0

Делото “Иванчева” – пледоария

Posted by Хаджигенов on 19.11.2022 in Речено-сторено |

Извън назиданието и примитивно отмъщение, така и никой не разбра защо беше осъдена Иванчева?

Стотиците страници мотиви на съдия Хинов донесоха единствено главоболие на опиталите се да разберат, поради що наложи 20 годишна присъда лишаване от свобода при положение, че за убийство рядко дават толкова?

Хаосът продължи с решението на прословутия 1-ви въззивен състав на Апелативния спец, председателстван от „почитаемия“ съдия Ушев?

Решението на ВКС, с докладчик Спас Иванчев, не даде нито един отговор в тази посока – защо, как, кога, кой?

Властимащите в съдебната власт включително до ден днешен не разбират защо Иванчева се ползваше, ползва и продължава да се ползва с толкова широка обществена подкрепа?

Простичко е.

Иванчева и Петрова са обикновени хора.

Като нас.

Не повече.

Не по-малко.

Не остана кой знае какво за правене на защитата, но въпросите и неразбирането останаха.

За това и ще направя нещо, което не съм правил до този момент.

Представям изнесената от мен пледоария пред въззивния съд, свалена от протокола на проведеното открито съдебно заседание.

Надявам се там ще намерите отговор на въпросите КОЙ и защо осъди Иванчева?

Десет страници.

Четири хиляди думи.

Един цял човешки живот.

 

03.07.2021г.

Апелативен специализиран наказателен съд

 

АДВ. ХАДЖИГЕНОВ:

Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло към становището на колегата Гинчева.

За да илюстрирам абсурдността на твърденията за написаните суми, току-що си написах една кръгла сума в тефтера от 1 000 000 евро, която се дължи от Специализираната Прокуратура лично на мен.

Забавно нали?

Стига обаче да не води до двадесетгодишни присъди. Надявам се съдът да ми прости волността да коментирам част от защитната реч на представителя на държавното обвинение, доколкото за себе си открих два нови източника на правото:

Първият е получаване на подкуп по банков път. Това за защитата определено е новина.

Вторият специфичен източник на правото – нов, е възможността за писмен договор за подкуп.

Това обаче не е прецедент, точно преди шест години без един ден, на тази дата държавното обвинение влезе в офиса на Цветан Василев, търсейки забележете писмен договор за убийството на Пеевски. Очевидно не го намери. По същия начин стои въпросът с писмените договори за подкуп, които теоретично са възможни да съществуват. Да, точно както и тези 1 000 000 евро, които смятам да си търся, след като приключим  специализираното обвинение.

На следващо място, представителят на обвинението обърна особено внимание на подкупа изобщо като деяние. Защитата не счита за нужно да отегчава съдът с теоретични постановки, но подкупът все пак е резултатно престъпление. Т.е. подкупът трябва да бъде получен.

Тук е моментът, в който бих искал да ви обърна внимание върху пространните теоретизирания от страна на обвинението за маркиращо вещество.

Ноторно известно е, че маркиращото вещество по подс. Иванчева е намерено по върха на носа й. Ако трябва да приемем за достоверни четирите страници, които изчете обвинението по тема маркиращо вещество, то тогава подс. Иванчева е голяма бяла птица, която брои получения подкуп с носа си.

Защитата не намира друго обяснение на тази ситуация. Присъединявам се изцяло към становището на колегата Гинчева и не смятам за нужно да ви отегчавам с повторение на факти и обстоятелства, изброени от нея.

Ще се спра накратко на някои съществени детайли, които останаха необсъдени до момента, както и пороци на постановената присъда от първоинстанционния съд:

 За да успеем да разберем причините, довели до настоящия процес и специфичния начин на провеждането му, довел до критични нaрушения на закона и установените правила, е необходимо да извършим известен сравнително-правен анализ.

Настоящият процес във фазата на разследването, както и на досъдебната фаза, е първият по рода си у нас процес от този тип, проведен след Народния съд и както е известен в обществото т.н. Лайпцигски процес. Както Народния съд, така и Лайпцигския процес, използват средствата на правото за целите не на правосъдието, а за разправа с политически противници на съответния режим и укрепване на неустойчивата власт. Между посочените примери, по настоящото производство са налице твърде много прилики и едва една единствена разлика.

Така например Народният съд признава всички за виновни и изпълнява присъдите им на момента в един изцяло имитационен процес, като самият съд е вид извънреден способ, който се изучава и в правните факултети. Създаден е специално за целта, точно както бяха създадени специализираните органи у нас.

