Светлин Стефанов

Ходили ли сте в Трявна? Сигурно повечето от вас са ходили. Уникално градче. Има ‘мнайсет музея, включително на африканското изкуство. Да не споменавам за безбройните галерии и резбарски работилници в старата част на града. В интерес на обективността, в 90% от магазините се продават принтове, преимуществено на габровския художник Янко Янев, за когото ще стане дума в друга публикация. Продавачките в тия магазинчета грам не правят разлика между принтове и картини, като според мен, това се дължи на обикновена безпросветност, а не на някаква зла умисъл. Макар че, знае ли човек.

Както и да е.

Целта на настоящото писание, далеч не е да ви развеждам из тревненските потайности или да ви запознавам с галериите там, макар и да се срещат няколко доста добри галерии с интересни творби и компетентни собственици. Сега се сетих, че именно в една от тези галерии, за първи път у нас видях сух пастел, който да не е на Александрина Караджова, който беше доста добър. За съжаление, видимо от възрастта, но името на художничката ми убягва, помня само, че беше млада

Та, вдясно от църквата, там където започват долепените едно до други резбарски дюкянчета се намира и работилницата на тревненският карикатурист Светлин Стефанов. В тези дюкянчета е пълно с „туристическо“ изкуство или иначе казано кич на квадрат. Уникални грозотии за по няколко лева, които не се различават съществено едно от друго, сякаш са фабрична изработка, а не хендмейд. Плъзнах отегчено поглед към витрините и сякаш нещо ме удари по главата. Приближих се, до витрината му и ахнах ! На витрината бяха подредени десетина пластики. Само, че не от бронз, а от дърво.

Живи!

Цветни!

Емоционални !

Зашеметяващи!

Всяка от тях разказващата отделна история.

Да си призная, за първи път виждах подобно нещо?

Заприказвахме се и авторът, явно прочете в погледа ми нещо различно, знам ли? Оказа се, че съм виждал негови рисунки преди време, май в Габрово и още тогава ми направи впечатление, че не се продават. Попитах го, а той се усмихна и каза, че не продава нищо: нито пластики, нито рисунки, защото не го разбират. Държи ги за себе си и участва в изложби. А се издържа от продажбата на кич, като всички останали. Започнахме разговор на тази тема и докато се усетя, минаха сигурно два часа. Междувременно, разбрах и защо не продава. Минаваха през работилниците, рояци „ценители“ и „разбирачи“, които приказваха уникални прАстатии! Не, че ние сме някакви, кой знае какви специалисти в изкуството, но поне можем да видим, творба която говори, казва нещо, па макар и безмълвно. Както и да, оставих му визитка и му казах, че ще останем още два дни в Трявна, така че ако случайно размисли, бих купил една от неговите пластики, без значение коя. По негов избор.

Явно e усетил нещо, след няколко часа се обади и каза да отида, ако не съм размислил. Както се досещате, тутакси зарязах всичко друго и в ситен тръст по калдъръма се занесох в ателието, където се сдобих с пластиката на снимката. Сложих я на бюрото си в офиса и всеки път, когато изтрещя окончателно, си намигаме и си говорим. (Докторе, спокойно редовно си пия хаповете, не е от това

За съжаление, от тогава минаха може би три години и всеки път, когато се наканя да тръгна за Трявна, нещо се случва и не успявам да отида. Но, ще отида пак и познайте, къде ще отида първо?

В мрежата няма много инфо за Светлин Стефанов и никакви негови рисунки или снимки. Надявам се, няма да ни се разсърди, че пускаме снимката, но творчеството му е уникално и си заслужава, дори и само да се види през витрината на дюкяна му.

Светлин Стефанов е роден на 29 юли 1960 г. в гр. Трявна. Учи специалност дърворезба в Средното художествено училище за приложни изкуства в Трявна. Дипломира се по специалността изобразително изкуство в Учителския институт „Св. св. Кирил и Методий” – гр. Дупница. Рисува карикатури от 1986 г. Има публикации в 52 периодични печатни издания у нас, сред които са „Стършел”, „Капитал”, „Антени”, „Стандарт”, „Начало”, „Спектър”, „Смях” и др. От 1999 г. твори и в областта на сатиричната графика и пластика от дърво. Вече 17 години работи самостоятелно в ателието си в Старото школо в Трявна. Член е на Съюза на българските художници. Участва в редица национални и международни конкурси за карикатура и сатирична пластика – в Канада, Бразилия, Аржентина, Италия, Турция, Сърбия и България. Лауреат е на специални награди от сп. „Космос” и в. „Стършел” и на премии от Международния конкурс за карикатура в Маростика (Италия) и Националния конкурс „Във виното е истината”. През 1999 г. печели първа награда в Международния конкурс „Весели Балкани” – Габрово и сребърен плакет от Салона за антивоенна карикатура в Крагуевац (Сърбия). От 1987 г. редовно участва в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово.