Да си снимаш сърмите или защо култуРната революция е единствената възможна?
Сигурни сме, че още при прочита на горното заглавие, ситуацията рязко придобива аграрно-селскостопански характер от типа: „очи тъмнеят, глава се люшка“, а лирическия герой с треперещи ръце, внимателно се пресяга за буркана с живителната настойка получена при ферментацията на зелеви глави……
Между другото, това е май още една причина за революцията невъзможна в БГ, ма карай.
Да, точно така.
Едната причина са точно, т.н. зелеви глави, върлуващи в деветдесет процента от природо населението, което съчетано ежедневната злоупотреба с различни, според възможностите на конкретния индивид пърцуци от нашенски или импортен произход, обединени от последващата въпиюща нужда от буркан живителна течност, наричана от простолюдието зелев сок в крайна сметка довеждат до липса на каквото и да е желание за действия, различни от домашно попържане на вся и все или в много краен случай в знак на протест си снимаш сърмите и ги пускаш у фейсбука с подходящо описание……
Макар и по различни причини от гореописаните, нашият протест през изминалата година не се различаваше съществено от масовия. Причината за доста по-малкото публикации във блогА се дължи предимно на факта, че дори ние не намираме думи, с които да опишем случващото се, а именно тоталното отричане и отхвърляне на идеята за демократична и правова държава, но не само от правителството и дупетатите, но и от народа?
За сетен път с отчаяние наблюдавахме как от малък и прост народ се превръщаме в още по-малък и ужасяващо прост народ………..
На всеки му е през он@я работа, на никой с нищо не му се занимава, освен с безсмислени битки в мрежата, според които всички са с Нато или с Русия, не правейки разлика между Путин и Русия или срещу тях, обединени в омразата към непознатото и новото собствените си страхове и вярвания, изключващи всякаква възможност за мислене.
И да, лесно е да мразиш…..бежанците, гейовете, ромите, самотните майки и прочие, да хвърляш вината за собственото си положение върху някой друг и да не спираш векове наред да чакаш няКОЙ друг, отнякъде да дойде и да свърши твоята работа………..
Зер демокрацията е трудно нещо, дори да ти я даде някой, трябва сам да си я построиш и сам да си я браниш, всеки Божи ден!
А, това е трудно и не е за всеки.
За това и няКОЙ вече н-ти подред мандат ни стриже, дои, ръчка с остена в долната част на гърба и прочие.
И да, вече хора не останахме……едни роби, втренчени в насъщния, заровили глави в паницата с боба и ошафа, точно както преди.
Честно, идея си нямаме, поради що една камара не съвсем прости хора, учени и с положение очакваха с трепет на сърце КОЙ сам и по своя воля да промени законодателството, осъждайки се не само на затвор, а и на забвение?
Акъла не ни го побира, тва?
Ха, де?
Правосъдна реформа от КОЙ за КОЙ?
И ся, кво?
Олеле……
Ми, да
То, не напразно казваме, че вярата изключва априори мисленето.
Както и да е.
И тва е causa perduta.
Сега сигурно ще чакаме, Европа, Турция, Путин или САЩ да ни освободят отново, сякаш на някой от гореизброените му дреме за нас?
Абе, майната му.
За тва и аз шси снимам сърмите, па ако ще да се разчуе.
Тази вечер реших да сготвя новогодишна манджа по новому.
Знаете ли, какво е общото между четенето на нормативна уредба и кулинарни блогове?
Казваме веднага.
Четем ги по един и същи начин, макар че в кулинарните блогове има снимки за разлика от правната сухоежбина. Начи, четем внимателно, след което импровизираме със страшна сила върху прочетеното.
Та и днес така.
Решихме да сготвим месо в гърне със кисело зеле и екстри, ма гърнето се оказа малко за обзелият ни импровизаторски ентусиазъм за това решихме да ползваме тавата за лазаня, която е размери едвам събиращи се във фурната.
Та, така.
Нарязахме една кисела зелка и я постлахме в тавата да не убива на месенцето. В случая ползваме свинска плешка, поради липса на джоланчета или както им викат чехите „колено“. Запечатахме го за няколко минути в тигана с бучка масълце и малко зехтин и го метнахме в тавата при зелето. Добавихме морковче, червена чушка прясна и няколко сушени, сушени доматчета, сини сливи сушени без костилки, праз, червен лук, няколко гъбки за разкош, чаша вода и половин зелев сок. Завихме месото да не настине със зелево листо, а тавата с фолио и я мушнахме във фурната.
През последния половин час от готвенето добавихме нарязан петрохан.
Сега можете да си сипете нещо подходящо, докато стане манджата.
Така или иначе, ще става каквото ще става и очевидно и без вас ще мине, поне се наяжте и напийте, като всяка година с надеждата, че следващата ще е по-добра…………………..