За разлика от Народния съд, т.н. Лайпцигски процес се проведе по всички правила на немското съдопроизводство, което независимо от специфичната политическа обстановка в Германия в онзи момент, довежда до оправдаването на всички подсъдими, с едно изключение – главният извършител на палежа на Райхстага – Ван дер Любе, който обаче е оправдан 60 г. по-късно – посмъртно, разбира се.

Тази кратка историческа препратка, както и начина, по който се провежда наказателното преследване на подсъдимите Иванчева и Петрова, ни води до плашещото заключение, че целта на настоящото производство не е простo примитивно отмъщение от страна на правителството и властта, но и демонстративно показно, какво би се случило с всички осмелили се да се противопоставят по някакъв начин на властта.

И да, категорично подс. Иванчева е виновна. Напук на всички и всичко, спечели изборите за кмет на район и започна всячески да демонстрира как може и трябва да изглежда един независим представител на местната власт.

Нещо повече, за първи път в най-новата ни история, кмет накара публично строителни фирми да облагородяват обществени пространства в района, а именно инкриминираните в настоящото производство алеи, площадки за игра, осветление, озеленяване и прочие.

Всичко това, основният свидетел на обвинението Ваклин, както и строителите около него, нарекоха рекет. Така  подс. Иванчева, защитавайки обществения интерес по непознат до този момент начин у нас, наруши установения корупционен ред и съвсем справедливо се оказа пряка заплаха за властта, показвайки нагледно, че има и друг начин. Това е причината всички ние да сме наблюдатели и преки участници в процеса Иванчева и Петрова, продуцирано от специализираните органи и забележете, с дейното участие на тогава зам. главен прокурор и понастоящем главен прокурор Иван Гешев. Считано от задържаното на подсъдимите, като тук ще отворя една скоба – очевидно настоящият главен прокурор е взел дейно участие и преди задържането на подсъдимите, но това стана известно в деня на задържането им. Самото задържане беше превърнато по безпрецедентен начин в ужасяващ медиен цирк с естествено главен участник – Иван Гешев. Считано до предходното съдебно заседание, защитата положи неистови усилия да разбере в какво качество Иван Гешев към онзи момент присъства и дава разпореждания на множеството държавни органи, взели участие в задържането на Иванчева и Петрова, както и каква е причината последният да направи вероятно хиляди медийни изявления, посочвайки Иванчева за виновна.

В крайна сметка, след като в продължение на цялата първа инстанция и на седем съдебни заседания пред настоящия въззивен състав, прокуратурата приложи в опит да замаже първият от многото си процесуални гафове удостоверение, според което зам. главният тогава прокурор Иван Гешев е бил един от наблюдаващите прокурори, с очевидната идея да създаде макар и формален вид на законност, предвид медийното разследване, установил пряка връзка между свид. Ваклин и Иван Гешев. Това го разказвам не с идеята да досаждам на съда или просто да запълня времето на пледоарията си с нещо различно от обичайната правна сухоежбина. Целта на настоящата пледоария е, че това производство, в този му вид е блестящ пример за опорочен процес, негоден за целите на правосъдието.

Уважаеми съдии, основният принцип в наказателния процес е спазване на законността. Най-просто казано, това можем да илюстрираме с цитат от Решение № 161/2007 г. на Първо наказателно отделение, с председател съдия Румен Ненков.

“От друга страна, прокуратурата не трябва да очаква от един уважаващ собственото си достойнство съд и правилата на справедлив процес да приеме „плодовете на отровното дърво“.

 Румен Ненков прилага теза, която е възприетата десетилетия по-рано, като приема, че не може да се постигне законосъобразна цел с незаконни средства. Т.е. порочните средства опорочават и целта, независимо от това дали тя е светла, чиста и красива.

Другият блестящ пример за опорочаване на процеса е нарушаването на презумпцията за невиновност, което е друг основен принцип в наказателния процес, залегнал в Конституцията на Република България, както и в Хартата на правата на човека.

Същата е залегнала и в константна практика на Върховния съд, както и на ЕСПЧ. Независимо от това, беше издадена нарочна Директива 343/2016 г., в която се разяснява какво и как следва да означава презумпцията за невиновност, задължаваща страните членки да гарантират спазването й. Основната заслуга за издаване на тази Директива е преди всичко Прокуратурата на Република България, доколкото, считано и до момента, в ЕС сме водещи по нарушение правата на човека. Презумпцията за невиновност най-просто казано означава, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.

