Защо НЕ в ресторант „Рубаят“ в НДК.

Преди да ви кажа, защо не, някак си, ми се ще да ви кажа, нещо друго.

Първо, ресторантите Рубаят извън София са приказни. Последно ходих май в плевенския и останах очарован. Тиха, жива музика за фон без ориенталски ритми, страхотна кухня, обслужване и естествено предвид собственика на ресторантите, страхотна винена библиотека.

Интересно е и наименованието – „Рубаят” се нарича поезията за виното и любовта написана от Омар Хаям и неговите последователи, наречени рубаи (четиристишия).

Общо взето това е и единственото хубаво нещо, което може да се каже по въпроса.

Направих резервация по телефона предния ден, защото ми го похвалиха ресторанта, а и имам чудесни лични впечатления от другите.  Девойката по телефона беше изключително любезна, дори ме предупреди, че щяло да има жива музика (Петък вечер) и вземали по три лева за музиката.

Отиваме шест човека в 21.00ч., настаняват ни и се почва………

Първо, живата музика се оказа не точно жива. В смисъл DJ си беше съвсем жив, ма някак си не свиреше на нищо. Освен това музиката беше силна, като в дискотека, което наложи да си разговаряме с крясъци. Както и да е, това не е толкова съществено, макар че изгражда целия облик на заведението. Избора на „парчетата“ беше така подбран, че не насърчаваше консумацията по никакъв начин, освен ако идеята не е да се наметкаш като жУвотно.

В ресторанта се пушеше на всички маси!

На част от масите имаше пепелници, на останалите пушещите тръскаха на пода и гасяха пак там фасовете?

Беше задимено, като в металургичен завод?

Невероятно, дивна селяния……

Попитах сервитьора, защо се пуши в заведението и дали не са отменили от днес забраната в закона и ние не сме разбрали?

При което той ме погледна влюбено и попита:

– Къде се пуши?

Викам му:

– Как, къде бе? Не се пуши само на нашата маса, хем от шест човека половината са пушачи?

Сервитьора отговори:

– А, не знам. Аз пепелници не съм дАвАл! Питайте мениджърите имаме трима. И се омете, като Боевски от Бразилия.

Тва, обаче нищо не е. Понеже имах друг ангажимент и пристигнах последен в заведението си поръчах наведнъж цели две неща – салата и ястие. Минералната вода я бяха поръчали останалите.

Ха, познайте дали вечерях нещо? Явно затрудних неимоверно сервитьора и той забрави. Нещо, което не се случва, дори по кварталните кръчми. След като поисках сметката, изрично помолих въпросния сервитьор да бъде така любезен да махне вечерята ми предварително от сметката, т.к. след като стоически изтърпяхме шума и смрадта около час и половина, ястие така и не получих. Сигурно, щото много искам или много питам.

Знам ли?

Обслужването беше меко казано отвратително, а нашия човек страдаше от откровен дебилизъм. Една от девойките си поръча манатарки, но без копър и магданоз. След като ги пробва се оказа, че нямат нищо – масло, чесън, сол.

Пак добре, че имаше манатарки.

Сглупи да попита нещо в този смисъл, а отговора, който получи беше, че ако госпожата беше пътувала в чужбина и си беше поръчвала манатарки там, щеше да знае, че се правят точно, ей така………………

Ей, тва е.

Ако щете вярвайте, ма тия ме върнаха във времето на развития социализъм и разбиранията им за ресторантьорство. Нямам идея с кво точно се занимават тримата мениджъри, но явно грижата за клиентите не е сред приоритетите им.

Последно и ви оставям.

Продължението беше на 50 метра от въпросната кръчма и десетина метра по-надолу в „София лайф мюзик“, където свиреха Б.Т.Р. и питай ме, дали в клуба пълен до откат с няколкостотин души  се пушеше и дали съм чакал повече от две минути за поръчка, дали нещо ми забравиха и т.н.

За това ще отидем пак там и никога вече в „Рубаят“.

Никога!