Justice for all………………….. ама, друг път.

Защо, друг път ли? Ей, сега казвам.

Първо, тази седмица излезнаха няколко доклада, оценяващи по един или по друг начин правосъдието у нас, което включва и работата на МВР, независимо от мнението на Ежко Ежков по въпроса. Та, от Доклада на Българския Хелзинкски комитет описващ, приелото ужасяващи мащаби полицейско насилие, до доклада на Инспектората на ВСС, в който има уникални констатации, от типа: съдиите, разбираш ли вече си четели делата преди заседание (?), ползвали за призоваване и други форми на комуникация със страните електронна поща (!) и прочие. Сигурно тук е мястото да се похваля, че преди време получих призовка, като СМС, заедно с още два СМС съдържащи Определението на съдията докладчик. От провинциален съд!!!!!!!!! След като приключих с заседанието, нарочно отидох до канцеларията и установих, че този съд използва СМС и мейли, всеки път, когато има възможност. Я, да го кажа кой е, че да вземат другите пример от него – Административен съд Велико Търново.

Най-важната информация, обаче е статистиката че в ЕС сме най-осъжданата държава в Европейския Съд за защита правата на човека в Страсбург! И това при положение, че по-малко от 5% от казусите стигат до там. Ами, ако са 50% – ще влезнем в Гинес, направо. Основната причина за това е, че до сега всяко едно правителство игнорира решенията на съда и правата на гражданите. На когото му е стискало, имал е пари, време и добри адвокати – справил се, а останалите …………. (филма “История на света”, Цезар пита сената: А, за бедните? Сенаторите в един глас му отговарят:  – Да го духат, бедните!)

Е, тва е! Дори сега, когато сме членове на ЕС и ни натискат, държавата да спазва правата на гражданите си, поредното правителство не прави нищо за да реши проблемите. Нещо повече, сегашното милиционерско правителство, полага особени за целта усилия да увеличи осъдителните решения срещу България с отмяната на чл.368 НПК (стар чл.239а), който беше въведен именно след безбройните решения срещу България. Повече по въпроса, тук.

Още една причина за нови дела в Страсбург е констатирана от Инспектората на ВСС, а именно: безкрайното удължаване на сроковете за разследване в грубо нарушение на закона. На практика, вместо въведеното като изключение удължаване на сроковете при правна сложност и т.н. се удължават 100% от всички дела, което означава, че се разследват с години. Защо? Не, знам? (по Станислав Христов Христосков). Дори, престъпления от главата с документните престъпления, които се доказват изключително лесно и в общия случай имат нужда само от една графологична експертиза, се влачат по същия начин.

Междувременно, по стахановски и без всякаква правна или каквато и да било друга мисъл ще се решават проблемите на съдебната власт, включващи задръстването на съдилищата с дела, бавенето им и прочие. Толкова е просто, че ми иде да ревна с глас и с крокодилски сълзи.

През 2009г. гражданските съдии в СРС са гледали средно по 1000 дела за година на един съдия. За 2010г. делата са повече от 1400. Айде сега, извадете от 365 дни почивните, махнете минимум по 2 дни в седмицата, когато състава заседава, още един ден за дежурствата, отпуските, болничните и ще установите, че никой не е в състояние, дори да прочете толкова дела, камо ли да ги реши, изпише и т.н. За това се бавят делата и за това правосъдието идва за внуците ни, евентуално.

Ся, да не си помислите, че трябва да се измисли топлата вода от студена и от огън? Ни, най малко – решението е простичко: бройката на съдиите в СРС и СГС, следва да се увеличи минимум три пъти! Това е начинът за ефективност и правосъдие!

Вместо това, до сега всички правителства променят, като полудели ГПК, НПК, АПК, пишат изцяло нови процесуални кодекси, начини за събиране на доказателства, въвеждат държавни такси нови и по-високи и какво ли още не, като единствения резултат е, че нещата се омазват все повече и повече. До сега, не са се сетили, единствено да забранят на гражданите да водят дела или пък да премахната частната собственост. Като стана дума за държавните такси, ще отворя една скоба, защото се използват като спирачка, т.е. въвежда се имуществена бариера срещу воденето на дела, което е погрешно и е в разрез с идеята за демокрация! У нас се дължи 4% държавна такса върху исковата претенция, което означава много пари, които масовия нашенец няма и това е една от причините да не брани правата си, а това е отказ от правосъдие!!!!!!! За сравнение, в САЩ срещу неколкостотин долара държавна такса, завеждаш дело за милиони!!!!!!!!

Изброените по-горе промени в процеса, водят единствено до тотално неработеща, процесуална мазня! Може би, защото т.н. промени се пишат от хора, които знаят къде е съда…………. (последното е цитат), не знам?

Днес, понеже не бях в София се наложи да си купя вестник 24 часа и в него прочетох нещо с което, ма никак не съм съгласен: доц.д-р Тодоров, заявява в иначе не лошата си статия, че трябва да се ограничи достъпа до Върховния съд? Много, меко казано ще си позволя да не се съглася.

На първо място, съгласно Конституцията имаме триинстанционно производство. Освен това, както добре знаем именно Върховния съд поправя грешките допуснати от долните две инстанции, много често и от двете. По този повод, в никакъв случай не трябва да се лишаваме от правото си на касация, заради натовареността на съда. Това е отказ от правосъдие! Дали, пък да не увеличим бройката на съдиите там, а? Два пъти? Няма как със щат от времето на развития социализъм, когато нямаше частна собственост и толкова наказателни дела, да се разглеждат стотици пъти повече дела. Гражданите в демократичните държави бранят правата си в именно в съда, което е едно от най-великите постижения на демокрацията. Извоювано и защитавано с оръжие!  Не може поради неефективност на правителството, да се лишават гражданите от правата им. Не за друго, но съм сигурен, че правителствата предпочитат да ги съдят, отколкото да ги свалят насила и да ги бесят по площадите, защото историята показва именно това.

Айде, да се сетим защо в щатите преди, май станаха повече от 10г. адвокатите надминаха бройката от 1 000 000 души?

 

Сигурно се чудите, какво общо има колажа с публикацията? Не знам, може би нищо или пък кой знае. В крайна сметка реших, че ми харесва достатъчно много, а оставям на вас да решите има ли нещо общо и ако да, какво.

 

 

“Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!”

Аркадий и Борис Стругацки “Пикник край пътя”

 

* Автор на колажа е Владимир Дойчинов