Покаяние
Спокойно, не съм такъв човек, че да се разкайвам, още по-малко да се покая. Естествено, това не означава, че не приемам грешките си. Напротив и аз греша, колкото всички, дори повече, но се опитвам да се поуча от тях и да не ги допускам повече. Не успявам винаги, но това е една дълга и най-вече друга тема.
Вчера имах уникално, екзистенциално изживяване, един разтърсващ душевен оргазъм, който макар и за кратко успя да ме отнесе далеч от тук, на едно друго, чудесно място. Бях поканен на едно, да го наречем интересно събитие – защита на дипломна работа за един от завършващите класове в НАТФИЗ. Както сигурно се досещате, дипломната работа беше представление под режисурата на един от преподавателите в академията, когото студентите видимо обожават и мой приятел Велимир Велев.
Представление. Не каквото очаквах, а съдейки от реакцията на останалата част от “публиката”, каквото никой не очакваше. Трудно е да се разкаже с думи, а не мога да го изиграя. Трябва да се види и наистина се надявам, че след снощи, ще видим представлението на голяма сцена.
Странно, да е театър? Хмм, може би, но не изцяло. Съдържа пантомима, но не е. Мюзикъл ли беше? Не, актьорите не пяха. Танц? И да и не! Беше…………….. разтърсващо, емоционално, красиво, неземно, различно, великолепно! Представление в което актьорите не продумаха, но разказаха цяла история: живот, влюбване, страдание, битка, търсене, красота и накрая неочакван завършек, уникален!
Идея си нямам как се разказва нещо, което гледах не с очите си, а сякаш чувствах? Музиката, хореографията, изпълнението на актьорите – неземни, но осезаеми!
Уникално, още ме държи преживяването, а мина повече от едно денонощие от тогава!
Толкова, не знам какво да напиша повече? Единственото, което ми хрумва, че в Младежкия театър се играе друга уникална постановка на Велимир Велев с негови вече бивши студенти, която със сигурност си струва гледането.
Успех на Вельо и актьорите, вече бивши студенти!