Кой?

…….. защо, как, докога и прочие въпроси разцепват народа ни напоследък. Естествено не получават отговори или отговорите повдигат нови въпроси. Същите тези въпроси и нас ни напъват, като гастрит газове, но за сега положението e в пълен застой.

Всъщност, както казва една приятелка е време за понеделнишки хейт. Ма, не защото хейтим, всеки Понеделник или само в Понеделник, а защото отпочиналите умствени тръстове през уикенда в Понеделник достигат пика на творенията си, а ние не сме в състояние да търпим подобно положение със скръстени ръце, особено що се касае до въпроси, замъгляващи умовете на народа.

По време на предишното правителство нееднократно констатирахме публично, че баш сме го докарали до нивото на развития социалзЪм, защото едва ли не единствено от Дойче Веле България получавахме безпристрастни коментари и позиции, отразяващи правилно нещата. Индиция, че нещо не е наред и се е променило рязко, беше дълбокото, смутено мълчание по актуалните теми, както и изгонването на Барух и Бедров от DW. Общо взето за нас беше достатъчно да спрем да ги четем, т.к. не виждаме причина да го правим повече.

Днес обаче, попаднахме на интересен материал точно в DW, който затвърди убеждението ни, че в Мутриленд, нещата не са такива, каквито са?

Защо ли?

Защото, май съвсем за първи път попаднахме на целенасочена политика в защита на корпоративни интереси, макар и маскирани под формата на загриженост за благоденствието на нацията.

Та, въпросният коментар е по повод две законодателни инициативи, успели по незнаен начин да прескочат лобистките интереси.

За сега.

Тука ще отворим една скоба за да не стават недоразумения, защото нещата които пишем принципно настъпват доста мазоли, предимно у съответните управляващи, та случайно ако някой не е разбрал, ние си падаме по настоящото правителство точно, колкото си падахме и по предишното.

Демек, никак!

Освен това, въпросните законодателни инициативи са европейски такива, а не нашенски и са опит да се защитят правата на потребителите, разбивайки съществуващите монополни традиции. От така направения анализ става ясно, че не правата на гражданите са важни и или имат някакво значение, а тези на банките и в случая на ЕРП-та?

Още в първия абзац са дадени изключително инфантилни примери, какво щяло да стане в действителност и горките банки нямало да дават кредити при това положение? По наше наблюдениe, в такъв случай ще им се наложи да се научат да садят и кОпат домати, щото като спрат да дават кредити от какво ли точно ще живеят банките у нас?

Точно така. У нас все още няма търговски банки, освен като наименование, а съществуващите у нас работят, единствено като спестовни касички. Събират едни депозити, след което продават един ресурс. И тва е. Всички знаем как и при какви условия банките у нас дават кредити, нали? Трикратни, петкратни обезпечения, едностранна промяна на условията по договорите, включително на лихвите и прочие, т.е. всички условия и привилегии са единствено в полза на банките.

Дори по времето на предната криза, призива беше именно да се спасят банките, защото фалирането им щяло да събори цялата банкова система, каквото и да значи това. За по-лесно, фалираха през 1997г. цял един народ с обяснението, че няколко банки са по важни, нищо че последните фалираха месеци по-късно, така или иначе.

Та, така.

Ние от край време сме страната на банките, а не страната на хората. Добре, че не сме Швейцария, че не знам тогава, какви щяхме да ги дробим.

По аналогичен начин е обективиран и интереса на ЕРП-та прикрит зад формален политически популизъм, но в крайна сметка излиза, че партията кърмилница набирала избиратели, а не че ЕС ни натиска да защитим правата на заробените потребители, към забележете абсолютните монополисти. Всичко това съчетано с рев и крокодилски сълзи, как огромните разходи щели да са за сметка на ЕРП-та, които обаче пак щели да намерят начин да ни ги сложат в цената на тока. Демек, дори защитата на правата ни е за наша сметка?

Позиция, откровено правеща ни на луди, което нас лично ни дразни неимоверно. Включително с последващите примери, че видите ли длъжника можел да избере да плаща или не?

Естествено, дума не става за сегашното положение в което длъжника не може да избере, дори да умре, защото тогава дълговете му се прехвърлят на наследниците му, а банките не поемат дори нормалния търговски риск, който поемат всички останали нормални търговски субекти. Например – в общия случай банката е получила, като обезпечение даден имот, който е оценила към момента на отпускане на кредита да речем преди кризата на 60 000 евро (панел в Люлин). Понастоящем този имот струва наполовина в най-добрия случай и ако длъжникът спре да плаща, банката го продава на половин цена и продължава да си търси от длъжника и неговите наследници и останалата част. Да не споменаваме за абсолютната неравнопоставеност в гражданския процес на банките, които са приливигировани кредитори, a длъжниците имат единствено задължението да плащат.

Правилното и нормалното в една правова държава e да няма никакви монополи, банкови включително, а гражданите да имат и права, а не само задължението да плащат.

Всички останали аргументи насочени към това как банките щели да затегнат условията за кредитиране, са алабализми, т.к. в противен случай ще трябва да живеят от нещо друго, а не от банкиране, чиято основа е именно кредитирането.

Отделен е въпросът, че единствено свободният пазар може и трябва да определя условията, но при равнопоставени субекти в стопанския оборот. Доколкото, обикновения гражданин/потребител не е в състояние да се мери по никакъв начин с банките или ЕРП-та, ролята на законодателят е да осигури и регулира, именно равнопоставеността на субектите и ограничаване на монополните структури и зависимости. Сигурно тук е мястото да споделим, че не разчитаме по никакъв начин на родния законодател и не само по този въпрос, доколкото последните повече от двадесет години наблюдаваме законодателни инициативи единствено в интерес на определени олигархични кръгове, за които няма значение кой точно е на власт. Така де, парите и интереса към тях са вечни и преодоляват, всевъзможни партийни и прочие различия.

И за финал е направено за пореден път заключението, че са в опасност стратегически от гледна точка за съществуването на държавата сектори, като енергетиката и банковата система?

Според нас, хората са важните!

Без хората, могат ли да съществуват енергетика и банков сектор, а?

Държавата?

Незнайно защо всички забравят, че самото създаване и съществуване на държавата е оправдано единствено в интерес на гражданите!

Дори да могат, кое е по-важно – интересите на петима собственици на ЕРП-та и на тридесет и четири банки в огромната си част собственост или клонове на чужди банки, които в собствените си държави спазват именно такива правила?

Е, естествено печалбите им не са в стотици проценти, както у нас, но пък беден и гладен банкер още не сме срещали, дори когато са на диета.

Хората или банките?

Хората или монополите?

Човекът има три пътя за да постъпи разумно:

първия най-благородният е размишлението, втория най-лекият е подражанието, третия най-горчивият е опита.

Конфуции