РЕШИТЕЛНА РЕФОРМА, А НЕ ПАЛИАТИВНИ МЕРКИ
Предложената от правосъдния министър и приета от правителството стратегия за съдебна реформа съдържа необходими,но крайно недостатъчни промени в съдебната власт. По същество т.нар. „реформа” се състои в разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии-съдийска и прокурорска. Това ще има същия ефект,какъвто резултат би предизвикало разделянето на един ресторант на два салона-за пушачи и непушачи. Персоналът,менюто,обслужването,самият ресторант-остават същите.
За да се направи решителна съдебна реформа,за която страната е твърде закъсняла е важно да се изведат основните правни принципи и положения от правната доктрина. Необходимо е да се изясни какво е съдебна власт.Конституционният съд (КС),като орган,който тълкува нормите на конституцията,досега не е дал легална,нормосъобразна и научна дефиниция на понятието съдебна власт. Но този въпрос е изяснен от правната наука отдавна. Съдебната власт е организация на правораздавателните органи, казано най-кратко, но и съществено.
Според основните положения на принципа за разделението на властите всеки титуляр на отделната власт трябва да изпълнява една основна,главна функция и никоя друга власт не може да осъществява тази функция. Съдът е единственият правораздавателен орган,той е титуляр на съдебната власт и в този смисъл правораздаване и съдебна власт са концептуално едно и също нещо. Съдебната власт е организация на органите,които правораздават. Едното е функция,а другото е организацията,механизма, начина на устройството на правораздаването. Следователно органи,които не правораздават,нямат място в тази система.
По силата на сега действащата конституция, приета в далечната 1991г. съдебната власт обхваща освен съда, но и следствието и прокуратурата.Конституционният законодател е допуснал една съществена грешка. В чл.119,ал.1 от основния закон,той е приел,че правораздаването се осъществява от съдилищата, но в друга норма е включил към съдебната власт, както прокуратурата, така и следствието. Както се казва по народному, включил ги е и тях за цвят. Същевременно в чл.31,ал.1 от конституцията е казано: ”Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.” Излиза,че самият конституционен законодател си противоречи-на едно място е приел,че съдебната власт обхваща повече органи от съда, а на друго-правната норма на чл.31,ал.1, че съдебната власт е само съдът. Защото обвинението се повдига и поддържа от прокуратурата,която по логиката на последната норма, трябва да „предаде обвиняемия” в „законно определения срок” на съдебната власт.
Ето заради това и най-важно поради принципните аргументи, съдебната реформа следва да включва изваждането на прокуратурата от съдебната власт, просто защото-на първо място-прокуратурата не правораздава.нейните актове нямат същата сила като актовете на съда. Никоя власт не може да отмени акт на съда-това е основен принцип на всяка правова държава и никоя друга власт или отделен орган не могат да правораздават. Отделно от това-прокуратурата е страна в процеса,нейното място, следователно,не е в същия организационен механизъм,в който е съдът. Противното би означавало смесване на функции, което води до правен безпорядък,какъвто наблюдаваме в нашата (не)правна действителност.
По-нататък съдебната реформа ако бъде действително реформа, а не палиативна мярка или козметични промени, трябва да включва приемането на изцяло нов закон за съдебната власт. Всички съдии да бъдат наново назначени по нови правила с нови, високи изисквания относно професионалната квалификация, моралните качества, психическа пригодност, липса на семейни, роднински, приятелски, родово-землячески и други обвързаности, характерни за нашата действителност. Всеки,който бъде назначен за съдия, трябва да има съзнанието, че това е преди всичко дълг, отговорност, висококвалифицирана работа.
Що се отнася до прокуратурата-мнението ми е, че тя трябва да бъде организирана извън съдебната власт по подобие на Сметната палата или БНБ-независим орган, който изпълнява провоохранителната политика на държавата. Прокуратурата не трябва да бъде включвана в изпълнителната власт, защото така ще се засили политическото влияние над нея. Водещ мотив при работата на прокурорите следва да е експертност,независимост,надпартийност, строго спазване на закона и безкомпромисност спрямо всяко неправомерно поведение. Прокурорът трябва да е държавен служител, защото на първо място той защитава държавния интерес, той е представител на държавата, а не магистрат, който решава спорове. За него не важат правилата за същинските магистрати-т.е за съдиите.
