Организирана престъпност в Прокуратурата и МВР

Едва ли, у нас има някой, който поне да не е чувал за „битото момиче в метрото“ – Добринка Божилова.

След делото на Радослав Божинов това е вторият най-брутален и известен случай на полицейско насилие в България.

Не само, че полицай Цветанов я размаза от бой и счупи ръката на приятелят и, но и както винаги, когато е налице полицейско насилие, прокуратурата повдигна и поддържа до Върховен съд обвинения на пострадалите за извършено престъпление?

Вчера, Върховен касационен съд публикува решението с което потвърждава оправдателната присъда на пострадалите.

Този тип дела са ужасяващо трудни не само, защото цялата държавна машина е хвърлена срещу вас, но и защото успелите да оцелеят от ужасяващия побой са подложени на неимоверен натиск в добавка на съвсем реалната възможност да бъдат осъдени за престъпление, което не са извършили.

Не смятам да ви отегчавам с подробност за това в стил хайку ще ви нахвърлям, отделни детайли.

Безобразна, осъдителна присъда на първоинстанционния съд. Безобразна не само в правния смисъл, но и в всеки един възможен смисъл на думата.

Написах една от най-подробните въззивни жалби в цялата си практика.

Открито съдебно заседание пред тричленен състав на Софийски градски съд.

Близо двуметров прокурор от СГП – Станимир Димитров в обвинителната си реч пледира, че размерите на полицай Цветанов и пострадалата и подсъдима Добринка Божилова нямат значение?

Ще отворим една скоба.

Посочваме поименно участниците в процеса и стореното от тях, защото страната трябва да познава своите герои.

Нанеслият побоя, полицай Цветанов на око е около 130кг. и е висок около 185см. или иначе казано – огромен, униформен и въоръжен полицейски служител.

Защо са важни размерите ли?

Добринка тежи 45кг и е висока 157см.

Приятелят и е висок около 180см. и тежи 60-на килограма…..

Полицай Цветанов твърди, че са го нападнали двамата заедно душили, ритали, драли и псували страшно.

За малко щях да забравя – гледали са към пистолета му, докато са го нападали……

Въпреки това, той отрича да ги е бил и няма представа кой ги е бил.

Та, размерите нямали значение.

Както и да е.

Оправдателна присъда.

56 (петдесет и шест) страници мотиви.

Изключително детайлни и подробни.

В пледоарията си пред Върховния съд съвсем отговорно заявих, че тези мотиви, могат да служат, като наръчник или учебно помагало по наказателен процес.

На този фон, особено мнение на съдията-докладчик Урумов, възпроизвеждащо буквално диспозитива на обвинителния акт без мотиви, факти или каквото и да било на една страничка.

От няколко месеца въпросният съдия е в Специализирания съд.

Там правото няма да му пречи.

Прокурор Николай Любенов от ВКП пледира пред Върховния съд, че подсъдимите са имали числено превъзходство над полицай Цветанов…. с което и оправдава действията на попадналия в обкръжение полицейски служител по когото няма и драскотина, докато обкръжилата го Добринка е понесла ужасяващ побой с счупена скула, нос, комоцио, огромни синини под очите и прочие.

Числено превъзходство!

В крайна сметка, Върховния съд не само потвърждава изцяло оправдателната присъда, но и отправя остри критики към прокуратурата в решението си.

Предвид горното и отчитайки практиката си в областта на полицейското насилие за последните десетина години:

Ние, Николай Хаджигенов в качеството си на обикновен адвокат обвиняваме Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи за това че в съучастие и под формата на организирана престъпна група, ведно с правителството и при условията на пряк умисъл са влезли в престъпен сговор да извършват престъпления срещу правосъдието и гражданите, а именно:

Прикриване и отказ да бъде разследван всеки един известен случай на полицейско насилие.

Повдигане и поддържане на обвинения срещу пострадалите.

Списъка може да бъде продължен до безкрай.

Време е.

Време разделно.

 

Да очакваш лошите хора да не строят зло е лудост.

Марк Аврелий  

„Медитации“

п.с. Прибавяме блиц интервю по темата на Свободна Европа.