Авокадо със сирена на сач

Има дни, в които музата ни е напънала, като червен трол форума на вестник „Сега“, примерно.

Явно, днес е такъв ден.

Нямам идея дали сме ви казвали, ма за разлика от повечето хора ние ходим по кръчмите само по две причини и те не включват да ни види тоя или ония или щото трябва да идем, баш еди къде си.

Нашите причини са простички, бидейки обикновен човек от народа. Ходим, когато сме гладни и разбира се, най-вече с учебна цел.

В тоя ред мисли, вчера ни изненадаха приятно в едно кръчме, предлагайки да опитаме нещо ново, а именно авокадо със сирена.

Е, пробвахме го…….

А, да отворим една скоба.

Ходейки по кръчмите с учебна цел, следва да ви уведоми, че след това експериментираме безобразно с рецептите, т.е. почти никога не следваме точно рецептите, та и тука така, което обяснява сача, а и не само.

Да си дойдем на темата.

Не знам за вас, ма ние лично един-единствен път сме си купували узряло авокадо. Обикновено са зелени и по-твърди от главата ни, което ако не знаете си е бая твърдо.

Както и да е.

Трябва да е узряло достатъчно, иначе не става.

Намазваш сача с малко зехтин, нарязваш на половинки авокадото. Когато е добре узряло не се налага да го белиш, т.к. кожата му се съблича лесно и със скоростта на студентка първи курс в общежитие.

Вадиш внимателно ядките и ги отделяш настрани за по нататъшна употреба.

На тяхно място с чаена лъжичка пълниш сирене Филаделфия. От безбройните му разновидности, грабнахме една със зелени подправки в нея: лук, чесън, копър и незнам си още какво там.

След това поръсваме обилно със синьо сирене. Принципно го мелим в една специална за целта мелничка за сирена, което си е безумна задача, но в тоя случай просто отрязахме тънки резенчета и покрихме с тях половинките авокадо.

Нямам идея дали сме споменавали друг път, ма ние толкова харесваме италианската кухня и въобще италианските работи, че сме склонни дори италианките да обявим за ставащи, което си е малко прекалено от наша страна? Ма, пък другите им работи са толкова хубави, че смело махаме с ръка и вземаме всичко италианско накуп.

По тоя повод, смело наръсваме с пармиджано, настъргано на елементарни частици.

В момент на вдъхновение половината авокадо поръсваме с микс от пипер: бял, зелен, червен и черен.

Слагаме във фурната на 180 градуса и се зареждаме до нея с цел наглеждане на ситуацията. По някое време, ще се нуждаете от един голям пешкир, с който да попивате лигите, следствие на обилното слюнкоотделяне, дължащо се на божествения аромат разнасящ се от фурната.

Цялото тва нещо се пече до покриването му с ароматна коричка на повърхността.

Следа като извадим сача от фурната наръсваме със ситно нарязан магданоз.

Ей, тва е.

И понеже и си падаме по безотпадните технологии показваме, поради що отделихме костилките на авокадото. След някое време, като пуснат листенца, ги местим в саксия и те така.

Айде, че ни се стопли бирата.