Разочарованието, Радев?

И да.

Вече знаем.

Гешеff е радост или пък не съвсем, щото е гадост?

Важното е, че от колаборацията между Радев/Гешеff и радост/гадост накрая получихме главен проКУРор ГАДЕВ……

Whatever.

Разочаровани ли сме?

Съвсем мъничко, почти никак.

Изненадани ли сме?

Ми, не.

От тук насетне остава единствено въпросът:

– Что делать?

Или по-скоро, какво бихме направили ние.

Това ще ви го оставим за десерт.

Възможностите не са много.

Първо – очевидно, гешеff e радост, т.е. президента подписва указа за назначаването му, без значение дали сезира или не Конституционния съд, доколкото в този си състав по всеки един въпрос към него са постижими  две или три особени мнения и нищо друго.

Все едно да го върне за ново гласуване или избор, ако беше възможно, на сегашният WCс.

Този ход има безспорни предимства. Без значение какво си направил или не си, оставаш за бабите и дядовците, че и не само „Господин Президент“.

Вземаш си, докато си жив придобивките, вървящи с поста и ти дреме на долуподписания и горепосочен.

Изнасяш лекции и прочие.

Абе, не е лошо.

Не, ли?

Второ – решаваш да се направиш на мъж и не подписваш.

Точно толкова е смислено, колкото и да сезираш Конституционния съд.

В сегашният си вид в народното събрание всеки розов слон, може да бъде обявен за тържество на българщината от днес за утре.

Демек, импийчмънтът е въпрос на един СМС от бацколюб до преЦедателят на народното събрание и президентът е чаЛ.

Веднага.

Трето – това, което бихме направили ние.

Бихме написали и артикулирали реч, в която ще посочим и обясним, че моралът не ни позволява да обявим за радост една наистина, голяма гадост, поради което подаваме оставка и не подписваме.

Да.

Подобно решение изисква топки.

Явление, което у нас е тежък дефицит.

Уви.

Проблемът с вицепрезидента е решим по повече от един начин.

Подобен ход ще предизвика буря не само в Европа, но и в целия свят.

Дребна подробност, че влизаш в историята, но рейтинга на президента от спадащ до около 40% понастоящем, тутакси скача на 140%.

Следват избори, на които печелиш безапелационно и с огромно мнозинство, следващите два мандата.

Дори, правителството да се запази, което е невероятно след подобен ход, си превърнал иначе съвсем синеКУРната президентска институция в нещо смислено и разпознаваемо, но и от тук насетне ще се превърнеш в незаобиколим фактор в политиката за следващите десетина години, че и след това.

И да.

Дори няКОЙ да внесе повторно гешеff за подпис, с чиста съвест можеш да му покажеш вратата без да дължиш никому дори обяснение.

Не знам защо, всеки път избираме за политици „силни“ хора, които при най-малкото предизвикателство, дори да не напълнят гащите, зарязват идеята за българите, държавата и прочие и мислят само за себе си, което повдига за пореден път въпроса няма ли да почнем да избираме и по някой умен?

Ей, така за разкош.

Иначе баба ми ме научи, защо му е дебел на вълка вратът….

 

Снимката е направена днес на улицата, буквално часове след избора на Гадев.

Забележителна илюстрация на ефективността на Гадев в ролята на главен прокурор.

На задната седалка се вижда и част от пикТВ и прочие неща, кафяви като шоколад, но доста по-близки до Гадев във всяко едно отношение.