Независимо от факта, че е налице преюдициално питане, отправено от СНС по делото Милев срещу България, по което Съдът на Европейските общности разяснява именно Директива 343 и презумпцията за невиновност, Иван Гешев в качеството си на зам.-главен прокурор първоначално и впоследствие като главен прокурор лично, както и всички ангажирани в наказателното производство публични лица и политически фигури, месеци наред по всички възможни медии и по всички възможни начини представяха подс. Иванчева като виновна.

Тази практика към настоящия момент достигна фрапиращи мащаби дотам, че държавното обвинение и конкретно специализираните му органи и конкретно въпросният Иван Гешев, ежедневно тиражират по всички възможни медии отделни части от отделни доказателства, сочещи единствено към вината на обвинените лица. Параграф 16 на Директива 343, изрично пояснява, че презумпцията за невиновност е нарушена, ако в публични изявления на публични органи заподозреният или обвиняемият е представен като виновен. Параграф 17 от същата директива е още по-конкретен – публично изявление, чието съдържание може да бъде отнесено към дадено престъпление. Не считам за нужно да ви отегчавам с цитати от изявленията на главния прокурор Иван Гешев, доколкото вероятно би отнело седмици самото им изчитане. В крайна сметка те са публично известни.

В подкрепа на опорочения процес е практиката на ЕС, трайно установена по делата – Тони Константинов и Слави срещу България и др., в които се приема за недопустимо обявяването пред широката общественост, че обвиняемите или подсъдимите са виновни предварително, което е точно обратно на извършеното от Иван Гешев.

КПКОНПИ, всички възможни служби на МВР, които бяха ангажирани по казуса Иванчева, включително и представители на правителството, които излагаха ясни твърдения в тази посока, коментирайки конкретни доказателства – включително и основният свидетел на обвинението Ваклин, който седмици наред не излизаше от телевизора и всички те, сочеха към едно единствено нещо, а именно към вината на обв. Иванчева.

Всичко това доведе до там, че целият свят има съмнителното удоволствие да разбере, че Иванчева е виновна много преди процеса да влезе в своята съдебна фаза. Това отне месеци. По скромно мнение на защитата, всичко това беше дирижирано, извършено умишлено. Тогава към онзи момент, това беше умозаключение от моя страна, бидейки страничен наблюдател на процеса. Сега, наблюдавайки не само този процес, но и всички останали, ежедневно при това, това вече се превърна в практика. Да, разбирам че на прокуратурата й е по-лесно да си гледа делата по медиите, при това по медиите, които са некритични, близки и удобни до тях и до властта. Да, чудесна е практиката, в която прилагаме отделни части от отделни доказателства, които сочат пряко към вината на някой. Ако това е правилният и законен подход, тогава да закрием дори този съд. Защо не?

Всъщност, ако трябва да сме честни, намесата на политическата власт не само по отношение на прокуратурата, доколкото у нас прокуратурата винаги е била инструмент на съответното правителство, което е на власт, но и в работата на съда – не е безпрецедентна у нас. Това се е случвало и преди в други държави, вероятно ще се случва и занапред.

Чудесен пример за това е аферата Драйфус, но връщайки се обратно на плодовете на отровното дърво, в момента, в който се установи намеса в независимата работа на съда, присъдите биват отменени. Това би трябвало да стане на максимално ранен етап, защото в противен случай не е правосъдие. Знаем, че процесът у нас отнема години, понякога десетилетия, а това е цял един човешки живот. Воденето на целенасочена кампания, с цел осъждането на някой на всяка цена, освен порочно и незаконосъобразно, е и неправилно, доколкото това не е правосъдие и не трябва да бъде правосъдие. Недопустима е дори мисълта, че за да пазим закона, ние ще нарушим закона или установените правила. И да, не е допустимо в качеството на изключение, поради някаква конкретна нужда или причина, прокуратурата да убеди обществото, че защитата, или обвиняемите, или подсъдимите лица говорят неистини, защото това, което трябва да направи държавното обвинение е да убеди съдът ясно и категорично, спазвайки правилата на наказателния процес и конкретните доказателства, за виновността на някого.

Подобно невиждано към онзи момент медийно изявление, създава предварителна нагласа и у най-непредубедения човек. Известно е, че съдиите също са хора. Дори тези като мен, които стоят максимално далеч от информирането си от медии, имахме удоволствието, предвид мащабният медиен поток, да си създадем предварително мнение по въпроса, което е неизбежно. Когато сутрин, обед и вечер представител на властта и на държавното обвинение, или основният свидетел на обвинението по телевизията и по всички други възможни медии сочат доказателства, единственото нещо, което можем да направим е да си създадем мнение по въпроса.

