Action!

Беше време, когато като споделиш, че четеш и харесваш трилъри, определена категория литературни сноби, се подсмихваха снизходително и високомерно. Това време, отмина безвъзвратно. В света на интернет и телевизията почти никой не чете, а снобите се захласват по листопади и прочие бози. Както и да е. Винаги съм харесвал трилъри от всякакъв вид. Самият жанр предполага единствено забавление, само че познайте какво? Мда, не е възможно да съчиниш грабваща и достоверна история без да извършиш задълбочени проучвания в дадената материя и без да “подпреш” историята на истински факти. Просто не става. Та, за изненада на снобите, иначе тъй презрените трилъри, имат доста по-голяма образователна стойност, отколкото книгите в останалите жанрове. Знам, че е дребнаво от моя страна, ма тва е част от терапията ми за утвърждаване на Азът, откак ми смениха хаповете с празни приказки на кушетката……..

Знам, че се чудите, защо ли ви убеждавам за “съветска власт”, ами не карам направо. И без това стана ясно, че чета долнопробна, булевардна литература, така че, както и да я напудря, все е тая.

Политически трилър – “Залезът на демокрацията” от Глен Бек (Тhе Overton Window). Баси, ако намалим мащабите и КИ на участниците получаваме България в днешно време. Е и с още една “незначителна” разлика, както казва Томас Пейн: “В Америка, законът е крал!”

У нас законът е средство за да краде поредния крал, цар, пъдар и прочие, ма тва е една друга тема. Книгата е смазващо сериозна и така те сграбчва, че ако на другия ден трябва да ставате рано, не я започвайте след вечеря.

Интересна, забавна, сериозна, странна, плашеща, възможна, реална……….

Няма да ви я разказвам, не сте малки, знаете къде е книжарницата. Това, което ме събаря от стола всеки път е сериозността на американската конституция, не само послужила за създаването на държавата и демокрацията, но и крепяща  ги до днес. Мисля, бяха попитали Томас Джеферсон какъв ще е начина по който ще се управлява новата държава – монархия или република? А, той отговорил: „Република, ако съумеете да я съхраните.“

На мен ми книгата ми допадна много, може би защото съвпадна с бурното гражданско недоволство, което ме е напънало през последните месеци по повод дупката, в която пропадаме със страшна сила.

Глен Бек е радиоводещ с ежедневно три часово токшоу. Книгата е бестселър на Ню Йорк Таймс. Май, това му е петата книга, всички са много успешни и мисля да ги издиря всичките. Интересното е, че това май е първият автор, който признава, че не може да пише, а диктува, защото говори по-добре, отколкото пише. С 30 души екип има оборот от 34 000 000$ за миналата година. Нека не му се отдава писането, а?