Ден на адвокатурата във България?
Ако щете вярвайте, за първи път чувам, че имало такъв празник? Което обаче е показателно за мнението на обществото за адвокатите у нас. Тъжната истина е, че за събрания негативизъм, докаран до там “Адвокат” да бъде мръсна дума са виновни в огромната си част самите адвокати. Повечето са готови на всичко заради няколко сребърника. Съвсем на всичко.
И няма никакво значение, че статута на адвоката е приравнен с този на съдиите. Кой, обаче с действията си е изпразнил от съдържание статута на адвоката? Правилно! Самите ние. Единици са тези, които държат на достойнството, дават най-добрия съвет за клиента, дори, когато е в ущърб на адвоката и т.н., но после дружно плачат, че никой не ги бръсне за слива. Да, трудно е да си адвокат, много трудно, но да си адвокат е призвание, а не просто професия, занаят или начин да си вадиш хляба без да ти се налага да махаш с кирката. Занаят било – чувам го още от студентската скамейка и от тогава не съм съгласен, меко казано. Занаят е да кърпиш обувки, да правиш грънци и прочие. Да си адвокат е наука, която започва още в първи курс. Няма как да дремеш пет години и половина с идеята да се научиш някой ден от практиката! Изкуството да си адвокат след това продължава във всяко нещо което правиш: от костюма до отношението към клиентите.
Уважението, драги колеги не е като ореола. Не идва автоматично с получаване на адвокатските права. Трябва да се заслужи. С начина на работа, с отношението към съда и останалите участници в цирка наречен българско правосъдие. Цирк, не цирк, но нашата “роля”, трябва да се играе правилно. Идеята, че цялото общество е недъгаво и за това и ние трябва да се държим така е неправилна. Дори ако за целта трябва да вървим срещу течението и да разбиваме стените челно. В крайна сметка, това е едно от нещата за които ни се плаща, нали?
Страшен празник си имаме! Кой, каквото си направи – това ще сърба! Не намерих почти никаква информация в медиите, няма нищичко в нито един от сайтовете на адвокатските колегии, дори в този на Висшия Адвокатски съвет………………………………………………..
Както и да е, “празника” идва от първия Закон за адвокатите в България приет от Петото Обикновено Народно събрание на 22 ноември 1888г. (ДВ, бр. 140/24.12.1888 г.), т.е. преди 120 години. Малко по-късно е създаден и първия Съвет на адвокатите.
Честит празник, колеги!