Какво е мнението няма значение, въпреки че в конкретната ситуация единствената възможност беше – Иванчева е виновна.

Доколкото не беше допуснат никой по никакъв повод, което би било и неправилно между другото, да защити обвиняемите тогава по медиите, на основание цялата си практика до момента считам, че защитата и обвинението трябва да се извършват единствено в съдебна зала.

Драстичните нарушения на закона от типа задържането на Иванчева и инквизициите последвали след това, да, това е нещо, което би трябвало да се коментира по медиите, но някак си се получи, че всъщност тя си го заслужава, защото е корумпирана.

Още една важна подробност от произтичащата пряко от нарушаване презумпцията за невиновност по толкова обилен и драстичен начин:

Всеки един индивид, вероятно  и първоинстанционният съд, е бил убеден предварително, без значение в каква степен, във възможната виновност на подс.Иванчева, което всъщност е нарушение на презумпцията за невиновност. Това е и причината според мен, поради която първоинстанционният съд да приеме, че промяната на показанията на Петко Дюлгеров са защитна версия, буквално игнорирайки основна хипотеза, която кореспондира с всички възможни доказателства по делото, даваща отговор на всички останали неясни или неизяснени въпроси. Като например, неадекватното поведение на свид. Ваклин при срещите им с подсъдимите Иванчева и Петрова, доколкото основната хипотеза е очевидна дори не само за непреките участници в процеса, тя е следната:

Ако е налице изобщо корупционно искане, то е направено от подс. Петко Дюлгеров. Факт, който някак си остана отстрани от обилните мотиви на първоинстанционния съд. Всички доказателства по делото разкриват една друга възможност, която изобщо е останала необсъдена от СНС, а именно, че са налице активни действия от един единствен човек в рамките на процеса и това е подс. Дюлгеров.

Това обяснява и неадекватното поведение и обсъждано многократно от всички, включително и от Ваклин, който е бил бесен как носи купища пари на подс. Иванчева и тя някак си ги взима и той си тръгва сърдит. Обяснението е простичко, Иванчева просто не е знаела, че трябва да вземе пари.

Хипотезата за наличие на активен посредник или лобист, водещ преговори с две страни, даваща на всяка една от тях нужните и желаните от тях неща, конкретно удовлетворява желанията на Ваклин да строи колкото се може повече, каквото се може повече и бързо и без административни и други пречки, а осигурява на подс. Иванчева т.н. необходимите й градинки, площадки и прочие, които между другото са и част от изборната й кампания. Именно тази хипотеза не е обсъдена от първоинстанционният съд, а кореспондира на 100% с всички събрани до момента доказателства, включително коментираната от представителя на държавното обвинение днес, прибирането на неговата част от подкупа от Дюлгеров и поставяне на останалите пари в колата, за които обаче подс. Иванчева очевидно не знае. Обяснението според нас е, че подс. Дюлгеров не просто е активна страна. Той работи за себе си, което се потвърждава по изключително интересен начин и от СРС, които някак си удобно останаха нечути от никого по време на първоинстанционното производство и необсъдени в тази им част изобщо в мотивите.

Уважаеми съдии, подсъдимият Дюлгеров провежда сходни разговори с други строители и предприемачи с интереси в р-н Младост, които обаче някак си не са призовани и не са разпитани изобщо. Конкретен пример: арх. П. на повече от десет страници СРС. Провеждани разговори с подс. Дюлгеров в същия вид. Дюлгеров звъни на П. и му казва: “Тук можем да уредим в Младост всичко.“ След това звъни на подс. Иванчева и казва: „П. баща и син – архитект и строител, чудесно строят, много добри хора са и т.н.“ Повече от десет страници СРС, множество разговори. Подсъдимият Дюлгеров убеждава двете страни, че не само той е „нужният“ човек, но убеждава всяка страна поотделно, че могат да постигнат някакви цели – отново градинките на Иванчева, отново на строителя П., подобно на строителя Ваклин – това, което биха искали те. Някак си обаче П. – баща и син, очевидно не са проявили интерес към подобни, защитата обикновено ги нарича неприлични предложения и с това нещата приключват. Това е част от доказателствения материал, който сочи пряко към потвърждаване на основната хипотеза, че не Иванчева е поискала и получила подкуп. Факт, който е останал незабелязан от съда или поне необсъден.

