Катарзис

Едва ли, ще ви хареса езикът или съдържанието на текста по долу, но пък и на нас не ни харесва нищо в политическия живот или държавно управление през последните двадесет и повече години. Та, за това ще напиша това по начин, може би не съвсем подходящ за детска или по-чувствителна аудитория, но така или иначе животът не е справедлив и четенето не е задължително. Даже сме забелязали, че всъщност именно четящите са тези, които създават проблеми от всякакво естество.

Така че, по-добре затваряйте страницата, докато е време…..

Катарзис.

Интересна дума.

Също така, по интересен начин политиците у нас изведнъж започнаха да изживяват своя катарзис, един след друг, опитвайки се всячески да измият ръцете си от кръвта и лайната, полепнали по тях, като златен прах от кацата с меда.

Катарзиса, който изживяват Лешничарски, Древян Кукуригов, сърГей, онзи-който-иска-пак-да-е-премиер и прочие по странен начин не просто се римува с цикъл, ами приликата между двете е дотолкова голяма, че е дискусионно, кое е по-смрадливо? Нещо повече, за разлика от менструалният цикъл, който поставя едно ново начало, т.н. катарзис на нашенския политик, въпреки невъздържаността на това ново за тях възприятие, не носи със себе си, нищо смислено, а за кой ли път ни завърта в безкрайния, омагьосан кръг, около царуването им и робската подчиненост на народа.

Катарзис?

Всъщност, това не е катарзис. Това е неистов опит от тяхна на политиците страна, да ни покажат, как едва ли не, са се преродили и вече не са такива и сега изведнъж, след като толкова време са крали с гъза си, ще почнат да работят на ползу роду?

Странното е, че след като толкова, много години бяхме хранени с подобни обещания, една не малка част от народа, отново се е вторачила в тях и им вярва, сякаш е възможно да бъдат нахранени с три хляба и няколко риби. Или пък всеки гледа него си, затаил надеждата, че къшеят хляб ще го стигне и тогава, защо трябва да му дреме за другите?

Проблемът се корени другаде. Освен очевидните ползи за конкретния политик от престоят му във властта, ключът от бараката не е там.

Познайте, защо онзи-който-иска-пак-да-е-премиер след само два месеца навън е готов буквално на всичко, само и само да се върне, отново под някаква форма във властта?

Защото, без властта или политиката и той и останалите, т.н. политици са никой и нищо.

Те нямат нищо, не могат нищо, не са нищо…..

За момент да си представим, какво ли ще прави онзи-който-иска-пак-да-е-премиер без властта, в която живее, повече от десет години? Ще се върне на село и ще гледа как растат картофите, а единственото му забавление ще е да търчи по поляната в захлас, подир филията с мас от прасето, държейки топката в ръка?

Айде бе?

Или да си представим Лешничарски и стоящият над него. Единият понеже е експерт, каквото и да значи това, ще трябва да се върне в университета и да преподава на студентите, а другия фантазията не ни достига, какво точно ще прави, т.к. няма един ден нормален трудов стаж, но сме сигурни, че няма да сменя памперси и да бута количка по градинките?

Т.е. проблема у всички тях е изградената им, макар и илюзорна представа за собствената им значимост, благодарение на политиката и участието им под някаква форма във властта. По същият начин действа и „властта“ им спрямо хората. Голяма или малка няма значение. Те се чувстват, нещо повече от останалите, което след буквално няколко месеца или години ги превръща във богоизбрани през собствените им очи.

По аналогичен начин, стои и въпросът с борбата с тероризма. Когато един обикновен козар да речем, стане терорист, той става някой. Не, защото е поумнял или е направил нещо значимо, а защото се е сдобил с някаква власт над другите, внушава им страх, но не чрез личността си, защото той е обикновен козар, а чрез властта. Без нея, той все така е обикновен козар.

И сега, ние народът, искаме да върнем всичките тези политици, обратно в дупките им?

Да, те изпитват мистичен ужас, само при мисълта за това и за връщането им, обратно в редовете на обикновените хора, което е не просто неуспех. Това е чутовен провал и тук не става дума само за кокала, защото в общия случай, заграбеното ще стигне и за правнуците им. Става дума за това, че те ще се превърнат, отново в това, което са всъщност. И това е мисъл, която не просто ги ужасява, тя ги убива. Точно, заради това ще се правят, че ни няма и ще я стискат тази власт до гроба.

Катарзис?

Катарзисът е промяна.

Промяната, означава промяна.

Да виждате някаква промяна?

Нека да е малка, но промяна. Иначе няма да има катарзис. Ще имаме на власт същите тези козари, а ние – ние пак ще сме същите.

Всъщност, по-важен е катарзиса на робите. Това което правим ние, сега.

Това, което изживяваме е уникално и неслучвало се.

Никога.

До сега.

От нашия катарзис, пряко зависи не просто нашия живот, а съдбата на нашите деца.

Катарзис……

„Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.“

Стефан Цвайг

Автор на колаж 1 е Ивайло Ангелов

Автор на колаж 2 е Трайко Попов