Вяра

Винаги сме смятали, че вярата е нещо ирационално. Вярата изисква сляпо да вярваш и да се подчиняваш на някой Бог или на нещо друго? На нещо подобно, дори да е неприличащо, не само на Бог, но и на нищо друго?

Дори когато вярата те лъже в очите и ти знаеш това?

Няма значение, нали?

Защото, ти вярваш!

А!

Вярата означава, че ти не мислиш. Не с главата си, а въобще по принцип не мислиш, защото нямаш нужда?

Защото, ти вярваш!

Веднъж написахме, че няма Бог, съвсем метафорично и по съвсем не религиозен повод, след което се оказа, че загубихме дни обяснявайки как въпросът за Бог и религията е личен и свободен избор за всеки един човек поотделно и този, бидейки личен въпрос нас не ни касае по никакъв начин.

Това, което ни касае пряко, обаче е сляпата вяра на един, иначе читав народ в светлите бъднини, обещавани му с десетилетия от знайни и незнайни политици у нас? Минаха поколения и нашето включително, но вярата някак си остана и не се промени?

Защо?

Очевидно, защото е по-лесно да вярваш, отколкото да мислиш и действаш?

Да.

Добре де, другите го правят, а ние не.

Е, тва са другите. Те искат да работят на спокойствие, да плащат малки данъци, да имат добро образование, да не ги ограбва правителството и прочие, а не само спомените на баби и дядовци, колко велика държава е била нашата преди ……… хиляди години.

Същото е като с вярата. Държавата, величието на една държава това са хората. Това сме ние!

Да, бе!

Сериозно!

А, сега стигнахме и до същината на въпроса, че вярата не само не е достатъчна. Тя, пречи! Докато вярваш и не правиш нищо друго, ще стават такива неща, като в последният срамен Петък.

Срамен Петък!

По много причини. Започвайки или завършвайки с участниците в контрапротеста, носещи портретите на Сталин. Това можем да го наредим точно до прасетата в подкрепа на онзи-който-иска-пак-да-е-премиер!

Или бяха свини, май?

Всъщност, що за кретен трябва да си, за да протестираш за нещо? Та, дори и да си контрапротестиращ?

А?

Може да се протестира само ЗА нещо, не и против, но това е отделен въпрос.

Срамно е по много причини, но за нас лично е срамна най-вече вярата, защото именно вярата ни кара да приемем за възможно 187 регистрирани в пленарна зала дупетати гласуващи, като 222-ма?

Именно заради селски номерца от този сорт, съвсем до скоро имахме на власт хора, чиито водач, беше прочел и запомнил заглавието на една-единствена книга.

Е, и?

Нищо, нали?

В смисъл, нищо поучително.

Какво нещо е вярата………

Вярата, уважаеми ни кара да приемем пропагандното разделение на такива срещу онакива, защото докато ние се делим, те вършат тъмните си дела.

Да, те!

Политиците …….. тъмните си дела.

Да!

Пример от същият този срамен Петък един от многото, които ни очакват, докато сме унесени в разправиите помежду си. Тръбят червенокожите, че ние несъгласните с чутовните им простотии, видите ли тласкаме страната към гражданска война?

Ние, които ходим с децата си на протестите?

@баси…….

Вчерашното, рязко предислоциране на едни тълпи с едни автобуси, съвсем спонтанно задръстили цяла София е пряко доказателство за противното.

Един приятел в лицевата книга ни посочи нещо, което бяхме пропуснали в потреса си вчера. Бихме искали да обърнем внимание на властта, че дори вярата не може да скрие липсата на каквато и да е мисъл у уплашените политици, гонейки бясно, отдалечаващият се кокал. Направи ни впечатление, относително еднородният състав на мигриращите протестиращи в полза на правителството.

Е, основният недостатък на тази идея е изцяло стратегически. С автобусите докараха на мегданя състава на Строителни войски с идеята да ги противопоставят на нас – тези, които държавата, макар и насила, но за сметка на това дълго и старателно ни учеше да убиваме?

Не, ли?

Всъщност, ние сме по-силни, не защото сме по-силни, а защото сме по-умни от политиците. Не от заблудените и отрудени хора, докарани до лудост от мизерията причинена им от същите тези политици, а от вас.

И май е крайно време да натирим цялата политическа паплач и да вземем нещата в свои ръце за да не се налага повече да им вярваме.

„Да бъдеш герой, значи да се сражаваш и против всесилната съдба!“

Стефан Цвайг

P.S.

Уволнихме си редактора.

Вчера.

Що, ли?

Ами, зачетохме на Чергара последните текстове и коментарите под тях бяха пълни с упреци по отношение на запетайките…..

Добре!

Значи проблемът не е в тях.

Речник на използваните чуждици и съкращения в публикацията:

*Онзи-чието-име-не-се-произнася е от Банкя

Автор на колажите е Владимир Дойчинов