Мажоритарно

Неделя.

Най-накрая.

Тиха, ранна утрин.

Дори уличните помияри, обсебили делничните ранини ги няма или просто почиват в Неделя.

Знам ли?

Внимателно изваждам лъжичката от ароматната италианска амброзия и не издържайки повече я облизвам, преди да я поставя в чинийката. Перфектна пропорция – един пръст еспресо с наполовина гъст, вкусен каймак и един тон невероятен аромат. Сякаш изпивам, неделното кафе първо с очите си, после с обонянието и едва тогава аромата полепва по небцето. Един невероятен, еспресо оргазъм с множество продължения за разлика от обичайната сутрешна ерекция. Несравними, макар и много близки усещания.

Слънцето, обагря полека Витоша, запалвайки снега с розовите си проблясъци.

Зачитам се, напосоки в мрежата.

Хмммм, що ли ми трябваше?

Можехме просто да продължим взирането през прозореца, наслаждавайки се на еспресо тишината.

Мдаааа, нищо де.

Някой, друг път.

Покрай, управленската импотентност, особено ясно видима напоследък от храстите започнаха да изпълзяват множество призраци. Повече или по-малко забравени и никога запомнени с добро. Ван Жиденов щял, бил, нещо си там отново с партията майка.

Костов и той?

Бррррр, тръпки ме побиват, само при мисълта, че не ни стигат тия, ми ни плашат и с ония. Не, че се стряскаме от призраци, па били те и с шапки на цветни петна, ма някак си, дори само мисълта за политически зомбита ни идва нанагорно.

В древния Рим, мажоритарния избор бил измислен за да укрепи властта на императора, чрез купуване на вота? Поради което е вреден, не ами, дори не трябва да се споменава по нашите ширини.

Анатема!

И тва не е всичко, олигарсите, щели-били да си напазаруват вота……

Баси, тия в кой точно свят живеят?

Гледайки назад през последните 23 години, не виждаме нищо друго освен точно това – олигарсите си пазаруват вота и властта се държи под една или друга форма от императора?

А, да не пропуснем най-важното това се прави с пропорционалната избирателна система, а не с мажоритарен вот.

Не сме специалист по изборно право и много държим нещата да си останат точно така, но ще да дадем и своите две стотинки по темата.

За разлика от Костов, ние нямаме ясен спомен от въпросния вот, укрепил властта на императора в Рим за това въпреки, че се разбираме не лошо с историята ще насочим коментара си към мотивираното и обосновано мнение на Пейо в „Трънки и блогинки“, с което ние не сме съгласни по никакъв начин и ще се обосновем, поради що.

Аргумент първи – мажоритарния вот имал за ефект разделение на победители и губещи и водел еднозначно до загуба на гласове? По нашето скромно мнение у нас именно пропорционалната система води до тези резултати, т.к. при мажоритарния вот се избира човек-личност, докато при сегашната система, шефа на дадена партия реди листи и казва кой, къде и какъв ще бъде. В резултат, имаме невероятно ниска избирателна активност. Хората  искат личности, а не спасители от сорта на тоя или оня месия, щото тия ги ядохме, сичките и резултата е един и същ. При сегашната система, дори да се въведе електронно гласуване ситуацията няма да се промени драстично, макар че всичките ни политици се страхуват от електронни вот, колкото и от мажоритарния, че дори и повече.

Зер, може да доведе до промени, изритващи ги от властта и даващи ново начало, преди да сме изчезнали и ние, като динозаврите?

Нямаме идея, какво по дяволите следва да означава липса на представителност? Сега да не би някой от нас да е представен в парламента, а?

Щото, ние лично, грам не се чувстваме представени?

Докато при избран от нас лично представител, нещата стоят доста по-различно. Той е нашият човек, докато се ползва с доверието ни и ако иска да се ползва с него, ще трябва да е нашият представител, а не на партията майка или някое от безбройните и разклонения.

Мажоритарната система наказвала „малките партии, тя игнорира малцинствата, екстремумите, а и всякакви опити за новост и промяна.“

Баси, сякаш малките партии сега са облагодетелствани по някакъв начин, освен от държавната субсидия и възможността да я харчат, както намерят за добре и абсолютно безконтролно?

Освен всичко друго не схващаме и тоя непрекъснат рев, какво ще стане с партиите? По аналогия, непрекъснато някой реве, че трябва да защитим банките по всевъзможен начин на всяка цена и най-вече от потребителите или избирателите в нашия случай. От партиите, били те големи или малки имат нужда единствено политиците, които в противен случай ще им се наложи рязко да си намерят друга работа, като например да пасат патките нейде на майната си, да речем?

Дали не е по-важно, какво ще се случи с нас, с народа, отколкото с партиите?

Друга аргумент с който не сме съгласни е за броя участници в политическото управление. В англосаксонската система са два, а у нас двайсет?

