Реформа в адвокатурата

След подобно заглавие не ни остава нищо друго, освен тутакси да забодем ножа в масата и да кажем не толкова защо, а по-скоро как.

На първо място, реформата в адвокатурата започва с оставка не само на председателя на Висшия адвокатски съвет, но и на целия съвет.

Причините за това са достатъчно много и са свързани преди всичко с нищоправене от страна на целия съвет.

Конкретен пример и повод е ЗМИП или Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Цитирания нормативен акт е една канонична глупост в настоящия му вариант, което не е изненадващо предвид факта, че е дело на представителите на прочутата „Магнаурска“ школа в българското право, но към настоящия момент това го споменаваме единствено за пълнота на изложението.

Видно от сайта на Министерски съвет общественото обсъждане по законопроекта е открито на 10.05.2017г., т.е. много преди влизане в сила на закона през месец Октомври 2018г.

Не, ли?

А, така.

В приложения списък ще откриете становища на 74 (седемдесет и четири) юридически лица с нестопанска цел, Мастъркард Европа, Наум, Ангеларий, един друг и още двама……или иначе казано всеки, който е счел е имал възможността да даде своето становище.

В така направеното изчерпателно изброяване няма да откриете становище на Висшия адвокатски съвет…..

Което тутакси повдига въпроса, какво точно или всъщност работи настоящия състав на съвета, като отчитайки незначителния факт, че май не е постоянно действащ орган ако и да си получават постоянно възнагражденията, най-острата част на въпроса е насочена към председателя на съвета Ралица Негенцова, двамата заместник председатели и главния секретар?

Нищо смислено, нали?

И понеже с сигурност, част от колегите ще помислят, че сме твърде резки в изказа и упреците си, ще си позволим да илюстрираме с още два съвсем нагледни примера, как точно изглежда нищоправенето в ръководството на адвокатурата.

 

1. Онзи ден, когато стотина гневни адвокати се събрахме пред сградата на ВАдС за което бяхме известили предварително и писмено съвета в сградата на съвета заварихме две секретарки. Председателя си беше уговорила среща в НС с възможно най-безсмисления представител измежду всички там, а именно председателя на Правната комисия, който и е обещал че ще оправи нещата. Естествено, кога, как и прочие съществени въпроси не са били предмет на обсъждане. Обаче имаме снимка в цял ръст от събитието.
2. Днес от сайта на ВАдС разбираме, че председателя на ВАдС е настояла  за спешна среща с Председателя на Висшия съдебен съвет по тема, която  изпълва с трепет душата на всеки адвокат: „Подобряване на условията на  работа и по-добър достъп в съдебните сгради“. От събитието отново има снимка на участниците в цяла ръст, като доказателство за нищоправене.

 Бихме искали да обърнем внимание на аудиторията, че Ралица Негенцова е председател на ВАдС вече мандат и половина и едва след като се събрахме гневни под прозорците на съвета и пред съдебните палати в страната, паническата атака от разклащане на иначе удобното и кресло доведе до именно тези смешни и напълно безсмислени движения.

Можем да напишем книга по въпроса, но не считаме за нужно да отегчаваме гилдията с известни на всички факти.

Что делать?

Е въпросът, който вълнува всички.

За извадим адвокатурата от дупката в която се намира, да успеем да я реформираме и превърнем в съвременна, европейска, а не ориенталска адвокатура трябва да започнем с оставката на настоящия съвет.

Незабавно.

Как?

Съдейки от паническите атаки, бунта на адвокатите е правилният начин или иначе казано трябва да прерасне в национална стачка на адвокатите в България.

Ако не успеем да защитим собствените си права как бихме могли да убедим някого, че сме в състояние да защитим неговите права?

Кога?

Петък 22.02.2019г. 16:00ч. пред ВАдС и пред съдебните палати в страната.

Събота 23.02.2019г. 08:30ч. в зала 282 на Софийския университет, където ще се проведе общо събрание на адвокатите в страната.

Ако не е достатъчно, стачката трябва да обхване цялата страна още следващата седмица.

Крайно време е адвокатите да излезем от летаргичната си кома и да се преборим за себе си за професията и за смисъла да се наричаме адвокати.