Изборни размисли и страсти

Всъщност никакви страсти няма – всичко си е както си върви от години насам, ама заглавието е така по-пикантно, щото иначе няма да привлече читатели .

Ситуацията е съвсем типична за шоуто на Бате Енчо и участниците или поне 99 на 100 от тях са в специфичната стартова поза – остава и да научим кой е “По-по-най”, не че не е ясно от сега де. Малко е като бразилска сапунка – края е ясен още преди да започне, но пък понякога е интересно да погледаш. Част от героите са забавни, така че взимайте пуканки и бира  и сядайте – места за зяпачи има бол.

Сещам се за един пиперлив лаф или “Що е то пирова победа?” – първия път много се смях на този виц, но то е сигурно защото не спадам към мъжката половина на човечеството. Та пирова победа била, като жена ти каже: “Мъжо, ама верно твоя е най-голям от целия блок”

В тази връзка и сегашните избори не правят изключение – действащите лица бяха ясни от месеци, нищо че се правеха на щипани моми и до последно “не подозираха” че ще са сред номинираните. Сега вече картите са на масата и единствените “изненадани” са журналистите, които са запретнали обаче чевръсто ръкавки и постилат дебелото червено килимче пред новия Президент

Смееееххххх…..

Абе смех, смех, ама ….. я се върнете пак и прочетете що е то пирова победа

 – Смешно ли ви е още?!

Щот на мен не!

Иначе хода е като параход.

Слагам си ръка на сърцето и си посипвам главата с пепел. За по-сигурно 2 пъти!

За тези дето говореха, че някои отговорни другари не разбирали от политика – мноооого сме зле. Разбират и още как.

И кандидатурата на ГЕРБ за пореден път го доказва.

На амбразурата е изкаран единствения жокер. Тук няма и капка ирония и съм напълно сериозна – единственият човек, който би могъл да нокаутира в пряк двубой сегашният лидер е именно спрягания за кандидат на ГЕРБ.

Защо ли?!

Елементарно – това е човек, доказал себе си в бизнеса, имащ впечатляващи проекти, завършили реализирани на 100%, изкарал доста пари и успял да даде хляб в ръцете на доста хора. Тоест кандидатурата му не е съвсем обичайния политически спукан балон.

Това е може би единственият кандидат, който би могъл да измести сегашния си патрон.

По точки всякак е напред – умен, комбинативен, образован, успял, прилично изглеждащ. В тази връзка е далеч по-удобно да заеме президентското кресло ( та дори и да откара втори мандат) само и само да не му хрумне в даден момент да премери сили в борбата за истинския кокал и да се пречка в краката на батковците докато не си довършат мача.

Найс, а?!

Каквото и да си говорим в България президентската институция има в по-голямата си част представителни функции. Реалната и власт е малка и ограничена. Тоест президента би могъл да е един прекрасен балансьор на държавната политика (ако може и ако му стиска), досега не мисля, че някой наистина може да се похвали с такава доза надпартийност и хъс, че да е бил истински коректив. Не и в последните 20-30 години от историята ни.

И така в тази връзка кандидатурата на ГЕРБ е наистина в графата и “Вълкът сит и агнето цяло” – на вас оставам да се досетите кой е вълка и кой агнето.

Както и за пореден път, дори с риск да ви стане досадно, да ви замоля да се огледате, ослушате и в деня на изборите да си направите една разходка до изборните секции, като в нея не влизат само посещението на шатрите с кебапчетата и бирата.

Съвсем, ама съвсем друга тема е какви са кандидатурите в тазгодишната надпревара. Чудесна илюстрация е статията от  вестник “Сега”, където автора Диян Божидаров беше дал много точно определение на участниците в надпреварата. Все хора расли в сянката на властта, но никога не се появявали в първите и редици (независимо от цвета на кандидатурата си). Сините и червените за пореден път демонстрираха абсолютната нула на безсилието си – кандидатурите им дори няма да съберат гласовете на твърдият им електорат. Т.нар. безпартийни кандидати са просто съвсем лекичко заметнати в наметалото на загадъчността и политическата си уж “непринадлежност” към никоя сила, но няма нужда да копваш повече от половин детска лопатка и истината става очевидна – кой, кога и защо застава зад тях.

Изключвам и патологичните случаи, които според мен всеки недотам обстоен медицински преглед би отхвърлил от надпреварата, но май подобно касиране не се предвижда у нас.

И така реалните кандидати са всъщност фаворитите, които нищо че до вчера в 14 часа никой не знаеше кои са, но пък за сметка на това в днешните ”независими” вестници вече обявиха, че биха спечелили 32 % от гласовете (на гласувалите обаче – доста важна скобичка), ако изборите били днес. За сметка на това част от кандидатите не бяха дори споменати във въпросното социологическо изследване или бяха тикнати в графа “Други”.

Сега се сещам и за една нелоша басня на Лафонтен за надпреварата между заека и костенурката и отивам за пуканки , че да не свършат местата на първия ред.

* Posted by lenny

** Автор на колажa е Владимир Дойчинов