Много е важно при създаването на новите правни норми относно функционирането на съдебната власт е да се предвиди забраната да се правораздава от съдия в неговото родно място. Известно е,че особено в провинцията, съществува обвързаност между местните съдии, прокурори, полицаи, адвокати, кмет, местни бизнесмени и пр.
На практика те са създали едно свое, затворено общество, което решава човешки съдби и раздава „правосъдие”. За да се избегне това следва да се наложи забрана даден съдия да работи в родното си място.Мандатът му следва да е за точно определено време и за точно определено място. В този смисъл може да се обсъди и възможността чужди съдии-граждани на държави от Европейския съюз, да правораздават у нас.Защо следва да има ограничение само български граждани да бъдат назначавани за магистрати? Понятието гражданство в рамките на единна Европа вече има съвсем друго измерение от преди Всички сме граждани на Европа и не трябва да бъдем тесногръди в този смисъл.
Някои от пазителите на сегашното статукво, а и други, които уж са за реформа, изтъкват като аргумент, че съществени промени не могат да се правят без промяна на конституцията. Изтъква се,че съществува решение №3/2003г. на Конституционния съд, който указва какви промени могат да се правят и какви не могат. В този смисъл, бихме казали следното:
Конституционният съд (КС) в това свое решение е излязъл извън своите правомощия, защото се е произнесъл по това какво може и какво не може да прави Народното събрание за в бъдеще. Тоест той не е обсъждал минали действия на парламента, а бъдещи. Още тогава това Решение бе подписано с особено мнение от покойния Румен Янков(Бог да го прости!) Даже Янков подробно, аргументирано и на изящен правен език, с логическа и интелектуална интерпретация, която почива на правните принципи, изложи свои мотиви да не се съгласи с това решение.
Като е иззел функциите на Народното събрание, КС е влязъл в ролята на Политбюро(Румен Янков го е оприличил на „оракул,който раздава индулгенции”)-указал е като истина от последна инстанция какво могат и какво не могат да правят народните представители,тоест какво е позволено и какво е забранено за законодателния орган. По този начин той е нарушил принципа за разделението на властите,защото е иззел чужди правомощия.
На следващо място-самото решение е погрешно в мотивите си. Не е това форма на държавно устройство и не е това форма на държавно управление,каквото е посочил КС. Какво е форма на държавата са казали още Аристотел и Платон и после доктрината е развита от редица учени, главно от немската правна школа.Конституционните съдии е следвало да вземат предвид като източник на своето решение правната доктрина-тоест правните знания, идеи и принципи, а не да създават свои разсъждения, които на всичко отгоре са погрешни. Това е все едно един съд да напише в своето решение, че София се намира в Северна България или че примерно Варна не се намира на морето.Разликата е,че решенията на КС не могат да бъдат отменяни-няма процедура затова. Но пък парламентът затова е висш представителен и единствен законодателен орган и само той може да решава въпроси от своята компетентност. КС не може да дописва основния закон,нито пък да бъде надзорник на законодателя.
От посочените погрешни мотиви противниците на реформата и крепителите на статуквото черпят аргументи за това- нищо да не се прави или да се направи някаква съдебна „реформа”, но само след свикването на Велико народно събрание. Винаги могат да се намерят аргументи против съществените промени,които ще създадат истинската реформа. Но който иска да прави съществена реформа,следва да я направи чрез политическа воля и правен разум,а не като се ръководи от порочния правен опит.
Мнението ми е, че реформа може и трябва да се направи в рамките на сегашния парламент, чрез законови, а твърде сигурно и чрез конституционни промени -например-изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Вероятно ще се намерят такива, които ще сезират КС, но както се казва-може конституционните съдии сега да са на друг акъл. Вярно е, че решенията на КС са задължителни,но също така е вярно, че те трябва да са нормосъобразни, правилни и аргументирани.Тяхната формална валидност не ги прави правно значими в същинския правен смисъл.
Дори и да се наложи свикването на Велико народно събрание,пак трябва да се направят кардиналните промени и дори това да струва приемането на изцяло нова конституция. Изводът е,че ако се наложи ще се приеме и изцяло нов основен закон, но съдебната реформа трябва да се състои.
Ако сега не се направи съдебна реформа, единственият изход е Европейската комисия сама да я извърши, като наложи у нас правосъден борд по подобие на валутния борд.