Апокалиптична Утопия

(разказ с продължение)

NB: Всякакви прилики и разлики с действителни лица и събития са плод единствено на вашето, болно въображение и се дължат на случайност или прекален прием на различни течни и не само субстанции с развлекателен характер, имащи пряко отражение върху начина, по който възприемате света около вас……….

Някъде много далеч.

В една друга галактика.

На една самотна планета от кал.

Обикаляща в стръмна орбита около две слънца.

Червено джудже и едно съвсем обикновено, кафяво слънце. Няколко, мъртви парчета скала в ролята на луни, обикаляха в нестабилна, еклиптична орбита наоколо, създавайки приливи и отливи по повърхността на калната планета. Придават странно разнообразие на пейзажа, извайвайки причудливи форми, хвърлящи уродливи сенки по края на калния хоризонт поне веднъж на всеки цикъл.

Мъртва планета.

На нея няма живот – само кал.

Несмущавано от никой и нищо, последните си остатъци от време, на планетата доживяват наследниците на един, някога велик народ. Прочут из цялата вселена със своите свирепи войни, не знаещи, що е страх и не познаващи болката от поражението.

Всичко това, отдавна е минало.

Народът, който живееше на борда на бойните совалки, държал в страх и подчинение цели галактики се е превърнал в спомен….

Изроди се и се превърна в бледа сянка на отминалите дни, далечен спомен останал, като лош в устата дъх на вчерашния махмурлук, причинен от гадна домашнярка, сварена на охлаждащите тръби на рециклатора до генератора за случайни импулси в товарното отделение на совалката.

Странен народ?

Зарови лазерните оръжия, но мястото им остана празно? Не създаде култура, изкуство, забавление – нищичко, а се отдаде на спомените си за миналото забравяйки, че без настоящото няма бъдеще.

Лека-полека, загубиха интерес към науката и образованието, зарязвайки корабите си в орбита на милостта на кафявата радиация и астероидните потоци, преминаващи през системата по веднъж на всеки цикъл.

В резултат на това народът затъпя и почна да изчезва. Всички извън милитаризираната каста забегнаха в други галактики и вселени.

Останалите – останалите за тях вече нямаше значение: кой, какво, защо, как? Загубиха интерес към традиционния за кастата избор на предводител. Дори чиновете, повишенията и сановете останаха празни без смисъл.

Никой не искаше, жалките остатъци от калната империя, дори те.

За да отидат другаде или за да вдъхнат поне мъничко живот на калта, трябваше да положат някакви усилия, а на никой не му се занимаваше.

Лека-полека, калта заля всичко и калната планета, най-накрая оправда странното си име.

Остана един-единствен град. Бивш мегаполис, чийто силови полета понастоящем едва мъждукаха, доживявайки последните си цикли, удържайки с последни сили, нахлуващите кални вълни. Градът се рушеше без поддръжка, дори автоматите за храна бяха забили и отпускаха по едва няколко менюта.

И какво от това?

Народът беше умрял.

Последните си цикли, изживяваше кастата на единствените оцелели. Все още не разбирайки, че именно стремежът им да властват над вселената на всяка цена, погуби всичко…….

Оставайки, сами на цялата планета и в системата на двете слънца, така и не разбраха, че без другите касти не могат нищо?

Не са нищо…..

Дори и не помислиха, че няма как да властват над себе си?

Забравиха, че няма как и да се размножават, помежду си. Самите те, са неспособни самостоятелно да създадат жизнеспособно потомство, а принуждавайки останалите касти да напуснат планетата от кал се обрекоха на забвение и самота, пред която немее и черната пустош на студената и необятна вселена.

Времето е спряло.

Отцеждат се, като песъчинки последните цикли на пясъчния часовник отмерващ от началото, края на един – някога велик народ.

Сега.

Един град.

Една каста.

Един народ.

Една държава.

Градът – държава, именувала се някога м’Илиционария. Навявала с името си ужас в кървавите времена на отминалите битки и технологични върхове.

Каста – у‘ШевИри. Последният остатък от военизираната, управляваща планетата  каста.

Структура:

Команден състав(бивш) около 60 хиляди единици.

Действащи единици, обединени в граждански патрули, около 150 хиляди единици.

Резерв около 300 хиляди единици.

Подчинени – десетина милиона остатъци от различните касти, не успели на време да напуснат калта. Оставени на себе си и на доизживяване, като всичко друго.

Посочените цифри са спорни, доколкото отдавна няма нови поколения, а никой не води архив или статистика и не отчита загубилите времето си завинаги. Последното, автоматизирано преброяване беше преди повече от сто и петдесет цикъла, което е много време, дори на калната планета.

Формален и единствен главнокомандващ е последният останал от кастата на превъзходящите – м‘Ухал.

Управление – кастата на у‘ШевИрите доминират.

Законодателство – никой не чете и на никой не му се занимава с нищо. Ако изобщо възникне спор в инертната маса индивиди се разрешава, съгласно правото на по-многочисления граждански патрул ако не участват у‘Шевири.

Оръжия – унищожени и забравени без остатък преди множество цикли с все цялото познание за тях, благодарение на нечий последен мисловен проблясък.

В противен случаи у‘ШевИрите, оставайки сами, биха унищожили и себе си и планетата в безумието си на обладани орки. А, така бяха обречени на бавна, агония в продължения на цели цикли. Доведени до лудост от собственото си безумие.

От тогава минаха много цикли, у‘ШевИрите загубиха яростта и желанието да доминират над останалите касти, след като всички други напуснаха родната кал, оставяйки у‘ШевИрите и последния м‘Ухал да изгният сами и в забвение.

To be continued……

 Илюстрациите са взети от тук