Прокурорска монархия

Вярвам, всички помните как по време на първото управление на Империята на злото се създаде и използва Милиционерската държава.

Е, видно е, че еволюират – развиват се, заграбват нови територии нужен е нов модел на управление и лека-полека, минавайки междинно през тоталитарната държава, последният се разви до статута на прокурорската монархия. Преди да ви кажем защо, ни се ще да ви кажем как и откъде тръгна всичко.

Така нареченият тласък да излеем за пореден път гнева си върху белия лист, даде блестящият коментар на политолога Даниел Смилов за разликата между Василев и Пеевски:

„Единият има адвокат, а другият – прокурор.“

Всъщност, това не е просто разлика, а основата на Прокурорската монархия.

И да, главния прокурор стои над всички и от него зависи всичко, но той не е единствената божествена риба ако и под ръководството на последния главен, въпросната институция да стана известна, именно като цацаратура.

На практика, всеки един прокурор от районна, през окръжна и апелативна до върховна прокуратура е дребен владетел на определена територия, в която именно той решава КОЙ ще живее и КОЙ ще умре.

Понякога и съвсем буквално.

И знаете ли, защо?

Защото е напълно и съвсем буквално безконтролен!!!!

Няма политически, съдебен или какъвто и да е реален и ефективен контрол върху действията на прокуратурата.

И не.

Не си мислете, че политиката, бизнеса или мафията си имат прокуратура.

Да у нас няма особена разлика между тях, а напоследък съвсем явно са се сраснали в едно цяло и ние лично не ги разделяме, освен по чисто формални признаци.

Да се върнем на горният извод, че у нас прокуратурата си има бизнес.

Нормалната и по настоящем изцяло грешна представа е, че бизнеса плаща на прокуратурата за чадър, за извършване на някаква поръчка и прочие, каквато практика имаше до етапа с милиционерската държава, включително. Преминаването на по-горно ниво в посока на самостоятелен играч доведе до там, че не просто изненада някои бизнесмени не особено приятно в частта, че винаги има КОЙ да даде повече, но и започвайки самостоятелни игри и изграждане на собствени връзки, зависимости и прочие, довеждащи до въпросната мафиотско/монархическата структура. Още повече, че именно прокуратурата казва КОЙ, какво, кога, как и прочие. И именно от нея зависи дали ще видиш съда от към подсъдимата скамейка, че и ако попаднеш на съдии назначени по критерии семейни, политически и прочие връзки, жална ти майка тогава.

По същия начин, до скоро правителствата и политиците си мислеха, че командват прокуратурата.

Не и напоследък, нали?

Всеки допуснал подобна грешка в разсъжденията си получава една Костинбродска афера или нещо друго не по-малко съдържателно.

А, политиците у нас са относително, съобразителни люде.

В крайна сметка нямат особен интерес да се карат с прокуратурата, рискувайки обвинения, отстраняване от длъжност и прочие екстри. За сметка на това прокуратурата не се и напъва да управлява особено. В неразбирането си, т.н. законотворци продължават да разширяват правомощията им, неотчитайки факта, че създават нови и нови оръжия в ръцете на безконтролна държава в държавата. Комай само за местата в детските градини не отговарят в прокуратурата?

Сегашните управници целенасочено създават путински  модел на управление със сила, но не и с акъл, включвайки като ударна гвардия прокуратура, данъчни, полиция и прочие.

Това, което не осъзнават, че те само създават оръжията.

Държи ги именно прокуратурата и именно те решават на къде да ги насочат.

Последните две години имаме безброй примери: защитата на Пеевски на всяка цена и от всичко, атаката и изземване от на бизнеса на вече неудобни по една или друга причина бизнесмени, като най-фрапиращия пример е КТБ естествено. Натиска и мачкането на всички неудобни по всевъзможен начин, като най-фрапиращият пример е с #Протестна мрежа. След като от създаването им и до сега ги разнасяха по „медиите“ на мама и син, като триглави и огнедишащи змейове, хранещи се с пеленачета, сега се стигна до там, че повечето имат обвинения в безумни престъпления, а всички имат данъчни проверки. Естествено, това е за неудобните и надигащите глави.

Останалите нямат никакви проблеми, дори когато Върховния касационен съд потвърди решенията на още две съдебни инстанции, отбелязвайки че шефът на Столичното следствие е извършил престъпления, като част от прокурорската монархия, това естествено няма никакво значение и или последици.

За това и сме склонни да мислим, че е монархия. Всеки монарх е самодържец, свързващ своето начало и битие с това, че е сам на трона и над него е само Бог.

Все още нямаме ясно изразен конкретен владетел, въпреки напъните на главния прокурор за целта, но за сметка на това имаме цяла институция, отговаряща на условията за наличие на монархическа власт.

Каквато и идея да има изобщо за съдебна реформа, тя трябва да започне именно с реформиране из основи на прокуратурата, като основните акценти трябва да бъдат върху носенето на пряка, лична и институционална отговорност за действията и бездействията на всеки един прокурор, тръгвайки от горе на долу!

Всичко това ни води натам, че прокуратурата вече е не просто обвинител, а и съд, власт, управление – ерго прокуратурата си има държава!

Възможностите на гражданите в тоталитарните държави, като нашата не са големи, но бидейки много и мислейки с главите, нито едно правителство или власт не са страшни и или недосегаеми.

Дори прокурорските.

Въпрос на мислене, споделяне на мнения, убеждения не и вярвания и накрая граждански действия.

Автор на колажа е Владимир Дойчинов