Сбъркан свят, ей….. Културен сблъсък с действителността на некомерсиалното изкуство.

Живеем в някакъв странен, плашещо грозен и сбъркан свят. Преди време, още като студент, вече не помня конкретния повод, но стигнах до извода, че сме е@@@@а държава. От тогава минаха доста години, но нищо не се е променило към по-добро, независимо от повода.

Днес, купих 4 билета за премиерата на Музикалния театър “Исус Христос суперзвезда” за цифром и словом – 70лв. Няколко часа по-късно за около три минути в “специализирано” ателие ми направиха ключ за входна врата срещу 90лв……… Излишно е да казвам, че ключа не ще да превърти вЪобще в ключалката. Както и да е. Това са просто пари.

Та, за театъра ми е думата, музикалния, в който не съм стъпвал от не знам си колко години, защото няма защо. Всички читави мюзикъли, които бих гледал и гледам с удоволствие по мнайсет пъти се играят другаде: “Армията”, “Малък градски театър”, “Театър София”.

Широко са огласили, че както преди няколко години, когато го поставиха за пръв път на българска сцена, така и сега ще вземат участие: Коцето – Калки, Звезди Керемидчиев и Наско от БТР. Всичко това хубаво, но на разбора се оказа, че ще пеят цели три състава, т.е. ако не внимаваш в картинката, ще се “набучиш” на някой от другите състави. Сигурно не са лоши, но аз искам да видя и чуя рок певци, щото това е рок опера в крайна сметка, а и все пак това са най-големите вокали у нас. Само Дони липсва този път. А бе, дребни хитринки. Това, сигурно няма нищо общо с факта, че у нас културните дейци на всички фронтове с пренебрежение отхвърлят комерсиалното в изкуството и то така, сякаш е мръсна дума. Пренебрежително, че и се засягат. Демек, твърде е възвишено за да го омерзяват с пари. На касата изрично изразих желанието си да гледам именно рок състава, а касиерката ме изгледа странно. Същите тези хора, меко казано не приеха избора на Борис Панкин за директор, точно защото щял да комерсиализира театъра? А, това е човека поставил единствените успешни във всяко едно отношение мюзикъли у нас. “Коса” се игра 5 години! И ако се съберат отново, бих го гледал за шести път! „Ритъм енд Блус“ на МГТ също се играе повече от 5 години и то дотолкова успешно, че сега има втора част! (Христо Мутафчиев – стискаме палци за бързо и безпроблемно оздравяване) „Секс, наркотици, рокендрол„ на Ивайло Христов с Коцето и Дони се играе 18 години в „Армията“!!! Не знам, колко пъти съм го гледал, но пак ми се гледа

Както и да е, според мен хората на изкуството у нас имат “комерсиален комплекс”, което е безумие. Прибирайки се от касата на ДМТ, минах през градинката зад царския дворец, след задължителната спирка в книжарница “Хеликон” в фоайето на хотел “България”, където забърсах поредните няколко книги и се замислих дълбоко, подритвайки опадалите кестени по алеята.

Всъщност, не е възможно да има култура и или изкуство без пари. Билет за театър струва от 20-50 лева, за концерт 30-60лв., стигат и до 150лв. Една книга да си купиш е минимум 15 лева. Тука искам да отворя една скоба, щото това с книгите ми е болна тема. У нас независимо от ревовете на издателите, книгите са скъпи. Цените са им съпоставими с европейските, обаче типично по нашенски се печатат на тоалетна хартия и са с меки корици. За сравнение, чехи и руснаци издават само илюстровани книги, на бяла офсетова хартия и с твърди корици, които струват по-малко дори с транспорта до България. И не, не ми носете от десет кладенеца вода. Причината е в типичното нашенското съждение, че следва да натрупаме милиони за нула време и с цената на никакви усилия. За цените на картините у нас да не говорим, че надминават в пъти стойностни автори живеещи и продаващи в чужбина. Т.е. ако нямаш, иначе тъй презрените пари си осъден да си останеш обикновен плебей. Щото, каква култура, като стигат само за хляба, нали? Отделен е въпроса, че без същите тия презрени пари, нищо не може да се направи, като хората: нито постановка, нито изложба, нито книга. Нищо! Ма, на! Важното е, че нашето изкуство е извисено и некомерсиално. Айде, моля ви се, не нас тия