Самият Ваклин отказва на два пъти да даде поисканите суми на Дюлгеров, доколкото подобна лобистка схема за съжаление е масова практика от десетилетия у нас. Винаги има някакъв посредник, който някак си не сключва писмени договори за подкуп, но винаги е активната страна и той убеждава представителите на властта, че може да осигури търсеното от тях, което в общия случай е незаконосъобразно. В случая на подс. Иванчева са градинки, детски площадки, алеи, озеленяване, осветление и каквото се сетите още. И да, цифрите и сумите съвпадат, но не и като поискан подкуп. Още повече направено е проучване и това е установено от материалите по делото, че въпросните 20 евро на кв. метра всъщност са европейска практика. Съдейки от медийните публикации и разследвания по отношение на строителството на магистрали у нас, пътищата се строят с около 20 % от парите. Останалите 80% се разпределят, оставям на фантазията на всеки как, но очевидно не стигат до пътищата.

Всъщност, ако трябва да сме честни, първостепенният съд дори не обсъжда възможността Иванчева да не е виновна.

Причините за забавяне на преписка на Ваклин се дължат освен на обективни пречки, и на лобирането на подс. Дюлгеров и обещаното постигане на процент от РЗП от градинки. Тук първоинстанционният съд е направил граматическо тълкуване на разговора на Иванчева, изхождайки единствено от факта, че последната е виновна.

За поред път първоинстанционният съд игнорира факта, че подс. Иванчева не е родена в Бъкингамския дворец, а е съвсем, съвсем обикновен гражданин на р-н „Младост“, който използва не особено сложен език с директен изказ – конкретно, разговор споменат на стр. 109 от мотивите на първоинстанционния съд.

По подобен начин стои въпросът и с маркиращото вещество, пряка последица от незаконни действия на ангажираните органи – прокуратура, КПКОНПИ, вещи лица. Всичко това се видя достатъчно обилно показано по телевизията. Първоинстанционният съд е пропуснал факта, че всяко едно съмнение в наказателния процес следва да бъде тълкувано изцяло в полза на подсъдимите.

Очевидно парите не са били във фактическата власт на Иванчева, която дори не е знаела за тях. Единствената полза от обилното медийно представление изиграно ни пред Спортната палата в София, беше да видим огромното изумление на Иванчева при намирането на кашона с парите, както и нервните й крясъци. Не успяха да й запушат устата физически, макар че опитаха при откриването на парите, което води за пореден път до единствената друга възможна хипотеза, а тя е, че Иванчева е невинна.

Факт обаче, който така или иначе не е обсъждан изобщо.

Разпитани са повече от двадесет свидетели от сорта „Ваклин“ и много по-големи от него.

Някак си на нито една от тези фирми не е поискан подкуп. „Гаранти коза“ конкретно са многократно по-големи от мечтите на Ваклин. Бидейки турска компания, за които рушветът е национален спорт, защо по дяволите тя не поиска от „Гаранти коза“, които биха дали с огромно удоволствие нещо, щеше да го получи без проблем, а вместо това, охраната на „Гаранти коза“ гонеше Иванчева от строежа, когато се опитваше да спре незаконните им действия там. Всички разпитани свидетели, предприемачи и строители твърдят едно и също нещо – градинки, алеи, осветление до посиняване – същите цифри 20% като при Ваклин, без никаква разлика.

На следващо място, първоинстанционният съд приема, че не са налице обективни доказателства за противоправно поведение на Ваклин – стр. 119 и следващите, както и че Ваклин не е бил поставено лице на прокуратурата. Същевременно, четейки внимателно материалите по делото, е налице класическа провокация към подкуп именно от страна на Ваклин, с участието на подс. Дюлгеров, ДАНС, прокуратурата и неизбежно, отново ще посочим връзката с Гешев и ще ви кажем защо:

Защото, не просто нито един обикновен гражданин у нас не може за постигне подобно взаимодействие по никакъв повод и за нито едно престъпно деяние, но това дори и ние наказателните адвокати в практиката си не успяваме да го постигнем, хем за разлика от чисто емоционалните изригвания на Ваклин и останалите, ние знаем как може, как това работи и го правим, но не успяваме да накараме държавната машина да се задейства, без значение от тежестта на извършените деяния. Докато свид. Ваклин веднъж видял по телевизията, че ДАНС се намира на бул. “Черни връх“ отишъл и хоп в рамките на три дни задейства цялата държава, както и зам. главният тогава прокурор Гешев. Сами по себе си тези абсурдни действия заслужават особено внимание.

