Из зората на орките

Пробуждане

Част I

Стои.

Изпружил гръб на стола, вперил невиждащ взор в далечината.

Съзерцава нищото в захлас.

Безвремие.

Чопли.

Бръкнал чак до края, отнесен в сладък унес, ровещ с упование във входното отвърстие, напипващ нови, неизследвани територии, носещи невиждана наслада.

Стимул.

Раздвижва  заспалия основен орган. Нещо мръдва, проскърцвайки в тъмната кухина на мозъчната кутия.

С тихо пъшкане пристъргват, завъртайки се помощните колела.

Бавно.

Все така, нефокусирано от мъгливия облак възприятия, изплуват очертанията на причудлива фигура.

Не.

Още не е мисъл.

Не знам, какво е?

Рови.

Бръкнал в захлас, с упование и надежда в тясното съзнание през наличния вход на средата на лицето.

Мъглата, бавно се оцветява в розово, покрита с кървавочервени краища, настъпващи уверено навсякъде. Изяждащи, като бацил мъглата в розово, покривайки я с кървавата пяна.

Зениците са все така бездушно втренчени, оцъклени в далечината, бясно се свиват подгонени от плющящите бичове на електрическите импулси.

Пръст.

Бавно, треперейки напуска топлата привична кухина, започвайки следващата фаза на стартиране.

Сгърчените като куки пръсти, затрепериха неудържимо, отчитайки нарасналите обороти на помощните колела.

Скорост.

Все още недостатъчна за да поеме редиците знаци идващи по жицата и да ги превърне в команди за изпълнение.

Топло.

Бледа топлина връхлита по тялото от центъра до крайната периферия.

Бавно.

Сгърчените, вкочанени пръсти замръзнали около ръба на масата се понесоха към прашната клавиатура.

Цък.

Отчетливо броячът отметна последната задача от листа с стартиращи команди, отчитайки повишеното до максимум напрежение и готовността за излитане.

Тънката жица рязко се превърна в многолентова информационна магистрала. Бясно по клавиатурата полетяха сгърчените пръсти, следвайки танца на командите.

Спам

Трол

Флуд

Медии

Форуми

Коментари

Нови профили

Страница след страница, запълва мрежата с правителствена демагогия, насочена към всички тях, нямащи късмета да сменят остарелият си органичен мозък с директна връзка към централния източник.

Щрак.

Рязко. Без предупреждение, информационния поток замря.

Не усещайки умора, сгърчените пръсти бавно се отправиха по местата си, застивайки полека.

Искрящите импулси изчезнаха от краищата на зениците, така и не поместили дори на йота, втренчения взор.

Мъглата, така и не превърна неясните фигури в мисъл, весело блестеше с новата си кървавочервена мантия.

Орк.

Зомби.

Щастие, немислимо без следващия цикъл информационен поток, оправдаващ съществуванието му там.

Замрял.

На стола.

Вцепенен, оцъклил празните си зеници в космическата пустош, очакващ следващото включване по мрежата.

To be continued……

Автор на колажа е Владимир Дойчинов