А, сега де?

Според нас, последните двадесет и три години са все едни и същи хора на власт в най-различни конфигурации и това, категорично не е добро.

Не, ли?

Последици (негативни) уж от мажоритарния вот:

1. Концентрация на власт – при мажоритарната система имало най-често еднопартийно управление, водещо непоклатимо до спечелването на следващите избори? От този извод оставаме с впечатлението, че привържениците на статуквото или живеят някъде другаде или са част от него, поради което всяко споменаване за мажоритарен вот им действа, като тамян и сребърни куршуми?
2. Брутализация – ей, тва е аргумент, като монумент! Победителите не ги съдели, поради което те правели каквото си искат по най-безобразен начин. Е, слава Богу при сегашната система, това явно не е така? Щото не правят по най-безобразен начин, каквото и както си поискат? Да не споменаваме, че нямало очерняне на кандидати, мръсна предизборна война и прочие. Малиии, тва верно е някакъв друг свят? Щото ние помним как един президент използва поста си за да обяви в предизборната кампания нечие досие. Да не споменаваме за всичко останало от кебапчетата и фалшивите бюлетини до жълтата помия.
3. Медийна доминация – демек, който държи медиите, той пИчели? Сякаш, сега е друго? Дори в обществената телевизия са определени такива такси, че те са по силите само на ползващите държавна субсидия или имащи зад себе си огромно финансиране. А, иначе у нас не сме забелязали да се трепе политик с вестник или с друга медия. Каквото и да стане, на тях задниците им са все отпред.
4. Контролиран вот – нуждата от един глас, обективирала закупуването на гласа. Първо, това е престъпление! Второ, независимо от първото, считано от първите „свободни“ избори след 10 Ноември, купени с капачки за буркани и прочие дефицитни по онова време стоки до сегашно време, когато всеки един участник в цирка, наречен избори има изградена стройна организация за купуване на гласове, както и за тяхната цена: от тройка кебапчета с гарнитура и бира в гумено шише, до сложни замени и политически флик-флаци, изпълнявани след идването им на власт, впоследствие.
5. Олигархия – пропорционалната партийна система пречела на добре финансирания и организиран елит (олигархия) да установи ефективен контрол и да обслужва неговите интереси? А, стига бе? Верно ли? Дали не е по-лесно да си купиш един председател на партия или партии, които и без това, само тва чакат? Да не казвам, че един от предишните олигарси наричан скромно „Императора“ плащаше на всички партии и нямаше проблеми с нищо. Или последните две правителства уж яростни врагове помежду си, но пък трайно осигуряващи експанзията на една банка и създаването на монополи, съвсем случайно започващи именно със създаването на медийна империя? По този повод, винаги сме страната на олигарсите, а не народа. Така, че да ме прощавате.
6. Безконтролност – липса на опозиция. Абе, къде видяхте у нас опозиция, освен като термин, разбира се? Щото, опозицията нито губи финансиране, нито достъп до медии, още по-малко до власт. Напротив, именно бидейки в опозиция партиите сключват уникални сделки с властта, защитавайки всевъзможни позиции различни от тези на избирателите им.
7. Примитивизъм – мажоритарния избор водел във властта до примитиви, като Болен Зидаров и прочие. Ако не ни изневерява паметта, точно този тип примитиви крепят второ поред правителство. Така, че много моля да не ни плакнете с топла бира, че я мразим повече от студените, лоясали кюфтета!
8. Обобщение – накратко пропорционалната система е добро, а мажоритарната – зло! Нещо повече, мажоритарната концентрирала властта  и имала за цел “създаването на „избрана диктатура“, която може да налага волята си без нужда от съобразяване с други политически субекти.“

Ужас!

Четейки курсива в горното обобщение ни обзема, чувство на отвращение от нас си, само защото смятаме, че този ефект/резултат се получава не от мажоритарния вот, а от сегашната система.

Няма да ви отегчаваме повече, но в заключение ще добавим, очеизваждащия извод, че всички изброени по-горе недостатъци са налице при сегашната система.

Ерго – това, у нас не работи!!!!!!

За целта е нужна промяна.

И не просто промяна, а драстична промяна!

Не напразно, всички политици са единодушни по един-единствен въпрос: мажоритарния вот е лош, а електронното гласуване е мръсна дума.

На свете нет ужаснее напасти,

Чем идиот, дорвавшийся до власти!

Нам нужен труп в одежде короля,

А не живой придурок у руля…..

“Любовь к трём апельсинам”

пьеса Леонида Филатова 1997г.

Първия колаж е забърсан някъде от мрежата. Моля, ако някой разпознае автора да ни уведоми за да го обозначим и сложим линк.

Автор на колаж 2 е Владимир Дойчинов

Автор на колаж 3 е Христо Комарницки