Отговорността на “сбъркалите” магистрати или кой и как плаща за грешните решения.

Многократно и съвсем безрезултатно от много време насам, задавам въпроса: Кой ще пази пазачите? В това число и кой следи за нарушаването на закона от призваните да следят за спазването му?

Глас в пустиня……… Когато крещиш в кладенец, поне чуваш ехо и виждаш отблясъците от водата на дъното.

Единствения “ефективен” контрол е съдът в Страсбург за защита правата на човека. Ефективен в кавички, защото ситуацията е след дъжд качулка. Сипят се, къде тихомълком, къде не, решения срещу България за незаконни действия на МВР, Прокуратура, напоследък и срещу безобразни решения на съдилищата (от типа, които много се харесват на ЦЦ). Съдът присъжда обезщетения, държавата ги плаща, което означава, че ги плащаме всички ние. Та, да си дойдем на въпроса: А, какво става с допусналите грешка или взелите неправилно или незаконосъобразно решение, а? Нищо! Верен отговор! Дори при соца имаше дисциплинарни наказания при това сериозни и за прокурори и за съдии. Нещо повече, горната инстанция, когато отмени неправилно решение сезира и дисциплинарния орган за вземане на отношение. И, това при социализЪма, където правосъдието беше тоталитарно! А, сега краставици! За това решенията на съда в Страсбург нямат никакъв ефект.

Другата основна причина е малкия размер на обезщетенията/санкциите. Ако позволите, размера на т.н. обезщетения е толкова смешен и незначителен, че нямат нито санкционен характер, нито обезщетяват в действителност пострадалите за претърпените от тях вреди. Аналогично се развива действието и в делата пред българския съд по Закона за отговорност на вреди от държавата. Съдът, четейки сляпо закона и отказвайки да вложи логическа последователност в разсъжденията си, отказва да присъжда обезщетения на неуспелите да докажат претърпените вреди от примерно незаконно задържане под стража продължило с месеци или с години. Сякаш, факта че си задържан незаконно не е достатъчен? В това отношение, обаче се появи едно приятно изключение от Окръжен Съд Добрич, който осъди прокуратурата да заплати 100 000 лева за незаконно обвинение продължило с години. Ей, за това говоря! Не, че 100 000 лева ще върнат на човека потрошените нерви, здраве, разбито семейство и прочие, но сумата е достъчно голяма, за да се замисли някой и най-вече някой да го “отнесе”. Не, че е без значение, кой и колко, но по-важното е, че като набият обръчите на който трябва, грешките от този тип ще бъда много по-малко. Още едно изключение от правилото: съдът присъди общо 157 хиляди евро обезщетение по делата “Бекирски срещу България” и “Влаеви срещу България“ за два случая на хора, убити от полицията. А, дано някой се замисли.

Не напразно, по света присъждат милиони долари обезщетения в такива случай. Питай ме, после дали не спазват правилата със запетайките и полиция и прокуратура. Да не казвам, че в САЩ правилата Миранда се носят от всеки служител на органите на реда на ламинирано картонче !!!!!! и се четат от тях. Не, защото не могат да ги запомнят, а за да не допуснат ни, най-малка грешка. Но това там е друга бира – хората си гледат сериозно на работата и правят невъзможното всичко да бъде законно, за да няма невинни в ареста или в затвора. Тука ………………..всичко е една друга бира.

Ще отворя една скоба: адвокатите за допуснатите грешки или взетите грешни решения ги наказва пазара, при това жестоко – не вземат пари и се разчува със страшна сила, което е една много ефективна санкция. Защото който греши – стои гладен. И, нека не се разбира, като дребнаво заяждане. Идеята е, че следва неправилното да се върне обратно по веригата и да се поучат от грешките. Едва тогава ще има ефективно правосъдие! До тогава, ще имаме само българско, което не е точно правосъдие.