Закон, що е то?

Сигурен съм, че четейки публикациите във блога на тема: МВР, прокуратура, законност, правоприлагане от двете институции, чиито задължения са да следят, именно за спазване на законността, доколко последното изобщо има почва у нас, се почесвате на някое място, на което по принцип не ви сърби изобщо и си викате:

– Тоя, съвсем е изтрещял или се е отдал на писане на проза, ‘щото тва не може да бъде! Няма начин да е толкова страшно и черно!

Естествено, това Ви мнение, тутакси се променя в момента, когато имате “удоволствието” да се сблъскате с горните две институции, но не за това иде реч.

Съгласно, правната система, у нас има множество нормативни актове (закони и правилници за прилагането им), както и различни подзаконови актове: наредби (нормативни) и инструкции (ненормативни). Над всички стои Конституцията, която би трябвало да има пряко приложение и на теория е така, но на практика, всеки път когато цитирам конституцията в МВР, ме гледат все едно ми е пораснал трета глава. Това ми напомня и нещо друго. На едно от упражненията по граждански процес в университета имахме казус, според който законова разпоредба противоречеше на конституцията. Реших казуса правилно, но водещият упражнението каза, че ако стана съдия и прилагам конституцията ще умра, като районен съдия (на най-ниското стъпало). Да не пропусна и актовете общи за целия ЕС, които имат предимство пред родното законодателство при колизия с него. Тука ситуацията е още по-трагична от прякото прилагане на конституцията. Едва-едва, съдилищата при това основно върховните съдилища се престрашават да отправят преюдициални питания до съдът на ЕО в Люксембург, до миналата година са “цели” 22 питания (има ли колизия на родно законодателство с европейското). За сравнение, по света дори във бившите соцстрани, всички прилагат пряко и европейското законодателство и конституциите си и отправят стотици преюдициални питания. Ама, тва другаде, не у нас. Абе, в крайна сметка ситуацията е панчаревска трагедия с елементи на нашенски сапунен сериал.

Защо ви го разказвам, това ли? Гледам да ви спестя шока с тази предварителна подготовка, да се настроят сетивата.

Повод за днешното словоизлияние е издадената миналата седмица Инструкция на Главния Прокурор, с която разяснява и разпорежда на подчинените си прокурори и МВР естествено да спазват законите, конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека. Лошо ли, ви стана? Да видите на нас ‘кво ни е по цял ден.

Напрактика, Главния Прокурор разпорежда да се спазват правата на гражданите: да се задържат законосъобразно, веднага да им бъде осигурен адвокат или ако нямат да им се осигури служебен защитник до два часа и прочие. Забранява на разследващите полицаи и прочие служители да увещават задържаните, че адвокатите пречат на работата и че всеки, имащ адвокат е виновен и задължително ще има обвинение и прочие салати, с една единствена цел: да подпише задържаното лице, нещо, което обикновено се оказва самопризнание за извършено престъпление. Дори, когато в последствие (обикновено чак в съдебна фаза) се установи, че извършителят е друг, а призналият дори не е бил роден тогава, да речем и т.н. В инструкцията има душепотресающи откровения, като например: адвокатската кореспонденция е неприкосновена, не могат да се подслушват адвокатски кантори, да се обискират и изземват дела и компютри и прочие.

За да не ви звучи странно последното ще ви дам един, съвсем пресен пример: Окръжна прокуратура В.Търново по едно от делата с медиен интерес представи в съдебна зала, като доказателство СРС, в които подсъдимият говори с упълномощеният от него адвокат и обсъждат стратегията на защитата. Още ли ви е смешно?

Това е положението!

Та, така. У нас такова нещо, като закон в МВР и в прокуратурата няма! Докато, нЕкой голям началник не се произнесе дали и ако да, евентуално как, никой нищичко не прилага и не изпълнява. Ма, пишело някъде, ма конституция……….забрави! В най-добрия случай ти цитират ЗМВР, който го четат, като дявола евангелието и тва е. Т.е. съдбата на сблъскалите с този тип законност, зависи изцяло от изобретателността и упоритостта на наетият адвокат, но дори и тогава в общия случай нещата се решават едва в съда, където законът (слава Богу) все пак има значение. Нищо, че после Ежовата дружина реват със страшна сила.

Толкова с прилагането на нормативните актове у нас.

Сърце не ми дава да пропусна, след толкова писания на тема, как всъщност МВР бори престъпността у нас – Доклада на Европол, от който става ясно, че вече никой не се връзва на хумореските, разказвани от Ежко Ежков и Господарят Му,

 

 

 

 

 

как видиш ли, навряли престъпността в миша дупка, во главе с организираната престъпност и бившата ДС. Сигурен съм, че в някой друг доклад присъстват и нечии шест апартамента, господарската протекция на определени бизнесмени и прочие индулгенции. В резюме, доклада разкрива всичко това, което ние добре знаем – неспособността и нежеланието на властта да се справи с престъпността. Последното е разбираемо – нали, никой не очаква да се задържат самички?

 

* Плакат от недалечното минало, който забърсах от някъде.

** Автор на колажа е Владимир Дойчинов