Зоопарк за грозни животни…
Така е нарекъл в последната си книга “Реквием за една държава“ Андрей Велков народното събрание у нас.
Найс, а?
Няма да скрия, че съм фен – с изключение на предпоследната му (понастоящем) книга, останалите съм ги чел по няколко пъти.
Тази точно я свърших и след като се съвзема от преживяването, ще я емна пак.
Остарявам – до скоро можех да чета грабващите ме книги по цяла нощ, докато ги свърша.
Явно вече не мога. Заспах по някое време, но сутринта се събудих с книгата в главата, държа ме цял ден, докато отметнах всичко спешно и се прибрах да я дочета.
Невероятен разказвач е!
Хем говори, като нас, хем описва онова, което всички ние сме преживяли, гледайки през нашите очи, хем накрая излиза нещо съвсем различно, многопластово, вкусно и много, ма много яко.
Абе, своеобразен литературен пачуърк, шарен като панелка в Люлин, баси?
Книгата обхваща периода от Костов до наши дни, дори се улавям, че ми се ще финала да е утре?
Или поне as soon as possible?
Абе, размечтах се
Както и да е.
Купете си и прочетете “Реквием за една държава“ на Андрей Велков.
Ще ви хареса.
Със сигурност ще видите себе си вътре или ако не, то адски много хора, които добре познавате.
Един обикновен АДвокат