Защо НЕ в ресторант „Рубаят“ в НДК.
Преди да ви кажа, защо не, някак си, ми се ще да ви кажа, нещо друго.
Първо, ресторантите Рубаят извън София са приказни. Последно ходих май в плевенския и останах очарован. Тиха, жива музика за фон без ориенталски ритми, страхотна кухня, обслужване и естествено предвид собственика на ресторантите, страхотна винена библиотека.
Интересно е и наименованието – „Рубаят” се нарича поезията за виното и любовта написана от Омар Хаям и неговите последователи, наречени рубаи (четиристишия).
Общо взето това е и единственото хубаво нещо, което може да се каже по въпроса.
Направих резервация по телефона предния ден, защото ми го похвалиха ресторанта, а и имам чудесни лични впечатления от другите. Девойката по телефона беше изключително любезна, дори ме предупреди, че щяло да има жива музика (Петък вечер) и вземали по три лева за музиката.
Отиваме шест човека в 21.00ч., настаняват ни и се почва………
Първо, живата музика се оказа не точно жива. В смисъл DJ си беше съвсем жив, ма някак си не свиреше на нищо. Освен това музиката беше силна, като в дискотека, което наложи да си разговаряме с крясъци. Както и да е, това не е толкова съществено, макар че изгражда целия облик на заведението. Избора на „парчетата“ беше така подбран, че не насърчаваше консумацията по никакъв начин, освен ако идеята не е да се наметкаш като жУвотно.
В ресторанта се пушеше на всички маси!
На част от масите имаше пепелници, на останалите пушещите тръскаха на пода и гасяха пак там фасовете?
Беше задимено, като в металургичен завод?
Невероятно, дивна селяния……
Попитах сервитьора, защо се пуши в заведението и дали не са отменили от днес забраната в закона и ние не сме разбрали?
При което той ме погледна влюбено и попита:
– Къде се пуши?
Викам му:
– Как, къде бе? Не се пуши само на нашата маса, хем от шест човека половината са пушачи?
Сервитьора отговори:
– А, не знам. Аз пепелници не съм дАвАл! Питайте мениджърите имаме трима. И се омете, като Боевски от Бразилия.
Тва, обаче нищо не е. Понеже имах друг ангажимент и пристигнах последен в заведението си поръчах наведнъж цели две неща – салата и ястие. Минералната вода я бяха поръчали останалите.
Ха, познайте дали вечерях нещо? Явно затрудних неимоверно сервитьора и той забрави. Нещо, което не се случва, дори по кварталните кръчми. След като поисках сметката, изрично помолих въпросния сервитьор да бъде така любезен да махне вечерята ми предварително от сметката, т.к. след като стоически изтърпяхме шума и смрадта около час и половина, ястие така и не получих. Сигурно, щото много искам или много питам.
Знам ли?
Обслужването беше меко казано отвратително, а нашия човек страдаше от откровен дебилизъм. Една от девойките си поръча манатарки, но без копър и магданоз. След като ги пробва се оказа, че нямат нищо – масло, чесън, сол.
Пак добре, че имаше манатарки.
Сглупи да попита нещо в този смисъл, а отговора, който получи беше, че ако госпожата беше пътувала в чужбина и си беше поръчвала манатарки там, щеше да знае, че се правят точно, ей така………………
Ей, тва е.
Ако щете вярвайте, ма тия ме върнаха във времето на развития социализъм и разбиранията им за ресторантьорство. Нямам идея с кво точно се занимават тримата мениджъри, но явно грижата за клиентите не е сред приоритетите им.
Последно и ви оставям.
Продължението беше на 50 метра от въпросната кръчма и десетина метра по-надолу в „София лайф мюзик“, където свиреха Б.Т.Р. и питай ме, дали в клуба пълен до откат с няколкостотин души се пушеше и дали съм чакал повече от две минути за поръчка, дали нещо ми забравиха и т.н.
За това ще отидем пак там и никога вече в „Рубаят“.
Никога!
1 Comment
Първоначално мислехме да отделим цяла нова публикация по темата не допускай една и съща грешка два пъти, ма сещайки се как народа тъпо и упорито гласува в захлас на принципа ЗА тия за да НЕ са ония или срещу тия и всеки път е неприятно изненадан от еднаквият резултат, следващ еднотипните действия, някак си се разколебахме и решихме да го направим, като коментар – допълнение.
Така или иначе темата е популярна в достатъчна степен.
Та, снощи бяхме на организирано мероприятие в въпросната кръчма на пъпа на София, на която нямаше как да не отидем дори за малко, т.к. ни събраха хора, които обичаме безкрайно. Та, преглътнахме целият си български скептицизъм и се запътихме към въпросният рубаят.
Мдааа……… още с влизането стана ясно, че изпитанието ще бъде тежко, но животът не е справедлив така или иначе.
Начи, в това огромно хале беше задимено, като в индиански вигвам посред зима.
Ни повече, ни по-малко?
Седнахме и сервитьорката, която ни даде менютата, явно не успяла да разчете правилно киселите ни физиономии, попита дали пушим?
– Защо?
Попитах веднага?
За да ви дадем пепелници, отговори на мига девойката……. т.е. в това отношение единствената разлика с предишното ни посещение е, че вече не тръскат по пода и не гасят фасовете пак там.
Демек, взели са си поука….
Според менюто за напитките имат повече от 15 вида бира.
Е, поне като описание.
При проведения задълбочен разпит се оказа, че всъщност имат два вида тъмна бира и три вида светла българска от най-евтината, дето не я пием, а наливната е свършила?
В крайна сметка, намериха ни някаква чешка бира, която се оказа топла, щото нямали студена, но пък имаха лед……
Петък вечер.
Любопитно ни е, какво ли имат в Понеделник, като наличност, ма да не издребняваме.
След около половин час ни донесоха салатата, но тука нямаме грам претенции, сещайки се, как предишния път въобще не ядохме.
И тука никаква изненада.
Доматите в салатата изглеждаха сякаш са взели участие в „Умирай трудно“ 1+2+3 и се готвят да участват активно в снимките на четвъртата серия. От интерес и за да сме сигурни, щото както добре знаем външния вид лъже понякога, боднахме от всичко.
Е, това е един от случите, в които външния вид казва всичко от което се нуждаем.
Единственото което ни остана е да си поръчаме нещо друго, както и направихме. Талиатели с нещо си, които бяха недосварени и абсолютно гнусни, каквито няма и в кварталната пицария и телешки кюфтета с моркови на лентички.
На морковите няма да се спираме, но кюфтетата не просто изглеждаха, като нещо веднъж ядено, но имаха такава консистенция, миризма и прочие.
Тука вече не издържахме и си тръгнахме.
Чудим се само, защо по дяволите в кръчма намираща се на пъпа на София не влизат контролните органи?
Още повече, че в намиращото се в непосредствена близост „Мементо“, грам не се пуши?
Както и да е