Bestfighter 2014

Италия.

Кикбокс.

Бестфайтър.

Световна купа.

Деветнайсети подред от създаването му до сега.

Нямам идея дали сме ви споменавали преди, но кикбокса е третия по популярност спорт в Италия след футбола и волейбола, а самите италианци от много години са номер едно в татами стиловете. Поради което Бестфайтър е не просто световна купа, а най-силния турнир в света. Най-големият е Irish open, разбира се.

Тази година имаше 2054 състезатели от 31 страни от цял свят, включително от Мексико, куп африкански държави и от къде ли, още не.

Преди да стигнем до битките ми се ще да ви разкажа нещо, което ме впечатли особено силно.

Тази година Бестфайтър се проведе не на традиционното място, т.к. там ще има световно първенство, а в един огромен курорт в северна Италия.

Линяно Сабиадоро. (Lignano Sabbiadoro)

Курорта представлява, една незначителна плажна ивица с широчина на око около 60-80 метра и километри дълга, която всеки божи ден в ранни зори се пресява за боклуци и изглежда зашеметяващо, но не това е важното.

Интересното е, че там на първа линия има гора.

Абе, направо си е горище. Дива, естествена гора, веднага след плажната ивица. След нея има едни огромни пешеходни алеи, по които можеш да тичаш, караш колело, да се разхождаш и прочие.

След огромните алеи е пълно с всевъзможни игрища, спортни площадки и прочие. След това отново гора и тук-таме по някой хотел. Някъде там се намира и спортната зала, която приюти за три дни повече от 2200 бойци, публика и прочие.

По погрешка първия ден влезнах в един хотел на „първа линия“, който се оказа предназначен за хора в затруднено, неравностойно положение и имащи нужда от особени грижи. След това на плажа ни направи впечатление, че една част беше отделена именно за тези хора, които ги бутаха в специални колички за пясък, около тях се въртяха по няколко души, които правеха всичко възможно да се чувстват, като останалите хора, дори ги къпеха в морето с количките за тези, които не могат да се движат.

Последно и ви оставяме.

Както обикновено се засилихме да плуваме навътре, т.к. морето е доста плитко и в една от почивките видяхме, че пред нас неизменно има два червени сала на спасителите, които гребат като гондолиери, оборудвани са с радиостанции и прочие.

И нищо не казват.

Ние си плуваме, те са двайсетина метра преди нас и тва е.

Баси, човек и да се удави не може на спокойствие?

В крайна сметка решихме, че потенциалната възможност за изкуствено дишане от спасители мъже, някак си не е точно нашето и излезнахме да се печем на сушата.

След като излезнахме от водата спасителите отпрашиха на някъде, но преброих във видимата част шест подобни сала, които непрекъснато бяха във водата.

Чудя се само, след като няма хотели във водата, безброй заведения, чадърите и шезлонгите са безплатни, тия от какво ли живеят?

Риторичен въпрос.

Извън това, тази година падна голям кютек.

По-голям от всеки друг път.

За съжаление, тази година организацията не беше на обичайното ниво по неясни за нас причини, като започнем от закуската, която в последния ден се състоеше от кисело мляко и хлебчета и се стигне до странното решение половината съдии да са италианци? Което доведе до едни, нетипични изкривявания в иначе доста високото ниво на съдийството във WAKO.

За първи път участие във Бестфайтър взеха участие по-голямата част от представителния отбор на Иккен общо 24 бойци, а на любезната покана на клуба се отзоваха и четирима бойци от столичния клуб по таекуондо “ABC fight“, както и петима от благоевградския клуб „Скаптопара“.

Организаторът на турнира и треньор на националния отбор на Италия за пойнтфайт през последните двайсетина години Джанфранко Рици, като видя списъка, възкликна зарадвано:

О, Бългериа инвежън?

Направо си беше нападение, нас ако питате.

Според официалната статистика на WAKO, Иккен са на трето място от международните отбори по брой участия след Словения и Русия.

Ден първи – отборни.

За първи път Иккен взехa участие с отбори във всички възрасти от 10-12г., 13-15г., 16-18г. и мъже и жени, като общо четирите отбора завоюваха три бронзови медала. Само мъжете изтеглиха късата клечка и още на ¼ финала срещнаха шампионите, което за съжаление ги остави без медал

Независимо, че Бестфайтър е световна купа, правилата са като за оупън турнир и всеки може да играе, колкото и каквото си поиска и даде възможност някои от джуниорите да играят по две категории в тяхната възрастова група и една при мъжете, което означава, че някои играха по 9 срещи за ден втори в стил пойнтфайт.

Следва да отбележим и дебюта при мъжете на възпитаника на треньора на ринговите стилове Коко сенсей (а.к.а Никола Николов) Йордан Димитров, който в ден първи буквално размаза един словенец на ринга.

До такава степен, впечатли публиката, че след като слезна от ринга и си свали каската от публиката попитаха пишещия тези редове на колко е години, а отговора, че е само на 18г. донесе още повече аплодисменти за Дани. В крайна сметка на финала беше надигран от доста по-опитен и възрастен съперник и остана втори на фул контакт, което е огромен успех, дори погледнато през призмата на иккенския перфекционизъм.

Общо 24 състезатели от Иккен завоюваха 10 златни, 10 сребърни и 15 бронзови медала.

Да.

Знаем, че можеше по-добре, но понякога правиш каквото можеш, а става, каквото става.

Ще ни се да отбележим за пореден път малката/голяма Кристина Николова, която е на колосалните 12г. и завоюва общо 1 златен, два сребърни и един бронзов медал и която от началото на годината е републикански шампион по карате, таекуондо ITF и в два стила кикбокс, както и неуспешното по нейни думи представяне на деветгодишната Екатерина Иванова, която този път успя да вземе „само“ един златен и един бронзов медал и която дори тежкия инсулино зависим диабет и факта, че пътува с навита аларма по часове и се боде самичка не може да спре по пътя към върха!

Отлично се представиха и четиримата състезатели на столичния клуб по таекуондо “ABC fight“ предвождани от Красимир Гергинов VII дан по таекуондо ITF, които извоюваха общо 7 бронзови, 3 сребърни и 1 златен медал в стиловете лайт и киклайт контакт.

Не по-лошо се представиха и таекуондистите от благоевградския клуб „Скаптопара“, които спечелиха 3 бронзови, 1 сребърен и 3 златни медала в стиловете лайт и киклайт контакт.

Както обича да казва един мой руски идол от украински произход:

Станете от дивана и се заемете със спорт.

Все едно какъв.

Струва си, вЕрвайте ни!

Go, go, go Ikken go!