Млък
Разказите му са като калейдоскоп, от тези, които си правехме като деца. Цветни, стъклени парчета от различни бутилки, всяко различно от другите. Зелени, червени, кафяви, черни. Пречупват светлините по странен начин, оцветявайки сивия мрачен свят. Всеки разказ те стисва за гърлото и те кара да преглъщаш на сухо, осъзнавайки след краят му, че някак си […]
Няма за кога
Току мине не мине, някакво време и сачмата рязко ни прасва по тиквата със страшна сила, следствие на което част от бръмбарите, населяващи горната ни половина се разместват в нова конфигурация и почват да жужат застрашително. Всичко това обичайно има разни проявления, включително излияния, като сегашното. И да вече, чудесно знаем, че ако бяхме ходили […]
Бодигард БГ
Тази седмица ни е тръгнало на културни писания, което иначе доста рядко ни се случва. Казва ли сме и друг път, че рядко четем съвременни български автори, доколкото последните ни причиняват нещо средно между киселини и троен уртикарии, ма явно сами ще се опровергаем. Както и да е. След пресните впечатления от „Моето порно“ на […]
Моето порно
Всъщност, това си е нейното порно и за всеобщ ужас не е филм, а книга. Макар, че знаеш ли? Написана от тотално неизвестната, млада писателка Бояна Ламбер. Ся, знаем че не е същото да си известен, като млада и девствена поетеса, но славата и известността са странно нещо. Освен тва, поезията никога не е била, […]
Хрониките на звеното
Абе, като цяло срещаме някои затруднения със съвременните български автори. Най-вече, защото нещата, които пишат са нек‘ви уникални, супер, високо интелектуални шитни, а ние в качеството си на обикновен читател, някак си не успяваме да изкачим тоя точно връх? Ма и не страдаме особено, щото другото хора пишат в захлас за тъпоглави читатели, като нас […]
Авокадо със сирена на сач
Има дни, в които музата ни е напънала, като червен трол форума на вестник „Сега“, примерно. Явно, днес е такъв ден. Нямам идея дали сме ви казвали, ма за разлика от повечето хора ние ходим по кръчмите само по две причини и те не включват да ни види тоя или ония или щото трябва да […]
Защо НЕ в ресторант „Рубаят“ в НДК.
Преди да ви кажа, защо не, някак си, ми се ще да ви кажа, нещо друго. Първо, ресторантите Рубаят извън София са приказни. Последно ходих май в плевенския и останах очарован. Тиха, жива музика за фон без ориенталски ритми, страхотна кухня, обслужване и естествено предвид собственика на ресторантите, страхотна винена библиотека. Интересно е и наименованието […]
Куцото пиле.
Викаш, що не сакато? Ми, щото някак си не е по европейски. Що, куцо ли? Ми, как що бе? Направо си е вегетарианско пиУето. Всъщност ако трябва да бъдем точни, пилето наистина не е месо. Е, или поне у нас не е. Тука, пилците са тъпкани с хормони и ‘сякаква химическа гад, освен това са […]
Известен!
Абе, гризе ни напоследък едно съмнение, че сме станали прекалено популярни, дет се вика: аха и да извадим на незрящите по едно око, ма понеже така или иначе, идея си нямаме на какво може да се дължи, тази ни популярност и скромно си мълчим. То и няма с какво да се похвалим толкова де: нито […]