Омбудсмана – самотния войн, защитаващ обикновенния човек срещу държавата или поредната синекура?

Една чудесна идея работеща навсякъде другаде, но не и у нас. Както обикновено, причината за това е в самите нас. Първият Омбудсман в лицето на Гиньо Ганев разви бурна дейност, без грам практическа насоченост или в изпълнение на преките функции на Омбудсмана по защита на гражданите. Пишат се едни безкрайни писма, извършат се уж едни проверки и накрая всичко е наред. Хем, Омбудсмана си е “свършил” работата, гражданина Х доволен, че някой все пак му е обърнал внимание независимо от резултата и най-вече поради това, че у нас обръщането на внимание се състои от това нЕкоя лелка да накрещи гражданина през гишето или го погват я данъчни, я други органи, хем нищо не се променя. Звучи ли, ви познато, а?

В този ред на мисли, избора на Константин Пенчев за Омбудсман е коренна противоположност на предишния. През последните години стана ясно, че за разлика от повечето нашенци Пенчев не се притеснява да обявява свои мнения и позиции, дори когато се изправя срещу ВСС, съдии, прокурори, партии и прочие и чиито идеи в своята цялост са непопулярни и плашещи. Явно му стиска. Точно такъв тип човек е нужен за Омбудсман. Още повече, че е налице и безспорна правна грамотност и опит, включително като адвокат. Тук ще отворя една скоба, защото считам, че последното е много важно: има защо в САЩ, Великобритания и множество страни с истински развита правна система, да НЕ избират за съдии, прокурори лица, които нямат минимум 3-5 или повече години УСПЕШЕН стаж, като адвокати. Логиката на подобно изискване е желязна: ако си се справил самостоятелно на конкурентният и безмилостен “пазар” в адвокатското съсловие, значи имаш нужните качества да правораздаваш. Да не говорим, че по този начин се натрупва уникален процесуален опит и знания. Но, това е една друга бира. Някой ден, може би и тук ще открием Америка, защото сега съдии и прокурори стават директно от студентската скамейка или такива, за които незначителните възнаграждения в съдебната власт са блян, което означава, че практиката им не е успешна. За другите възможности, които съществуват не ми се и говори.

п.с. Благодаря, но се чувствам отлично там, където съм и ни най-малко не ме блазни мисълта да застана от другата страна на банката.

Стига дитирамби, че ще си помислите, че статията е платена рИклама :).

Смущаващото в избора на Омбудсмана е сбърканата процедура по избора им. Защото, кой и как очаква, чв Омбудсмана ще брани правата на обикновения гражданин срещу могъщата държавна машина, когато го избира парламентарното мнозинство? Т.е. Омбудсмана, ще се изправи директно срещу избралите го на поста и ще им “скача по главите”. Да, бе да? Някъде по света, това може и да работи, макар че за такава дивотия не съм чувал другаде, но у нас няма. 100000% сигурно! Дори и Пенчев да докаже обратното, което ме съмнява силно, по-скоро ще бъде изключението потвърждаващо правилото, а и това означава, че за пореден път всичко ще зависи изцяло от конкретния човек (intuito persone). Може би е време да помислим за промяна: директен избор или нещо друго, защото в институцията на Омбудсмана е заложен изначално порок и той никога няма да заработи правилно в този му вид.

И за да не е всичко само голословни твърдения, ще дам тазгодишен пример от практиката ми: сезирах Омбудсмана за извършени нарушения от Софийска вода (частна фирма, макар и монополист, дори не е държавно учреждение). След месец, ми върнаха учтиво писмо в което на две страници ми цитираха цялата нормативна уредба, касаеща водата, все едно съм паднал от Луната и нямам идея за какво иде реч, както и мнението на Омбудсмана, че всичко е законно? (бяха буквално преписали становището на Софийска вода, тяхната т.н. защитна теза).

Добре, че познавайки дебрите на родната действителност със същата жалба сезирах Комисията за защита на Конкуренцията и Комисията за закрила на Потребителя и за моя изненада, именно забележете държавния орган КЗК “нарита” Софийска вода” и проблема се реши за нула време, нищо, че според Омбудсмана всичко е законно (не, че беше, ама това е тема за друг разговор). И всичко това за някаква абсолютно незначителна дреболия във борбата на обикновения човек срещу монополиста. А, когато става дума за защита на гражданите от незаконосъобразно решения на НС или на МВР или на неправилни закони, тогава какво да правим. Да чакаме решения на съда в Страсбург или писмо от Брюксел, а? По света, всеки гражданин може да сезира Конституционния съд, а у нас не може. Остава единствено възможността да се оплачем на арменския поп, евентуално.

Ей, за това иде реч.