Порното в спорта

или как политиците убиват спорта

Провокиран от чудесната статия на Гергана Делчева  „Масовия спорт, глупаци“ ми се ще да ви разкажа, изобщо за спорта у нас. Че масовия спорт е най-важното нещо ако искаме да имаме здрава нация, мисля е излишно да коментираме повече. Гергана го е казала по един чудесен начин, започвайки от грабващото заглавие и завършвайки с грандиозен финал.

Ще отворим една скоба преди това, познавайки манталитета на средния нашенец, чийто спортни занимания се изчерпват със седенето на дивана в хола, гледайки в захлас всевъзможни игри по телевизора, предимно с топка и в идеалния случай веднъж седмично играят мачле в квартала. А и заради тези, дето блъскат железа в захлас, щото и там положението е трагично. Та, мисълта ми беше, че средния спортен фен на първо място захапва едно подобно писание мислейки:

„Айде, бе?

Всичко Мара втасала, та спорта ли?“

Всъщност, да.

Спорта, образованието, културата и прочие са основите на една здрава нация.

Примерите са безброй.

Дори откровено „мързеливи“ народи, като италианци и гърци спортуват в захлас и пъти повече на всякакви възрасти. Дори, известните предимно с пиянските си изпълнения по бетономорието ни британци на последната олимпиада демонстрираха, че не само пиенето е национален спорт там.

Както и да е.

У нас ли?

У нас всичко, което не е футбол се върти около олимпийските спортове.

Останалите нямат шанс и се оправят кой, както може.

От онези дни попаднах във Фейсбук на призива на един баща, който се опитваше да събере пари за да изпрати дъшеря си на турнир в Швейцария по шинкиокушин, т.к. още изплаща миналогодишния заем за световното в Япония………

Проследих темата с интерес.

Парите се събраха от съвсем непознати хора и момичето замина.

Всъщност това е.

Министерство на спорта отпуска на неолимпийските спортове, буквално жълти стотинки, налагайки от година на година все по-абсурдни условия, но по-важното е друго.

Отпуснатите пари са за мъже и жени?

Само?

С цената на сизифовски усилия и понякога откровени жонглирания федерациите и клубовете успяват да откъснат по някоя стотинка за старшата възраст.

И тва е.

Логично е да си зададете въпроса:

Абе, тия мъже и жени от‘де се вземат, а?

Хубав въпрос и изцяло риторичен.

Сега ще ви кажа.

От никъде.

На първо място, малка част от родителите водят децата си да спортуват. Темата, защо децата трябва да спортуват е необятна, но основната причина извън очевидните ползи е тази, че когато децата са в залата не са другаде, което в днешно време не е малко.

И така, завеждайки децата в залата лека-полека родителите установяват, че освен месечната такса към клуба, която в общия случай покрива само наема и разноските, трябва да закупят екипи, екипировка и всичко онова, което е необходимо за да могат децата да спортуват.

Сами.

Както и когато могат.

Ако могат.

Защото за мнозина родители това е непосилно.

Децата порастват и започват да участват на състезания.

И не, участието в състезания не е само за спортистите, а е част от учебния процес, защото спортът далеч не е само блъскане, а е учебен процес, в хода на който децата изграждат характери, научават че трябва да станат и да продължат напред, независимо от това, колко им е трудно и прочие.

Та за това състезанията са важни.

Едва ли ще изненадам някой ако кажа, че участието в състезания от между училищни до държавни(републикански) състезания от транспорта, през храната и нощувките, та до таксите за участие за сметка, отново на родителите?

Инцидентно и то само за някои, клубовете поемат част от разноските?

Защо ли?

Защото, толкова могат.

Играта съвсем загрубява, когато децата трябва да вземат участие в международни състезания, защото у нас спорта е на елементарно ниво и за да постигнеш успех на световно или европейско първенство, всяка година трябва да участваш на състезания навън. Световни, европейски купи и прочие турнири, за да видиш ти къде си, къде са другите и защото това е единствения начин да научиш нещо ново.

Е, вярвате или не и това е за сметка на родителите и струва хиляди, много хиляди всяка година.

Помощта на федерацията или клуба обикновено ако я има изобщо е дотолкова незначителна, че няма значение. Дори анцузите на националния отбор и екипите са закупени от родителите….. транспорт, храна, хотели, такси за участие всичко това се плаща от родителите. Това далеч не е всичко. Съдиите пътуват по международни състезания на собствени разноски……

И всичко това в името на децата ни и за да може някой мазен политик да се изправи до тях по телевизията и да спечели някой дивидент, отбелязвайки, че са горди българи…..

Стратегията за развитието на спорта у нас е тотално сбъркана, както и почти всичко друго.

За да има спорт на високо ниво и за да има здрава, а не болна и затлъстяла нация, парите за спорта трябва да се отпускат основно за деца, юноши и едва тогава за мъже и жени. Очевидно за всички, но не и за обитателите на спортния Олимп в министерството.

Наливането на безумни и абсолютно безсмислени пари във футбола и в олимпийските спортове трябва да се прекрати, а парите да се насочат към останалите спортове, масовия включително. Изграждане на спортни площадки, физкултурни салони, оборудване, екипировка достъпна за всички и най-вече насочена към малките. Някой ден те ще пораснат и тогава ще имаме не по един двама състезатели, а много повече. А и не само състезатели, защото далеч не всичко се изчерпва с медалите и състезанията.

Естествено, това няма да стане, т.к. сегашната схема позволява на шепа хора откровено да се облагодетелстват от парите за спорта за сметка на всички останали. Фрапиращ пример, макар и не единствен е отпуснатите и „усвоени“ много милиони уж за подготовка на шепа хора за участие в последната олимпиада.

Eто и данните – според бюджета на спортното министерство федерациите са получили за подготовка за олимпийските игри в Лондон през 2012 г. 23 милиона лева, а парите за масов спорт за училищата бяха едва 2.5 милиона лева. От тази въпросна олимпиада България спечели два медала цифром и словом – сребърен и бронзов. Тогавашният спортен министър обеща проверка на средствата за подготовка, ама така и не разбрахме какви са резултатите от нея?

Същевременно, благодарение на жертвите и усилията на родители всяка седмица някое българче печели медали, прославяйки България.

Това са кървави медали, вярвайте ми.

Цената, която плащаме за тях е жестока.

Изпреварвайки критиката на диванните запалянковци, бихме искали да отбележим, че имаме горчивия опит от първа ръка. Преди дванадесет години заведох големият си син на колосалните, тогава шест години да спортува.

Едното доведе до другото и последните, май станаха повече от пет години издържам изцяло, двама национални състезатели, донесли десетки медали от международни състезания, като далеч не съм единствения. Всъщност в нашия спорт, всички са така. Клуба поема разноските на едва няколко деца, които иначе не биха отишли никъде и евентуално, част от лагерите, защото както вече казах, пари за лагери и подготовка има само за мъже и жени.

И така.

Спорта е важен, глупаци!

Масовия, детския спорт……. спорта.