Бих искал да обърна внимание на съда, че подобна практика е налице в абсолютно аналогичен случай по делото „Сантиров“. Отново с участието на държавни органи и отново класическа провокация за подкуп. И да, това е най-крещящият пример, но всъщност повечето от делата за подкуп с участието на държави органи – КПКОНПИ, прокуратура и т.н., представляват класическа провокация за подкуп.

Обикновено парите са в жабката, в багажника, маркирани са и никога няма следи по тях, или следите от маркиращото вещество са върху гърдите, тъй като тези, които е трябвало да вземат подкупа не го вземат и обикновено им хвърлят парите на гърдите.

В конкретната ситуация това не се е случило, доколкото са били на задната седалка, но пък броенето на пачките с върха на носа на подс. Иванчева е нещо, което ще влезе някой ден в учебниците по наказателно право или процес, доколкото илюстрираха по един великолепен начин резултатността на престъплението, доколкото подкупът трябва да е под патримониума на Иванчева.

Очевидно няма как!

На следващо място, кой може да скрие самоличността на свидетел? Кой евентуално би могъл да манипулира СРС?

Кой има интерес да го направи, но и възможност?

Отговорът за съжаление е известен, дори не датира от делото Иванчева от много преди това. Това е по силите единствено и само на прокуратурата, в съучастие с ДАНС и прочие специални служби. За съжаление се случва все по-често и предприема драстични мащаби. Етапът Иванчева е прескочен многократно.

Първостепенният съд погрешно приема в мотивите си, че конспиративността на Иванчева е на толкова високо ниво, че тя отказва да получи подкуп от 70 000 евро от Ваклин. Отново съдът е приел, че подс. Иванчева не само е виновна, но и вероятно е Мата Хари, игнорирайки изобщо другата очевидна възможност доста по-достоверна, а именно Иванчева просто да не е знаела, че трябва да получи 70 000 евро.

Всички активни действия по подкупа, са извършени от Ваклин и подс. Дюлгеров. Съдът дори не обсъжда този факт, а чисто механично го прибавя към двете – тандема Иванчева – Петрова, което, забележете, е пряко влияние на драстичното нарушаване на презумпцията за невиновност. И да, при толкова обичайно нарушаване на презумпцията, това вече е на подсъзнателно ниво, каквато е и идеята всъщност на целия този медиен процес.

Всъщност, единственото пряко доказателство за поискания подкуп от Иванчева са показанията на подс. Петко Дюлгеров, който при първа възможност се отрича от тях, обяснявайки защо е дал подробни показания. В тази връзка съдът прави извода, приемайки, че Ваклин е обикновен гражданин.

В тази зала, включително и на съдебната маса, са налице достатъчно обикновени граждани и вярвам, че никой от вас няма 70 000 в брой.

Изключвайки професионалната част, никой от вас не познава Иван Гешев и дори да го познава, едва ли може в рамките на един телефонен разговор да ангажира цялата машина, без значение дали става въпрос за тежко престъпление, или не. Е, ако са набили някой дядо в някое село за 50 лева, най-вероятно ще го ангажира на секундата, но извън това такава практика е непозната у нас и това не важи само за Иван Гешев.

Това важи за цялата дейност на прокуратурата принципно.

В крайна сметка, всички възможни служби и личното участие на Иван Гешев доведоха до постигане на крайната цел, а тя е именно отстраняването на Иванчева на всяка цена

Не просто отстраняването й от кметското място, което е сравнително лесен проблем.

Отстраняването й по такъв начин, по толкова брутален, че да стане ясно за всеки гражданин не просто участник във властта, какво следва за него, ако не следва повелите на партията и правителството, без значение кои са те. Т.е. всеки един разполагащ дори с минимална власт, вече знае какво го чака, ако по някаква причина си позволи да противоречи на властта.

Предвид горното, настоявам, не моля, подс. Иванчева да бъде оправдана изяло, доколкото това е единствата правна възможност. Всяко друго решение по мнение на защитата би означавало, че правото и правосъдието са мъртви окончателно.

Снимката е на БГНЕС

п.с. Доколкото протоколите обичайно са пълни с грешки си позволихме да ги поправим, както и да нанесем граматически и пунктуационни корекции.

Share

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Copyright © 2010-2022 БлогА All rights reserved.
This site is using the Desk Mess Mirrored theme, v2.5, from BuyNowShop.com.