пъти по-голяма, но сервитьорчето по стар навик гледаше като хипнотизирано швабите, а нашенци се озорваха да му привлекат вниманието.
На улиците и в магазините ме поздравяват на чешки, после на руски … и накрая невярващо – разочаровано ми казват „Оооо ама вие сте българи!“
Ми какви да сме ?!
Или може би трябва да сложат най-накрая надписа още на излизане от Бургас – „ЗАБРАНЕНО ЗА КУЧЕТА И БЪЛГАРИ“.
Няма нужда да се морят обаче …. време е да изключим телефоните и Дим да ни няма!
Мда, за тва не само за почивка, но и изобщо за живот терминал 1 или 2 и дим да ни няма…………..