ЕснаФ

Вярваме, всички вие имате някаква представа, що е еснаф? Въпреки това ще вметнем две изречения по въпроса за да не стават грешки.

Еснаф има две значения: през Възраждането еснаф е съсловна организация, браншова тип задруга на майсторите медникари, примерно. За нас обаче е по-важно другото значение на думата използвано в презрителен смисъл, оттенък и съдържание, а именно: „Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си.“

А, така!

Да си дойдем на думата.

Начи, сигурен съм, че ей сега половината от вас ще си ударят дирниците в тавана, ма в крайна сметка, тва са си вашите, таковата…… тавани.

Абе, няма какво да го усукваме повече.

Факт е, че ние сме народ от еснафи!

Ей, тва е!

Малко ни олекна, като го казахме на глас, ма не много, щото от истината боли.

Не, ли?

Веднага слагаме аргументи на масата, т.к. сме убедени, че висенето по задник от тавана не е от най-приятните занимания.

Еснафа живее във всички нас и точно, като при алергиите някоя дреболия го отключва и положението рязко отива на изуй гащи.

От онези дни, на свечеряване и въпреки капризите на природата, изразяващи се в проливен дъжд, протеста получил силната подкрепа на студентите блокира движението около Ректората, Орлов мост и прочие, което доведе до обичайната транспортна обърквация по това време.

По тоя случай, обикновения до този момент гражданин Питроф* се возел на тролей № 9 в посока от центъра към в къщи. При тая ситуация на въпросния гражданин му се наложило в проливния дъжд да извърви пеша разстоянието до следващата спирка…….. след което гражданинът Питроф изчезнал, а на негово място се появил еснафа Петроф.

Дотолкова се вбесил от окупацията и протеста, нищо че тече четвърти месец, че вече Н-ти ден бълва змии и гущери по повод и без повод срещу всичката студенция, окупаторите, протеста и прочие. Тук е момента, когато трябва да споделим, че същият този Питроф не е съвсем фанат от гората. Напротив, той е образован, интелигентен, начетен с разностранни интереси, политически не активен и прочие.

Викате си – как, така тогава?

Еми, ей така.

След въпросната случка Питроф започва яростно, ма не само в къщи, а и в публичното пространство и къде ли не, да произнася императивни речи заклеймяващи студентите, протеста, окупацията и прочие, смело борави с непознати дотогава термини, като терористи, включително приема за единствено вярна правителствената пропаганда, твърдяща че протестите са незаконни и платени. Естествено без да е налице, каквото и да е доказателство в подкрепа на тез твърдения.

Ма, те за тва са и пропаганда, а не истина?

Включително, отрича по най-категоричен начин всичките юридически доводи, според които протестите са законни, достигайки до там във беса си, че Конвенцията за защита правата на човек и Хартата за права и свободи да бъдат отречени, като чуждо право неприложимо от нас, а съда в Страсбург да се отхвърли, понеже подсъдността не била там? И прочие глупотевини.

Естествено Питроф не е юрист, а обикновен счетоводител, не че има значение в тази ситуация. Защото, същият този еснаф с юридическо образование не се срами да плюе върху дипломата си, бълвайки проправителствена пропаганда.

Демек, за Питроф няма значение, че живее в кочина.

Няма значение, че целият му живот е кочина?

Няма значение, че всичко около него е в кал и лайна и се храни с огризки и помия?

Не!

Единственото, имащо значение, че една вечер го е намокрил дъжда, вървейки пеша до другата спирка, заради протестиращите студенти?

Няма значение дори това, че това е цената, която той лично трябва да плати за промяната.

Обидно, ниска цена!

Въпреки това, еснафа не иска да направи дори това. Хем, няма нужда да живее по барикадите или да се крие в гората с пушка в ръка или дори не е нужно да носи хляб и сирене на останалите. Странното е, че никой не иска нищо от еснафа, но той е омерзен и обиден до дъното на еснафската си душа и в рамките на две спирки на тролея се превръща във яростен враг на промяната?

Щастливия роб е най-опасния враг на свободата!

Запомнете това изречение, пак ще се върнем на него.

Сега ще ви върнем малко назад във времето.

Помните ли подготовката на Априлското въстание? Шепа люде, обикалящи цялата страна да бунят поробения народ, събирайки всяка помощ и подкрепа с една единствена идея – свобода!

А, еснафа ли?

Еснафа си е еснаф. Дори тогава, когато робството е било явно, а не тъй скрито и завоалирано, еснафа е не просто против въстанието, но и против освобождението.

Да, бе роб е!

И чисто теоретично всеки може да му вземе, къщата, жената, главата ма, тва се случва само на непокорните раи. А, и еснафа се е устроил дори, като роб. Има къща, земя, занаят. Диванетата, щъкащи по двора могат да се изучат в странство и прочие благини.

А, тия пишман революционери, вместо да си гледат читанките, тръгнали империята да събарят, видите ли?

Че, дори искат да разрушат всичко изградено с толкова усилия и еснафски труд и вместо него да му дадат свобода?

Е, за кво му е на еснафа тая свобода?

Нито се яде, нито се пие, нито във банка се слага?

Ей, такива работи уважаеми.

Да, еснафа Питроф е събирателен образ, но случката е истинска. Въпросната вечер и нас ни хвана протеста, следствие на което се наложи да обиколим с колата половин София, както и да пропуснем едно мероприятие на което отидохме 5 минути преди края, но разликата е, че за свободата си, ние сме готови да платим не просто тази цена!

А, да направим и много повече!

Историята, уважаеми е категорична. Всяка власт, която посяга на протестиращите студенти, трае кратко и завършва зле, много зле…….

  

“Нищо и никога не е било по-непоносимо за човека от свободата!“

Ф.М.Достоевски

 

 Речник на използваните чуждици и съкращения в публикацията:

*Питроф – пише се Петров, но така е някак си по-благозвучно, по-истинско, близко до сърцето на еснафа.

Хмм, а дали еснафите имат сърца……….?